— Благодаря — каза Лу, започвайки по нетрадиционен начин тази специфична партия шах.

Лицето на Алексеевич поомекна. Хлапето в него все още беше живо.

— Харесвате ли бейзбол? — попита го лейтенантът.

— Футбол. Сокър — поправи се младежът, защото първо беше назовал европейския термин. — Висшата лига по сокър. Привърженик съм на Колорадо, но отборът на Сиатъл става все по-добър.

— Синът ми играе сокър — вметна Болд.

— И свири на пиано — добави Алексеевич, от което стомахът на лейтенанта се преобърна. — Чудесен син.

Ла Моя реши да се намеси, за да прикрие шока на Лу:

— Къде е паспортът ти, Малина? В теб или в детектива до теб?

Лицето на младежа пламна.

Джон продължи:

— Лейтенантът иска от теб услуга за услуга. Разбираш ли? Прочисти си за момент мислите от тинята и може би няма да е зле да спреш да гледаш над рамото ми към пилона, защото ще ни трябва цялото ти внимание.

Алексеевич се престори на отегчен и незаинтересован, но сержантът го беше притеснил.

— Трябва ми малко информация — заяви Болд. — Нямам време да я проверявам, така че ще трябва да приема думите ти за истина. Ако ми харесат отговорите ти, ще ти кажа нещо, което ще спести много неприятности на всички. Ако реша, че ме лъжеш, няма да ти кажа нищо.

Руснакът погледна часовника си.

— Седем минути.

Ла Моя каза:

— Продължавай в същия дух, преструвай се на много печен. — Той поклати глава. — Изтръгвате ноктите на хора, които не могат да се защитят. Тези лайна на нас не ни минават. Лейтенантът разполага с важна информация за теб, но ако продължаваш да се преструваш, че не ти пука, просто ще си тръгнем оттук и толкова.

— Ти си по-коравият от двамата, така ли? Доброто ченге и лошото ченге? — Алексеевич отново се престори на отегчен.

— По-добре не се прави на голям умник — отговори Джон, като отправи на младежа поглед, който би могъл да го изпепели. — Тази вечер и двамата сме лоши. — В момента сержантът приличаше на кълбо от тестостерон и адреналин.

Алексеевич се разтрепери от престорен ужас.

Ла Моя му отвърна с лукава усмивка, която може би разбра само Болд, но тя показваше недвусмислено, че ако продължат в същия дух, сержантът ще излезе победител. Уличен боец с абсолютна увереност в собствените си сили и търпимост към болката, Джон беше човек, с когото не е хубаво да се забъркваш. Руснакът прехвърли вниманието си върху Лу, но имаше несигурното изражение на дребна старица, обезпокоена от приближаващ се по тротоара опасен пес, без каишка и с прилепнали към главата уши.

Една сервитьорка дойде, за да вземе поръчките им. Беше облечена в нещо като тънка, прозрачна нощница, пристегната на кръста й с лилава панделка. Гърдите й бяха малки и високо разположени, зърната й бяха шоколадови, а окосмението на пубиса й бе оформено като боен гребен на индианец. Ла Моя забеляза всички подробности, защото бюстът й бе на височината на главата му поради издигащото се над пода сепаре. Той си поръча сиатълска бира. Момичето взе поръчките и на другите — светла бира с джинджифил за Болд и студен чай за Олсън — след което напомни на Джон, че всички сервитьорки, в това число и тя самата, изпълняват еротични танци за клиентите. Каза го с такъв тон, сякаш беше касиер на банка, напомнящ на клиент за възможностите да получи заем. Алексеевич се опита да привлече вниманието й, но тя бе впечатлена от сержанта и го пренебрегна напълно. Лу си умря от кеф при вида на физиономията, която направи руснакът, когато момичето отиде да донесе напитките.

— Е — обърна се Алексеевич към Болд, — нали искаше да ми кажеш нещо?

— Не. Исках да те питам нещо — поправи го лейтенантът. — Някой — да кажем, че този някой си ти и че аз мога да го докажа — изтезава един мъж на име Дейвид Хейс, а по-късно служителя на щатското Бюро за криминални разследвания Форман. Тази вечер научихме, че друг мъж — Пол Гийзър, е изгубил няколко от ноктите на ръцете си и че следващият в списъка отново е Форман.

Алексеевич поклати отрицателно глава и погледна за помощ към Олсън.

— Какво става тук? — попита възмутено той с привидно спокоен тон.

Олсън отговори:

— Разговаряте. А аз се опитвам да ти помогна, като рискувам да ме уволнят. От теб се очаква да си благоразумен, нали така? Затова бъди благоразумен.

— Аз не те питам дали ти си човекът, отговорен за изтезанията — продължи Болд. — Сигурен съм, че си ти. А детектив Олсън знае, че въпреки споразумението ти с нейния отдел, в момента разполагам с достатъчно улики, за да те арестувам заради тези престъпления.

Руснакът се престори, че не е нито изненадан, нито обезпокоен, но не беше добър актьор.

— Искам само да разбера дали ти си отвлякъл Хейс по̀ миналата нощ. И искам да си помислиш добре, преди да ми отговориш. Колкото до преговорите ти с Форман и Гийзър, ще ми ги преразкажеш дословно. Дума по дума — поясни лейтенантът, в случай че младежът не го е разбрал. — Това, което ти предлагам, на теб, на детектив Олсън и на нейните колеги, е шанс малката ти шарада³² да не престава. Ще продължиш да доносничиш за правителството. — Олсън изглеждаше притеснена. Лу заяви: — Имам две възможности. Едната, както вече споменах, е да те арестувам. Втората, която навярно ще ти хареса по-малко, е да кажа на Свенград кой е доносникът и да го оставя да обсъди проблема направо с теб.

Сервитьорката се върна с напитките и преднамерено навря бюста си в лицето на Ла Моя, когато се наведе да ги остави на масата. Лейтенантът изчака да се махне. Бирата с джинджифил миришеше на веро и беше изветряла. Той я избута настрани.

— Всичко е много просто — продължи Болд. — Така че защо не започнеш веднага да говориш.

— Пет минути — обади се Джон, имитирайки арогантното държание на Алексеевич.

Променящите цвета си неонови лампи хвърлиха червена светлина върху масата. Кожата на руснака стана пурпурна почти колкото самото сепаре.

Лу провери часовника си и констатира:

— Четири минути. — След което погледна Алексеевич в очите. — Имаш да обясняваш много неща.

Малина погледна към Олсън, сякаш тя би могла да оправи нещата. Болд не искаше да загуби благосклонността й, с помощта на която бе стигнал дотук, но за него съдбата на Лиз беше много по-важна от съдбата на руснака.

Мади се облегна назад в кожения си фотьойл, въздъхна с израз на отвращение и предложи:

— Започвай да говориш.

— Обади им се — инструктира я Алексеевич.

Тя погледна към лейтенанта с нарастващ гняв. Той поклати глава. Олсън каза на мъжа до нея:

— Не мога.

— Обади им се — повтори Малина.

— Тази среща е неофициална — напомни му Лу. — Нито нейните хора знаят за нея, нито нашите. Така че как би могла да се обади? Ще трябва да признае, че е уредила срещата, а тя не иска това. Нито пък ние. Ако се обади, ние ще си тръгнем, а ти ще се озовеш или в ареста, или при Свенград.

Сините очи на Алексеевич зашариха между тримата, а физиономията му вече не беше толкова самоуверена.

— Искаш ли удължаване на срока? — попита Ла Моя.

Болд извади детективския си бележник и един химикал в открита проява на самоувереност.

Руснакът започна доклада си.

— Правя това, което ми кажат. И докато доставям сведения, съм имунизиран.

— Има имунитет — поясни Олсън на Лу и на Джон.

— Не и от нас — повтори лейтенантът.

— Времето ни изтича — напомни Ла Моя.

Болд реши да рискува.

— Да го направим по следния начин. Аз ще запълвам празните места, а ти ще ме поправяш, когато сгреша.

Зад тях се разнесоха одобрителни викове. Лу не се интересуваше каква е причината, но за миг си представи, че го аплодират заради избора, който бе предложил на Алексеевич.

Малина сви устни и кимна леко. Олсън извади тесен бележник, подобен на онези, които Болд и Ла Моя носеха в джобовете на саката си. „От един дол дренки сме“ — помисли си лейтенантът. Джон даде знак на сервитьорката и постигна онова, което руснакът не беше успял. Поръча му водка с лед.

Лу преобразува въпросите, които се въртяха в главата му, в твърдения и ги изложи внимателно като картоиграч, раздаващ карти в игра на покер. Двамата със сержанта търсеха издайнически признаци — тикове, показващи, че заподозреният знае за събитията или нежеланието му да говори за тях. Малко хора се владееха толкова добре, че да не разкрият неволно емоциите си. Алексеевич трябваше да се пребори с чуждия език, късния час и няколкото питиета, които вече бе изпил. Болд не бързаше да го притиска и съсредоточи вниманието си главно върху Пол Гийзър и Дани Форман. Руснакът се опита да прикрие любопитството си — очевидно беше очаквал въпросите да се въртят около Дейвид Хейс.