Лиз помълча известно време, гледайки през своя прозорец пейзажа, който сякаш никога досега не бе виждала. После се пресегна, взе сгънатия вестник и го разтвори, като затърси нещо, следейки с пръст раздела за бизнес информация.

— Чете ли днешния вестник?

Беше го чел, но заяви, че не е. Нищо не й убягваше.

Тя прегъна вестника, за да продължи да чете по-надолу.

— Какво ще кажеш за това…?

Болд продължи да кара, без да откъсва очи от пътя.

— … Агенция за осиновяване и градска програма за развитие на футбола. Трябваше ли да го пропусна?

Той намести огледалото за обратно виждане и пак не каза нищо.

— Двете си поделят шест милиона долара анонимно дарение. След колко ли време още единайсет милиона, пак анонимно дарение, ще станат новина? — попита тя и добави: — Сигурно си принудил Дейвид да го направи, защото не е в неговия стил.

— Вярно е, че уговорихме някои условия, за да получи защита. Свидетелстването му в полза на Форман бе част от тях. Дани не се опитваше да стане богат; опитваше се да разреши случай, за който никой друг не го бе грижа. Той действаше по грешния начин, но Хейс е чул някои важни изявления, направени от Дани, докато го е биел. Гийзър ще повлече Свенград. Всичко ще се срути като къщичка от карти.

— Ти не си го освободил, за да го спасиш — каза Лиз, досещайки се за някои неща в движение. — Нужен ти е бил, за да прихване превода на парите за теб.

— Е, човек се справя според ситуацията.

— Всичките седемнайсет ли ще отидат за благотворителни цели?

— Да кажем, че КПЛУ ще свирят джаз още дълго време. — Лу включи радиото. Оскар Питърсън. Почувства, че Лиз го гледа, почти чуваше как мислите й бушуваха, докато реши какво да каже, какво да попита. Най-накрая тя просто въздъхна, отвори вестника и се зачете.

— Агенцията за осиновяване беше трогателен жест — промърмори тя. — Точно нея използваха Бет и Тони.

— Да — съгласи се Болд. — Мислех си, че ми звучи някак познато.

— Никога няма да си го признаеш — предизвика го Лиз. — Дори и пред мен?

— Когато ограничителният срок изтече, ще поговорим.

— Още седем години заедно — рече тя. — Харесва ми да чуя това.

— На мен също — призна си Лу, като стисна здраво волана и мина в другото платно.

25.

Болд не се бе чувствал толкова нервен от раждането на първото им дете, което сега седеше в стаята зад тях. Бяха долетели като семейство. Дъщерята на сестрата на Лиз — последна година в университета в Бъркли — беше предложила да заведе Сара в Музея на откритията, а Болд и жена му останаха да седят на една неудобна дървена пейка в коридора, което напомняше на лейтенанта за чакането пред съдебна зала.

След като напусна банката, Лиз се беше заангажирала с много неща. Гаражът бе невероятно чист. Когато предложи да подреди по азбучен ред албумите му с джаз, Лу разбра, че е време тя отново да си намери работа. Болд, от своя страна, се бе върнал на работа, макар да седеше зад бюро. Дори се бе записал отново в „Джоукс он Ю“ и свиреше джаз през Щастливия час⁴¹. От пет до седем се чувстваше невероятно спокоен.

От стаята зад тях се чу вдъхновеното изпълнение на пиано на Майлс. Лу позна песента: „Балада на монаха“, която момчето бе научило от Болд по слух.

Изминалият месец беше труден. Още не бяха се любили и той се питаше дали някога щеше да се случи, или бяха обречени на един от онези бракове, при които хората съжителстват съвместно, но без да се обичат напълно. Не искаше такъв брак.

Лиз попита:

— Мислиш ли…?

— Да — прекъсна я той, знаейки както само един съпруг може да знае, че въпросът й бе свързан с детето от другата страна на стената. Децата бяха като сухожилие, което свързва мускула на брака. А мускулът става по-силен, когато се тренира. — Ще ни кажат, че той е изключително надарен и че от нас зависи дали ще дадем тласък на неговия талант, или ще го оставим да се развива като всички деца на неговата възраст. — Тя кимна. — Той инстинктивно знае това, Лиз. Никога не съм виждал нещо подобно.

— Нашият малък Моцарт.

— Това означава, че ни предстои труден избор — продължи Болд. — Във финансово отношение. Ще трябва да обсъдим и изпращането му далеч от нас.

— Не е задължително изборът да бъде труден — отвърна тя. — Просто ще правим онова, което е правилно.

В този момент ужасно му се прииска да посегне и хване ръката й, но нещо го спря. Стори му се твърде сантиментално или може би му заприлича на жест на прошка, за която още не бе готов.

Чуха песента, идваща от другата страна на стената. Чист, златен глас, точно в регистъра.

— Изумително! — възкликна Лу.

— Ще се справим — заяви Лиз. — Вярваш в това, нали?

Тя влагаше много по-широк смисъл във въпроса, отколкото показваше.

— Да — отвърна Болд, като думата събуди неизличимия спомен за първата клетва, която си бяха дали. — Искам да хвана ръката ти — призна си той.

— Ами защо не го направиш? — Лиз му подаде ръка.

— Не знам — отвърна, все още неспособен да я докосне.

— Добре, ще започнем оттам — отговори тя и отпусна ръка в скута си.

Музиката зад тях се усили, ясният глас проникна през стената и те едновременно се обърнаха един към друг. Долитащата песен беше „Еделвайс“ от „Звукът на музиката“ — гласът на сина му бе толкова чист и искрен.

Болд се улови, че му приглася тихичко.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6654

Издание:

Ридли Пиърсън. 17 милиона причини да умреш

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Красимира Станева

Компютърна обработка: Калин Гарабедян

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

ISBN 954-260-310-X

1

Известна марка лекарствени продукти за намаляване и регулиране на теглото. — Б.пр.

2

Тихоокеански подводни течения, съответно топло и студено, които се появяват на всеки три до седем години и оказват влияние върху климата на цялото земно кълбо. — Б.пр.

3

Подобен на клещи хирургически инструмент, с който се стискат кръвоносните съдове, за да спре кървенето им. — Б.пр.

4

Тумор с подобен на лимфен възел строеж. — Б.пр.

5

Авторът има предвид островите в залива Пъджет Саунд. — Б.пр.

6

Американски художник илюстратор, чиито творби пресъздават по сантиментален и идеализиран начин всекидневния живот. — Б.пр.

7

На 20 април 1999 г. Ерик Харис и Дилън Клеболд, на 17 и 18 години, внасят незабелязано в гимназия „Колумбайн“ в град Литълтън, щата Колорадо, един пистолет, една карабина и две ловджийски пушки, застрелват 12 свои съученици, един учител, а после се самоубиват. — Б.пр.

8

Думата, използвана в английския текст за „преоблека“, може да бъде преведена и като „променя“. — Б.пр.

9

На английски „deal“ и „dead“. — Б.пр.

10

Лиз се шегува с фамилията на съпруга си. — Б.пр.

11

Съкратено от Лейтенант Болд. — Б.пр.

12

Тези кина се отличават с огромния си екран, висок колкото пететажна сграда. — Б.пр.

13

Черно-бели хищни китове, известни още като китове убийци. — Б.пр.

14

Известен колоездач, печелил няколкократно състезанието „Тур дьо Франс“. — Б.пр.

15

Уред, комбиниращ в себе си модем, факс и телефон. — Б.пр.

16

Британска консултантска компания, която предлага различни услуги в сферата на транспорта и отбраната в редица държави, включително и в САЩ. — Б.пр.

17

Става въпрос за терористичната атака над Световния търговски център в САЩ през 2001 г. — Б.пр.

18

Вид електронни носители на информация. — Б.пр.

19

Марка секундно лепило, което намира приложение и в хирургията. — Б.пр.

20

Гривна с информация за пациента. — Б.пр.

21

Инструмент, който комбинира в себе си клещи, нож и ножица. — Б.пр.

22

Елитна музикална консерватория в Ню Йорк. — Б.пр.

23

Американски закон, защитаващ от наранявания и болести трудещите се на работните им места. — Б.пр.

24

Федерална агенция към Министерството на вътрешните работи на САЩ. — Б.пр.

25

Вид риба с издължена муцуна, която обитава р. Мисисипи. — Б.пр.

26

Мярка за тежест, равна на 28,3 г. — Б.пр.

27

Столицата на щата Айдахо. — Б.пр.

28

Град в западната част на щата Невада. — Б.пр.

29

Комедиен герой от популярен американски сериал. — Б.пр.

30

Американски политик, активист за правата на потребителите. — Б.пр.

31

Хотелска верига, която има хотели из цял свят. — Б.пр.

32

Вид игра на отгатване на думи. — Б.пр.