През оставащите й трийсет секунди Лиз мина край няколко компютри и стигна до стъклената преграда, зад която беше първият AS/400.

Извърна се навреме, за да види Дани в сервитьорското му облекло, с изкривена папийонка на врата, да крачи бързо към тях. Лявата ръка на Лиз се поколеба над зеления екран на устройството за идентифициране на длани — устройство с размерите на книга, монтирано до вратата на остъклената стая, като в дясната държеше идентификационната си карта. Мушна края на картата в декодера.

Изведнъж лампите угаснаха. Гостите ахнаха и се обърнаха към тортата със запалени свещи, която се появи на вратата в противоположния край на залата. Лиз притисна длан към екрана и видя как малката червена точка се смени със зелена. Чу щракването на електронната ключалка. Свенград буквално се притисна в нея.

— Чакай! — извика Форман, все още на няколко крачки по-назад.

Залата се изпълни с призрачни сенки и силуети; единствената светлина идваше от надписите „Изход“ и далечния блясък на свещите върху тортата, отразявани от предпазната стъклена врата. Зад високия силует на Дани се появи по-дребна фигура.

— Агент Форман — изрече женски глас, — аз съм детектив Гейнис от Сиатълското полицейско управление. Намесвате се в полицейско наблюдение.

Лиз се възползва от краткото му разсейване, за да отвори вратата и да се шмугне през нея, но плътно следващият я Свенград също се промъкна. Тя се обърна рязко и блъсна мъжа, който й препречваше пътя, после побърза да хлопне вратата. Прозвуча едно приятно за слуха й щракване точно когато Форман се извърна от Гейнис и се втурна към вратата. Дебелото стъкло заглуши думите, които той каза на детективката, но дори и на оскъдната светлина Лиз долови излъчваната от него ярост.

Тя забърза към вратата на съседната стая със сървъра, отвори я и се обърна да дръпне Свенград да мине пред нея точно когато лампите на тавана бяха отново светнати. Приглушено електрическо бръмчене изпълни стаята. Сървърът беше лъскава, тъмносива машина. Отблизо изглеждаше много по-голям, отколкото си го спомняше. Лиз веднага се залови за работа, като нямаше представа колко шум можеше да вдигне Дани Форман, колко много проблеми би могъл да й създаде. Тя пусна кафявия плик на пода, мушкайки оптичния диск, който бе в него, в сървъра, благодарна, че подобни операции изискваха много малко от оператора. Дискът се зареди автоматично. На сървъра проблеснаха няколко светлинки и Лиз съсредоточено се взря в екрана, изчаквайки инструкциите, за да вкара информацията.

„ВЪВЕДИ:

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ:

ПАРОЛА:“

Настъпи нейният миг. Без нея сървърът не би позволил достъп. Лу беше категоричен как точно трябва да използва този момент и тя стигна до най-важното според нея изпълнение в живота си.

— Без мен това няма как да стане — каза тя на Свенград.

— Не минахме през всички тези проблеми, за да променяте сега становището си.

— Видеокасетата.

— Ще я получите.

— Да, ще я получа — заяви тя. — А вие ще си върнете компанията и ще ви презаверят паспорта, когато го направя.

— Какво означава това?

— Послание от моя съпруг. Quid pro quo⁴⁰. Разбирате ли латински, господин Свенград? Той ми поръча да ви кажа, че е говорил с правителството да откаже лиценза на вашите продукти. Освен това е накарал Службата за имиграция и натурализация да направи паспорта ви невалиден за пътуване извън страната. Всичко зависи от връщането на касетата.

— Вкарайте паролата си — каза едрият мъж.

Лу я беше инструктирал стъпка по стъпка за всичко с мисълта, че разговорът ще се осъществи по телефона. Обаче при личния контакт на нея й се стори много по-трудно да го каже убедително.

— Вашата компания и свободата ви срещу касетата — заяви тя. — Дайте ми дума.

— Имате думата ми — отвърна Свенград.

Лиз нито за миг не му повярва.

Лу беше настоял тя да се пазари със Свенград въпреки повтаряните от нея аргументи, че той държи всички карти. „Сложно е“ — бе отговорил мъжът й и бе продължил да настоява, че не може да й каже всичко за своя план.

Лиз написа своя потребителски идентификационен код, после паролата, която се появи на екрана като серия звездички.

Свенград я блъсна настрани и седна на стола, а тя не направи опит да се бори с него. Само му каза:

— Щях да използвам информацията за сметката, която ми подадете. Можехте да ми се доверите.

Едрият мъж наблюдаваше екрана, докато на него се изписваха различни команди и малкия графичен знак, показващ времето за зареждане, който се движеше като живак в термометър и постепенно нарастваше.

— Така е по-добре — каза той.

Една от инструкциите за зареждане привлече погледа й — банкова сметка, която разпозна — и Лиз за първи път разбра какво бе направил Дейвид, за да скрие парите. „Блестящо!“, едва не извика на глас.

Най-накрая прозорецът, който и двамата чакаха, се показа — предварително програмирано меню, предлагащо опции за компютърен трансфер. Свенград я предупреди да стои зад него. Той измъкна лист хартия, придърпа клавиатурата на скута си, наведе се ниско над нея и внимателно набра информацията. Тя се запита дали знаеше за камерата на тавана, която бе насочена надолу, или просто действаше инстинктивно. Какъвто и да бе случаят, Свенград вероятно бе подготвен от Хейс как да се предпази от наблюдението. Целият процес трая съвсем кратко. Лиз си мислеше с удивление как всички тези седмици на агония завършиха само с няколко удара на клавишите и за не повече от две-три минути.

Свенград натисна клавиша „Enter“. Екранът потрепна, после на него се показа графиката, съобщаваща, че трансферът е завършен.

— Готово — заяви той, поглеждайки триумфално към Лиз.

Лу й бе казал няколко изречения, карайки я да ги повтори внимателно, в случай че Свенград остави отворена телефонната линия, докато й дава писмени инструкции. И сега тя ги каза.

— Да, добре… Аз например никога не се доверявах на Дейвид, що се отнася до програмирането. — Триумфът по лицето на едрия мъж моментално бе заменен от безпокойство. — И двамата видяхме, че парите бяха прехвърлени. Искрено се надявам, че са пристигнали там, където смятате, че сте ги изпратили.

— Дейвид Хейс би трябвало да знае, че е опасно да ми прави сечено.

— Да — каза Лиз. — Точно така мисля и аз.

Екранът показа, че дискът се преформатира. Дейвид го бе програмирал да се самоизтрие, както и да заличи всички следи за трансакцията, след като бъде завършен преводът.

— Изглежда е помислил за всичко — каза Лиз, отивайки към вратата, следвана от Свенград, на когото му отне известно време да стане от стола. Тя мина през стаята с втория AS/400 и после бързо излезе през вратата обратно в залата. Този път Свенград бе точно зад нея.

Дани Форман и Гейнис ги наблюдаваха. Дани пушеше, но за изненада на Лиз той отстъпи встрани, давайки им път да минат. Гейнис, която го държеше за лакътя, не отделяше очи от него. Лу бе обяснил на Лиз, че мотивите на Форман са под въпрос и по всяка вероятност през изминалите няколко минути Боби му бе дала право на избор.

Лиз нямаше какво да каже на Дани Форман. Тя искаше децата й да се върнат у дома и да си възвърне поне някакво подобие на нормален живот. Искаше й се да напусне това парти, тази сграда и да се озове вкъщи, в леглото си, макар да знаеше, че за нея нещата едва ли щяха да бъдат толкова прости.

Гейнис изрече забързано:

— Каквото и да сте направили там, вътре… Алармената система се задейства. Хората от „Специални операции“ се качват нагоре. Ние с Форман ще се опитаме да минем по стълбите. На вас, господин Свенград, бих препоръчала да се върнете на партито. Ако се опитате да напуснете сега, ще ви разпитват. Опасявам се, госпожо Болд, че те преследват вас. Ще ни бъде от полза, ако ги позабавите малко.

Лиз кимна. Групичката се разпадна, когато Филип се приближи.

— Господин Свенград — каза любезно шефът на отдела. Изведнъж по лицето му се изписа неудобство. — Виждам, че вече сте се запознали с Елизабет.

— Да — отвърна едрият мъж. — Тя тъкмо ми обясняваше някои от усложненията около обединението — допълни, като погледна към Лиз. — Много впечатляващо.

Филип хвърли един поглед на Лиз, а после надзърна в стаята със сървъра. Не се знаеше какво щеше да стане с Лиз, когато подозренията и неизбежните разпити започнеха. Филип се приближи до нея и я прегърна през раменете.

— Страхотно парти, Лиз. Чудесно организирано. — Той погледна към едрия мъж. — Ако имате още въпроси, господин Свенград, можете да се обърнете към мен.

В този момент от асансьора изскочиха четирима агенти и накараха мнозина от присъстващите да обърнат глави към тях.