Миг по-късно тя се укори, че не мисли като Лу, че не разбира обстановката и не знае как да се контролира. Тя излезе от банята и с мисълта, че върши нещо правилно, върна кухненския безжичен телефон на поставката му на стената. Но малко след това, като погледна натам, видя на вратата между кухнята и всекидневната Гейнис, облегнала рамо на касата и кръстосала единия крак пред другия.

— Не — каза Гейнис по безжичния телефон. — Само проверявам дали е отворено. — Тя приключи разговора. Беше натиснала „Повторно набиране“. Досетила се бе какво прави Лиз в банята и веднага се бе заловила за работа след връщането на телефона.

— Каква е тази работа с магазина за костюми, госпожо Болд?

— Мисля, че е по-добре да дойдете тук и да седнете — отговори Лиз. — Обяснението ми може да отнеме известно време.

* * *

— Не смятах, че ще се възползваш от предложението ми толкова скоро — каза Ла Моя от съседната седалка. Бяха изминали по-малко от трийсет минути, откакто Болд го беше оставил пред блока му. — Едва успях да си погълна вечерята. — Той ядеше внимателно голяма шоколадова сладка, като отгризваше малки парченца и се наслаждаваше на всяка хапка.

Лу не можеше да си спомни кога е ял за последен път. Сега разполагаше само с малко горещ чай, който затопляше поставката за чаши. Той разказа на сержанта за изненадващото посещение на Мади Олсън, но не спомена името й, нито в кой отдел работи, само каза, че е „детективка“.

— От най-добрите е — каза Ла Моя с почернели от шоколада зъби.

— Имаме два напълно различни сценария — заяви Болд. Караше по-бързо от обикновено и знаеше, че Джон си дава сметка за това, но е твърде хладнокръвен да го признае. — Или Форман ни е измамил, като е направил инсценировка на мъченията и е укрил Хейс с помощта на Щатската прокуратура, или наистина е измъчвал Хейс и го е приписал на някой друг.

Ла Моя се изсмя саркастично — една от малкото емоционални прояви, които си позволяваше.

— Е, добре, вторият сценарий със сигурност е страхотен. Ядосан на системата, той решава да задигне пари за себе си?

— Това би обяснило защо Свенград преследва Гийзър и него.

— Защо ли имам чувството, че не сме излезли на вечерна разходка с кола? — попита сержантът, като налапа последното парченце сладка и завъртя очи от наслада, докато дъвчеше. Болд току-що бе минал на червено. — Тези неща сигурно са купени — допълни той, облизвайки пръстите си, — но трябва да призная, че Матюс има отличен вкус.

— Марта Стюарт на отдел „Убийства“.

Ла Моя добави с южняшки носов акцент:

— И е дяволски горда от това.

Лейтенантът обясни:

— Първото нещо, което направих, беше да потърся Дани в шерифството и когато онази полицайка спомена, че не са го уловили на радара, аз неволно си спомних, че всички мобилни терминали за данни проследяват местоположението не само на нашите коли, но и на техните.

— И ти си установил новото местоположение на колата му? На ескаладата?

— Не точно.

— Караш, сякаш си успял.

Лу прикри усмивката си. Това бе първото малко признание от страна на Джон. Струваше си да бъде оценено.

— Установих местоположението, но не със съдействието на шерифството.

— На гатанки ли ще си играем? — Той погледна към чая на Болд, като все още премлясваше. — Имаш ли нещо против да си сръбна от това?

— Допий го — отвърна лейтенантът.

Джон знаеше прекрасно, че Болд не обича да споделя храната и напитките си. Но това бе опит от страна на Ла Моя да прояви учтивост, за да получи това, което искаше.

— В шерифството съхраняват само най-новата информация и в момента нямат нищо на мониторите си за ескаладата на Форман, което означава, че моторът й е загасен. Ще ми се обадят, ако настъпи някаква промяна.

— Наричат се двигатели, серж — поправи го Джон, — но този път ще ти простя. — Ла Моя беше първокласен механик. Болд трябваше да е наясно и да не навлиза в неговата територия.

— Искаш ли да ти обясня или не?

Сержантът, който не си бе сложил колана, се беше отпуснал назад на седалката, сякаш се изкушаваше да подремне въпреки идиотското шофиране на Лу. Човекът имаше някои маниери от Стария запад, като този на градския шериф, облегнат назад в люлеещ се стол, пред местния затвор, които му се отдаваха с лекота и му прилягаха напълно. Напомняше на Болд за най-доброто от Стив Маккуин. Сякаш лейтенантът вече го бе инструктирал, Ла Моя заяви:

— Аз знам много повече от теб. Новите ескалади предлагат сателитна връзка, която ти осигурява двайсет и четири часова пътна помощ, електронна карта, живи оператори. — Той млъкна за повече драматизъм. — GPS, 2047. И ти ми казваш, че сателитната връзка поддържа GPS данните за определено време; предполагам, между шест и двайсет и четири часа. По този начин те знаят къде си бил и това помага на операторите им да потърсят добре, когато ги попиташ за близък ресторант или хотел. — Сержантът дари Болд със самодоволна усмивка. — Ето! Това е относно къде и кога е кръстосвал Дани Форман за времето, което те интересува. — Той погледна самодоволно към лейтенанта и когато той не се обади да му противоречи, се отпусна още по-надолу на седалката, като добави: — Събуди ме, когато стигнем там, татенце. Имам нужда да затворя очи за секунда.

Болд се почувства така, сякаш е бил ограбен.

— Мястото е наблизо. На югоизток, в Содо. Ескаладата на Форман е била в този район три пъти през последните двайсет и четири часа. Не знам точния адрес, но сигурно ще го намерим.

— Когато си прав, няма да споря — каза Ла Моя. — Обаче ти провалих опита да ме впечатлиш, нали, серж? — Очите му бяха все така затворени.

— Да, така е.

— Добре.

— Защо да е добре? — попита лейтенантът след дълго размишление върху репликата му.

— Защото в такъв случай сигурно съм те вбесил — отвърна Ла Моя. — Прав ли съм?

— По-скоро ме подразни.

— Когато човек е вбесен, прелива от енергия, а ние ще се нуждаем от прилив на енергия, когато стигнем там.

— А как е твоята енергия?

— Серж? Нали за мен говорим.

— Някой ден, Джон…

— Да, знам. — Добре отрепетирана прикрита прозявка. — Знам.

Ла Моя попита за сегашното местоположение на ескаладата според сателитната връзка. Болд му съобщи, че за последен път е записана край оградата на железопътна разпределителна станция почти право на запад от мястото, където се намираха в момента.

— И защо не проверим първо там?

— Защото в най-добрия случай ще намерим там Форман, а ние искаме Хейс.

— Защо сме толкова нетърпеливи да се доберем до Хейс, серж?

Това бе въпросът, на който Лу не можеше да си позволи да отговори, защото щеше да разкрие твърде много от бъдещия си план. По своя си уникален начин Ла Моя бе достигнал до същината на нещата, задълбавайки все по-дълбоко, за да се добере до истината, която криеше лейтенантът. Двамата мъже бяха преживели много неща заедно през последните десет години и мълчанието на Болд подсказа ясно на Джон, че е достигнал до граница, която не бива да прекрачва, а това, макар и за кратко, го нарани.

Той се обади по клетъчния си телефон и прекъсна за малко разговора, за да попита Лу за адреса, към който пътуват. Лейтенантът му отговори с половин уста, като се чудеше какво ли е намислил. Начинът, по който флиртуваше, показваше, че Ла Моя говори с жена и тя очевидно направи всичко, което й поиска, защото той й благодари надълго и нашироко. После приключи разговора, мушна телефона обратно във вътрешния си джоб и въздъхна:

— Понякога ми се иска да не бях толкова умен.

— О, да — вметна Болд, — това наистина е проблем. — Сега Ла Моя щеше да го накара да изкопчи от него новата информация. Противно на Бърни Лофгрийн, който те отегчаваше до смърт, обяснявайки ти всичко до най-малката подробност, Ла Моя никога не даваше доброволно своята информация — това беше неговата малка игра.

Югоизточната част на Содо беше ничия земя с постройки от тухли и пенобетон, телени огради и ръждясали табели — приличащо на демилитаризирана зона пространство между града и стадиона „Боинг Фийлд“. Навсякъде се виждаха обрасли с бурени тротоари и счупени прозорци. Известно време бандите бяха използвали района, влизайки и излизайки от него, като добитък, пресичащ границата на съседен имот. Малки магазинчета, заведения за бургери, фирми за доставки и авторемонтни работилници бяха започнали процеса, който щеше да превърне бившия район на складове и предприятия от леката промишленост в квартал с фирмени офиси и магазини. Свободна еволюция на занемареното промишлено пространство. Дори непредвидимата икономика не можеше да попречи на града да се разраства — бактерията си беше изградила имунитет срещу антибиотиците.