Агентът с инвалидната количка докладва, че подозрителният посетител е жена, носеща чадър, който скрива лицето й. Когато жената, тоест неидентифицираният субект, приближи западния вход, той припряно подкара количката, за да я настигне, надявайки се, че тя може би ще задържи вратата отворена заради него и така ще има възможност да види лицето й. Усилията му обаче пропаднаха.

* * *

Следейки действията на наблюдаващия екип по полицейската радиостанция, Болд седеше, приведен напред, на шофьорското място в своята кола и кормилото го притискаше в гърдите. Всяко действие, всяка стъпка на хората от отдела за специални операции беше съдбоносна за успеха или провала на неговия план. Беше паркирал така, че да има видимост към северната страна на правоъгълния банков комплекс, но не виждаше жената с неустановена самоличност, която току-що била влязла в „Уест Корпорейшън“. След съобщението за нейното влизане Пахван Риз, който се намираше на една пресечка по̀ на изток, с видимост към киносалона на Пето авеню, настоятелно заповяда на своите детективи и тайни агенти сред публиката да определят точното местонахождение на „мишената“, тоест на Лиз.

— Искам сигурно идентифициране — отсече Риз — и го искам веднага.

„Дяволите да го вземат“ — помисли си Болд. Риз винаги е бил дяволски умен. Лу звънна на Дафни Матюс, за да я предупреди, че хората на Пахван оглеждат посетителите по-внимателно, за да открият търсената от тях жена.

Минута по-късно Матюс му отвърна:

— Виждам ги. Това са Бранди и Клиндерхоф, всеки от тях идва от различна пътека между редовете. — По внезапно приглушения й глас, той си я представи как се е навела напред с глава почти до пода на киносалона. — Тук е същинска лудница.

— Дафни, нужни са ми поне десет-двайсет минути.

Чуха се силни аплодисменти и музика.

— Чантата! — изкрещя Лу. — Направи така, че да видят чантата. — Знаеше как работи мозъкът на полицаите. Чантата щеше да убеди и Бранди Шефър, и Хауи Клиндерхоф толкова лесно, колкото ако са видели лицето на Лиз.

Дафни прекъсна връзката и Болд остана да чака, а в главата му звучаха натрапчиво чутите мелодии. Той видя автобуса да спира на спирката на Пето авеню. Пристигането му привлече вниманието на Кречки и неговия отряд „Б“, защото, макар и за кратко, ефикасно закри видимостта към комплекса. Един агент бе изпратен на място, макар и твърде късно. Кречки изкрещя по радиостанцията:

— Махнете тези шибани автобуси от Четвърто и Пето авеню! Наблюдавайте всеки, който слезе от този автобус!

Риз се включи, като още веднъж поиска Лиз да бъде намерена сред публиката в киносалона.

Жената с чадъра се качи до партерния етаж с асансьора, където трябваше да го смени с друг, за да продължи по-нагоре в административната сграда. Офицерът с инвалидната количка я последва със съседния асансьор, като докладваше на няколко минути.

Автобусът потегли, изсипвайки куп пешеходци, повечето от които останаха на тротоара пред „Уест Корпорейшън“, искайки обяснение от Кречки.

Сред цялата тази суматоха не бе обърнато почти никакво внимание на изоставената от бездомната жена пазарска количка, спряна до стената точно пред входа на подземния паркинг на банката.

Болд насочи поглед към пазарската количка. На лицето му бавно разцъфна усмивка.

Лиз беше влязла.

* * *

Лиз се мъчеше да вкара в ред мислите си. Докато вървеше с Ла Моя по време на антракта, той я преведе през улицата и стигнаха до едно павирано вътрешно площадче срещу Японския ресторант. Там тя захвърли костюма на Мария и навлече върху официалната си черна рокля връхна дреха от тези, които обикновено раздаваха на бездомните от Армията на спасението.

Джон й показа една пазарска количка, пълна с празни алуминиеви кутии и други боклуци, скрита между храстите на площадчето.

После Ла Моя намаза лицето й с някаква кафява субстанция, така че да изглежда като мръсна скитница.

— В количката има влажна хавлиена кърпа. Използвай я, за да се почистиш след това.

Лу беше планирал внимателно всичко. Почувства как все по-трудно издържа на цялото това напрежение.

Дейвид Хейс я бе забъркал в тази каша. Силното негодувание за миг й отне способността да мисли ясно. Въпреки християнските си убеждения, тя се закле, че ще му отмъсти по някакъв начин. В крайна сметка връщането на парите щеше да бъде отмъщението, така че Лиз се зарече да приключи с това през следващия един час от живота си и да оправи нещата.

Когато автобусът спря — точно на минутата, в която Ла Моя й бе казал, че ще спре — тя избута пълната с боклуци пазарска количка до бетонната стена и се шмугна в мрака на подземния гараж, като обмисляше в движение своето преобразяване. Беше взела само влажната кърпа. Умората надделя над нея, карайки я да се чувства психически изцедена, независимо че сърцето й биеше бясно в гърдите й.

Насочи се право към остъкленото фоайе, където бяха асансьорите и вратата за стълбището. Точно от този гараж за първи път се бе измъкнала за срещата си с Дейвид Хейс, пак от него бе тръгнала, когато излезе в майчинство.

Щом чу далечното свистене от отпуснатите спирачки на потеглящия автобус, тя пристъпи в асансьорната кабина, натисна копчето за приземния етаж и веднага изскочи навън. Като отвори тежката врата, водеща към аварийното стълбище, в съседство с асансьорите, чу вратите на празния асансьор да се затварят зад нея. Щом се озова на стълбището, веднага започна да се съблича. Почисти лицето си, оглеждайки се в остъклената кутия на противопожарния маркуч.

Лу вярваше, че изпращането на асансьора нагоре ще разсее нископлатените охранители, чиято работа бе да наблюдават телевизионните екрани в затъмнена стая, намираща се някъде в сградата. Вече облечена с официалната си черна рокля, Лиз се заизкачва по стълбите. Те я отведоха до главното фоайе. Оставаше й да мине през охраната, за да стигне до сектора с асансьорите.

Тя поздрави Дили — пълничкия охранител, с когото бяха приятели. След това пъхна идентификационната карта на Тони Лароса в устройството на въртящата се врата пред детектора за метал, през който трябваше да мине. Лу не се съмняваше, че Пахван Риз е нагласил охранителните камери да следят за влизането на Лиз в сградата. Дори бе възможно охранителният компютър да е бил настроен да сигнализира, когато идентификационната карта на Лиз бъде регистрирана в системата. Рискованият ход на Болд, предполагащ, че Риз няма да обърне същото внимание на картата на Тони Лароса, си заслужаваше. Лампичката светна зелено, въртящата се врата се задвижи и Лиз подаде чантата си на Дили, докато мине през детектора.

Дили изглеждаше шокиран, че я вижда. Тя пристъпи към него толкова близо, колкото никога до сега не си бе позволявала, и прошепна ясно в ухото му:

— Знам, че би трябвало да докладваш за моето пристигане, Дили. Повярвай ми, знам всичко по този въпрос. И това е решение, което ще трябва сам да вземеш. Но ако го направиш, случилото се с Тони Лароса ще сполети и мен. — Лиз го целуна по бузата, взе си чантата и се отдалечи, без да поглежда назад.

Както обикновено, за да стигне асансьорът до етажите с ограничен достъп, а именно двайсет и петия и етажа за информационно-технологичната обработка на данните, трябваше да се използва идентификационна карта. Заради партито системата бе изключена и в кабината бе поставен човек от охраната, който да съпровожда гостите. Това се оказа непредвидено усложнение. За да избегне опасността да бъде видяна от охранителя, Лиз трябваше да използва отново стълбището, което беше преди площадката с асансьорите. Тя се изкачи до двайсет и петия етаж за по-малко от десет минути, запъхтяна, с разтуптяно сърце и болки в прасците. Като мушна отново картата на Тони, Лиз влезе на етажа през вратата в дъното на коридора, който беше зает от сервитьорите на кетъринг фирмата. Посрещна я силен шум от гласове и ароматът на пилешки шишчета във фъстъчен сос. Минута по-късно тя бе още една официално облечена жена на партито, на което присъстваха десетки гости.

Лу бе приел предизвикателството, воден от убеждението, че дискът на Хейс ще стигне до нея. Тя не бе толкова уверена, като знаеше, че Дейвид е под наблюдение, и смяташе, че без прякото му участие трансферът няма да се осъществи. Но това беше шоуто на Лу и тя играеше ролята си, както бе инструктирана. В главата й един въображаем часовник продължаваше да отброява минутите, които оставаха до корпоративното обединение.

* * *

Болд звънна на Гейнис и я попита къде е.