— Устройството ще я изтрие. То е магнитно. Всичко в тази сграда ще бъде изтрито. Без значение къде е. Хоп! И готово! Ще ги изпечем!

— Ще го направим по моя начин.

— Добре, серж. Но ако открия извод отвън, ще открехна багажника и ще включа тази джаджа. Предлагам ти да си оставиш мобилния телефон в колата.

Болд знаеше, че Джон имаше добри намерения, и първоначално даже бе подкрепил идеята, защото ефективността на технологията звучеше убедително. Но ако уредът заработеше, в което почти бе повярвал, че е възможно, нямаше да е разумно това да се случи по време на срещата му със Свенград. Обясни го на Ла Моя и видя, че ентусиазмът му спадна.

Сержантът остави Болд пред ламаринения склад и му пожела късмет. Лу всъщност си взе мобилния телефон, след като го настроиха да набира номера на Ла Моя само с две натискания на един и същ бутон. Болд щеше да държи ръката си на телефона в джоба на палтото си, готов да извика кавалерията, ако се наложеше. Въпреки че инструкциите му към Ла Моя бяха да извика подкрепление и да изчака, докато то дойде, Болд знаеше, че Джон никога не би чакал. Това му беше хубавото.

Ясмани Свенград седеше зад бюрото си в офиса, обособен в хладилната част на склада. Болд забеляза още двама души охрана. Единият бе Алексеевич, който изглеждаше като бледа сянка в сравнение с последния път, когато го бе виждал. Двамата мъже не показаха по никакъв начин, че вече се познават. Лу бе претърсен и оръжието и мобилният му телефон временно бяха конфискувани. Така планът му да сигнализира на Ла Моя пропадна. Пълнителят бе изваден от пистолета му, който сега лежеше безполезен до телефона му в далечния край на голямото бюро. Болд задържа погледа си на телефона. Ако се хвърлеше към него, може би щеше да успее да даде сигнал.

Този път той седна на стола, без да чака покана.

— Къде са? — попита Свенград. Беше си подстригал брадата наскоро, вероятно за приема, който бе свършил преди двайсет и четири часа.

— Къде са какво? — Едно от най-практикуваните умения на ченгетата бе изкуството да лъжат. Разпитите изискваха часове игра с непроницаемо лице, и то в най-предизвикателни ситуации. Болд знаеше, че е майстор в това хитруване, уверен бе, че би могъл да се справи самостоятелно и с най-ужасния убиец. Независимо от стажа си на военен, Ясмани Свенград беше далече под неговата категория.

— Не ми играйте номера.

Лу знаеше, че при такова изявление се предполагаше да го побият студени тръпки, но вместо това му стана забавно. По лицето му обаче не трепна нито мускулче. Не беше сигурен дали Свенград не беше скрил някъде касетофон, за да го използва по-късно за изнудване, така че трябваше внимателно да заобикаля пълното признание.

— Все още търсите парите, нали така?

— Аз лично извърших трансфера на парите от банката — каза Свенград, при което Болд разбра, че няма включен касетофон. Значи можеше да говори открито.

— Знам това.

— Къде са?

— Вие сте този, който ги е изпратил. Току-що го казахте.

— Полицията ги е засякла и отклонила. Това не влизаше в уговорката ни.

— Ако полицията го бе направила, щяхте да носите оранжеви дрехи и да сте зад решетките. Щеше да бъде новина на първа страница и аз щях да съм наясно. Но вие също сте наясно, така че според мен първото нещо — първото име, което ми идва на ума, ви е дошло на ум и на вас.

Свенград издърпа чекмеджето на бюрото и постави черна видеокасета на плота пред себе си.

— Имахме споразумение — заяви той и плъзна касетата към Болд, който нито за миг не повярва на жеста му.

— Имате тази и още колко копия?

— Давам ви единствения екземпляр.

— Не ви вярвам.

Едрият мъж сви рамене:

— Ваш проблем.

— Какво искате?

— Не — заяви Свенград. — Вие сте този, който иска нещо. — Той погледна Болд в очите, после се увери, че вратата на офиса е затворена, и добави меко: — Ще ви дам Алексеевич. А също и доказателства. Вие ще ми осигурите имунитет. Дори ще ви предоставя свидетел на мъченията.

Това беше неочаквано и изключително предложение, но Лу не показа с нищо изненадата си. Той погледна касетата, питайки се дали бе възможно тя да е оригиналният екземпляр.

— А в замяна?

— Искам местоположението на Хейс. Всичко, което знаете за мястото, където се крие. Това, а и ако го хванете, да отстраните копоите за няколко минути. Да ги изпратите навън да пият кафе.

— Смятате, че той пак ви е погодил същия номер? Че е прихванал трансфера в мрежата? Дали би го направил? Хейс не е глупав. А и дори да го е сторил, мислите ли, че ще е някъде, където някой от нас би могъл да го открие? — Болд си позволи да се усмихне. — Нима го е направил отново?

На Свенград никак не му бе забавно.

— Вие знаете къде е той.

Лу поклати глава.

— Той е под ваша закрила. Защо иначе ще задържате Форман? Хейс ви сътрудничи.

— Форман е задържан от финансовото министерство за разпит, нищо повече. Не са му отправени никакви обвинения. В крайна сметка те ще установят, че не е направил нищо нередно. Всичко на всичко малко се е престарал. При разследването на този случай се е самозабравил. Пребил е Хейс, за да се добере до истината, а след това се е опитал да прикрие следите си. Случва се.

Погледът на Свенград се изпълни с презрение.

— Надявах се, че бихме могли да си помогнем взаимно. — Той сложи ръка върху видеокасетата и я придърпа към себе си.

— Нека да поразпитам.

— Това е оригиналната касета — заяви едрият мъж.

Болд вече го знаеше. Четливият напечатан текст на гръбчето на видеокасетата му го бе подсказал.

— Смятах, че вече ми я дадохте. Съгласно предварителното ни споразумение.

— Все още е възможно, но ще трябва да направите и нещо друго за мен. — Лу заподозря, че това ще продължи до края на кариерата му. Заплахата, после искането на нова услуга. Този път той сериозно се замисли над идеята на Ла Моя.

— Как ще бъде заловен Алексеевич? — поинтересува се Болд, предлагайки на Свенград първия проблясък на надежда.

— Както искате. Ще ви кажем къде да го намерите. Вие ще го заловите, а аз ще отрека всякакви обвинения. Преди това обаче ще имам нужда от документ за имунитет.

Това никога нямаше да се случи, но Лу кимна, сякаш бе възможно. Самоличността на правителствения доносник щеше да остане защитена.

— Мога да поразпитам.

— Местоположението на Хейс е всичко, което ми трябва. Само едно обаждане.

Болд си взе оръжието и мобилния телефон и си тръгна. Той излезе навън в леката мъгла, стигна до джетата на Ла Моя и седна на седалката до шофьора.

— Е?

— Изнудване. Той иска Хейс. Преводът не е стигнал до неговата сметка.

— Само си го представи! — възкликна сержантът, знаейки много добре, че Лу бе уредил всичко. Беше отвлякъл Хейс от склада, за да го направи.

— Само ние двамата го знаем. Разбрано?

— Ние тримата. Не забравяй Хейс.

Болд кимна.

— Да. Знаеш ли, само за минутка там бях изкушен да се предам. Той ми предложи в замяна Алексеевич.

— Щеше да ни свърши добра работа — каза Ла Моя, ядосан колкото и лейтенанта от защитата, с която бе обграден Алексеевич.

— Беше невероятно спокоен — додаде Болд. — Мислех, че ще е по-ядосан. Дори вбесен.

— Това е добре. Означава, че не е свързал тази работа с теб или Лиз.

— Той ще използва касетата — заяви Лу. — Седях там, гледах го в очите и разбрах, че ще ме съсипе при първа възможност. Иска му се да вярва, че Хейс му е погодил този номер, но не е сто процента сигурен. Ще ни унищожи, ако разбере, че имам нещо общо с изчезването на парите.

— Беше страхотен удар, серж, да го манипулираш, така че сам да въведе номера на банковата си сметка.

— Това е единственото нещо, което ни спасява. Така е убеден, че Лиз не го е прецакала, защото лично е набрал номера.

— А кой друг, освен Хейс, би могъл да прихване електронния превод? — възкликна Ла Моя и в гласа му прозвуча възхищение към лейтенанта му.

— Точно така.

— Открих външен извод — подхвърли сержантът. — Има два на западната стена на сградата. Направи ми услуга, отиди си вкъщи и прекарай нощта със семейството си. Не прави нищо по този въпрос до сутринта.

— Не можеш да поемеш сам такъв риск, Джон.

— Съобщението прието. Просто си иди вкъщи и се наспи, разбрано? — После добави: — Слушай, ако направя това, генерал Есетра ще е убеден, че е бил Хейс. Знаеш, че ще е така.

— Съдът ще заседава в четвъртък. Алексеевич ще свидетелства. След седмица или две Свенград ще бъде затворен.

— Ами вземи си отпуск.

— Не искам да го правиш сам.

— Чух го още първия път. Следователно?

— Следователно — отвърна Болд след минута размишление — идвам с теб.

* * *

— Какво става? — попита Лиз откъм топлата страна на леглото.