Гийзър поклати глава. Нямаше представа.

— Ньет — отговори горилата на питащия, от което на Пол му премаля.

Гласът от другия край на телефонната линия искаше отговори, които не получаваше. Гийзър разбираше чувството му на безсилие от това положение поради дългогодишния си опит на съдебен адвокат. Имаше случаи, когато и на него му се бе искало да използва същите методи спрямо някой от необщителните свидетели. Обезумял от отчаяние — главорезът се приближи към него с разтворени като зяпнало изкуствено чене клещи — Пол Гийзър разбра, че му предстои дълга нощ.

18.

Когато Болд остави Ла Моя пред блока му, Джон предложи услугите си двайсет и четири часа в денонощието с другарско изражение, което означаваше, че няма да има депозиране на извънредни часове, нищо официално записано в службата, ако Лу желаеше. Това подаване на ръка от бившия му партньор — човек, когото Болд лично беше обучил в полицейския занаят — означаваше много за него.

— Мога да се възползвам от предложението ти.

— Направи го. Аз пък мога да включа като доброволец и Матюс.

На лейтенанта му се стори забавно, че Джон все още говори за Дафни с фамилното й име.

Вече се готвеше да потегли, когато една женска фигура излезе от близкия вход и се насочи право към колата му. На Лу му се стори невероятно в този квартал да работят проститутки, но се приготви да покаже значката си и да изгони момичето да виси на друг ъгъл.

Жената отвори предната дясна врата и преди да успее да я разпознае, Болд вече бе пуснал служебната си карта на седалката и бе грабнал пистолета си.

— Мади Олсън — припомни му тя. — Срещнахме се в мъжката тоалетна.

— Ако бях параноик — каза лейтенантът, — щях да кажа, че ме причаквате тук.

— Има нещо такова — отвърна жената. — Карайте, моля.

Той потегли и пое през старата част на града, където движението бе по-умерено, като завиваше напосоки.

— Не говорехте сериозно — започна той, когато тя не поде разговор, — когато заявихте, че сте очаквали да се появя.

— Напротив. Знаех, че сте отмъкнали Ла Моя. Казвам ви, за нас няма никакви тайни.

— Гийзър — предположи лейтенантът.

— … е намира в спешното отделение на Шведския медицински център в район Централен.

— Бях с него преди час.

— Нашият човек, онзи, с когото никога няма да успеете да поговорите…

— Алексеевич — вметна Болд.

— … ни съобщи, че руснаците са бесни. Маникюрът на Гийзър е бил обработен. Форман ще е следващият, ако успеят да го намерят.

— По дяволите! — Болд не бе изненадан да чуе името на Форман. Той самият току-що го бе казал на Гийзър.

— Не ми изглеждате изненадан — отбеляза тя.

— Преди две вечери Дани Форман ме отведе до едно местопрестъпление. — Лейтенантът продължи, обяснявайки за кръвта в хижата. — Това ме накара да се усъмня в него.

— Защо?

— Дани бе пропуснал важна среща. Заяви, че е попаднал на задръстване. Казал е същото и на Гийзър. Аз се обадих тук-там. Резултатът от тези разговори ми се изясни едва сега. Търсите следи, нали? Аз имах една, която мислех, че си струва да бъде проследена, и открих, че участъкът от главния път, в който Дани е попаднал в задръстване и е гледал как изтеглят някаква кола, е наблюдаван от камера за следене на уличния трафик. Ние живеем и умираме заради подробностите. Дани се престара, каза ми, че е видял катастрофирала кола, казал го е и на Гийзър. Твърде много информация. Когато Гийзър ми спомена тази подробност, подозрението ми нарасна.

— Това, което е видял чрез камерата за наблюдение на трафика, му е позволило да твърди, че е бил някъде, където в действителност не е бил?

— Така изглежда.

— А къде е бил в действителност?

— Това е само предположение — предпазливо заяви Болд, — но според мен той е свършил дяволски добра работа, имитирайки вашия господин Алексеевич, така че да налапаме стръвта. Междувременно е скрил нашия главен заподозрян с помощта на щатската прокуратура. Това е… По тази версия работех, докато не чух току-що казаното от вас.

— И сега?

— Ако са пребили Гийзър, значи не разполагат с това, което им е необходимо. Може би Дани е измъчвал Хейс, за да получи информация и след това е изхвърлил трупа му.

— Те ще научат какво е станало. Ще се разчуе за маникюра на Гийзър. Форман ще бъде следващият.

— И ми го казвате, защото…?

— Заради детето на сестра ми.

— Вече се обадих за него — каза в своя защита лейтенантът, смятайки, че тя го обвинява, че не е направил нищо.

— Знам, че сте го направили — отвърна жената. — Носи се такъв слух — добави тя.

— Предполагам — вметна Болд.

— На следващия ъгъл е добре — посочи Мади.

Лейтенантът намали колата заради червения светофар, доволен, че така печели още една-две минути.

— Казахте, че Гийзър е в спешно отделение. А Дани?

— Щом получихме информацията, отидохме с кола до дома на Гийзър. В крайна сметка може би е трябвало да не го коментираме по радиостанцията, защото има вероятност да са ни подслушвали и да са узнали, че идваме. Намерихме го в мазето в лошо състояние. Съвсем прясно обработен. Колкото до Форман — засега още не сме го засекли на радара.

— Убедена ли сте в това? — Думите й му бяха подсказали интересна идея.

— Не знаем къде е — повтори Мади, без да долови намека на Болд.

— Искам да ми уредите една среща.

— С Алексеевич? Не, не мога да го направя.

— На колене ви моля.

— Бих искала да ви помогна, лейтенант. Трябва да слизам от колата.

— Пет минути. Максимум десет.

— Невъзможно.

— Тогава кажете на хората ви следното: в неделя вечер, по един или друг начин, аз ще доставя Свенград на парадния вход, така че ще бъде по-добре те да попречат на вашия човек да пресече канадската граница или да се качи на някой самолет, защото всички ние ще имаме нужда от него, ако искаме да свидетелства.

— Ще полудеят, ако им го кажа. — Сега и в нейния глас се долови нотка на отчаяние. — Работим по този случай почти една година. Не можете да постъпите така, лейтенант.

— Аз не искам разрешение, детектив. Опитвам се да ви помогна.

— А ако успея да ви уредя среща с Алексеевич? — попита тя. — Тогава какво?

— Сега вече ме слушате — отвърна Болд. Той спря колата до посочения от нея тротоар със съзнанието, че си е извоювал срещата. — Вашето име никога няма да бъде замесено.

— Не знам дали да ви целуна, или да ви халосам — заяви Мади, отваряйки рязко вратата си.

Лу се увери, че жената има номера на мобилния му телефон, и отново потегли, убеден, че е отклонил мисълта й от собственото си блестящо хрумване, като се питаше дали сега не би могъл да обърне нещата в своя полза.

* * *

Лиз беше на път да полудее от нетърпение и от параноичното чувство да бъде непрекъснато наблюдавана и охранявана. Последното нещо, което Лу бе поискал от нея, преди да излезе, я беше сащисало, но тя се бе научила да се доверява на преценките и инстинкта му — когато ставаше дума за планиране, той нямаше равен на себе си.

За нейна изненада третият магазин, в който позвъни, беше отворен до късно в петъчната вечер и мъжът с женствения глас отсреща се опита да й продаде всякакъв род екстри, които не й бяха нужни. Тя се обади тайно, както бе предложил Лу, като използва кухненския безжичен телефон, но звънна от банята, с пусната чешма, докато Боби Гейнис я пазеше във всекидневната, като прелистваше списания и постоянно наместваше в ухото си миниатюрната слушалка, която я свързваше с диспечера. През годините на брака си Лиз бе слушала много пъти Лу да разказва за такива операции, но да бъде централната фигура в нещо такова се оказа изтощително, въпреки че тя не правеше почти нищо и не ходеше никъде. Самото нервно напрежение изцеждаше физическите й сили и я докарваше до параноя. Купуването и доставката на костюма бе уредено. Тя повтори два пъти нарежданията си, за да се увери, че всичко е разбрано правилно. Съпругът й бе дал точни разпореждания и тя имаше намерение да ги спази.

— Всичко наред ли е при вас, госпожо Болд? — извика Гейнис, като почука леко на вратата на банята.

— Излизам след минутка. На горния етаж има друга баня — добави Лиз.

— Нямах това предвид — отвърна Гейнис. Тя не се нуждаеше от тоалетна, искаше подопечната й да се върне на стола си във всекидневната. Ченгетата си пазеха територията.

На Лиз й се искаше мобилният й телефон да звънне, за да се ангажира с нещо друго, освен с това да се тревожи. Изобщо не беше очаквала, че ще бъде толкова нетърпелива да й възложат някаква задача, толкова готова да я изпълни. Ако в този момент някой я бе накарал да чисти риба, щеше да го направи. Щеше да стори всичко, за да се освободи от напрежението на чакането.