— Може и да не ти се яде, но една топла супа няма да ти се отрази зле — настоя Цезар със същия онзи тон, пред който дори Марий винаги отстъпваше. — Необходимо е за теб, лельо Юлия. Така може да продължи с дни. Той не е човек, който ще се прости с живота лесно.

Супата беше донесена. Малкият Цезар не се откъсна нито за миг от леля си и с монотонен глас й повтаряше все едно и също, докато не видя, че всичко е изядено. Чак когато прислужникът дойде да отнесе празната купа, той благоволи да стане. Махна повечето от възглавниците да не пречат на леля му, зави я добре и я погали нежно по косите.

— Колко си добър с мен, Гай Юлий — отговори му тихичко Юлия и затвори очи.

— Само с тези, които обичам — отговори й, сетне допълни: — Само с тези, които обичам. С теб, с майка ми, с никого друг.

И като се наведе, я целуна по устните.

През няколкото часа, които тя прекара в сън, малкият Цезар остана свит на близкия стол и я наблюдаваше. Клепачите му натежаваха, но той упорито отказваше да задреме. Искаше му се да погълне мислено леля си, за да си я спомня цял живот такава — заспала, уморена и отчаяна. Никога повече тя нямаше да му принадлежи.

Естествено, когато Юлия се събуди, магията се стопи. В първия миг тя едва не изпадна в паника, но когато я увериха, че състоянието на Гай Марий не се е променило, се успокои.

— Иди да се изкъпеш — нареди й Цезар. — Когато се върнеш, ще съм ти намазал хляб с мед. Така и така Гай Марий не знае дали си при него или не.

И понеже наистина се почувства гладна след спокойния сън и горещата баня, с удоволствие изяде филиите с мед. Малкият Цезар остана все тъй свит на стола си и търпеливо я изчака да свърши и да стане.

— Ще те изпратя до стаята му — рече той, — но няма да вляза с теб.

— Не, разбира се, че няма. Нали си фламен Диалис… Толкова ми е тъжно, че те направихме по принуда.

— Не се тревожи за мен, лельо Юлия. Все ще измисля нещо.

Тя пое лицето му в ръце и го целуна.

— Благодаря ти за всичко, което стори за мен, Цезаре. Ти си моята най-голяма утеха.

— Правя го единствено заради теб, лельо Юлия. Заради теб бих дал дори живота си — заяви племенникът й и се усмихна. — Донякъде може да се каже, че вече съм го сторил.

Гай Марий умря един час преди изгрев-слънце — когато сънищата се готвеха да напуснат спящите, а петлите и кучетата — да вдигнат любимата си врява. Откакто бе получил удара, минаваха седем дни, а от началото на седмото му консулство — общо тринайсет.

— Нещастно число — отбеляза треперещият Сцевола и разтърка измръзналите си ръце.

Нещастно за покойния, но щастливо за Рим. Така поне мислеха всички, нищо че не се осмеляваха да го кажат на глас.

— Ще му приготвим държавно погребение — обеща Цина още на вратата. Този път идваше придружен от жена си Ания и от малката си дъщеря Цинила, булката на фламен Диалис.

Юлия обаче поклати глава.

— Не, Луций Корнелий, не искам държавно погребение. Гай Марий беше достатъчно богат, за да си заплати сам пътя до Отвъдното. Рим се задъхва от дългове и затруднения, не може да си позволи подобен лукс. Пък и аз не искам публичност. Ще присъства само семейството на покойника. Дори държа никой да не споменава пред външни лица, че Гай Марий е умрял. Нека първо го погребем, пък после… — Потръпна и добави: — Няма ли начин да се отървем от онези ужасни роби, които мъжът ми доведе със себе си?

— О, проблемът беше разрешен преди няколко дни — увери я Цина и отново се изчерви; така и не се научи да прикрива неудобството си. — Квинт Серторий им плати обещаното възнаграждение на Марсово поле и им заповяда да напуснат града.

— О, да, разбира се! Съвсем бях забравила. Колко мило от страна на Квинт Серторий да мисли за всички ни! — Никой не можеше да разбере дали последното бе казано с ирония или не. Юлия се обърна към брат си Цезар: — Отиде ли да вземеш завещанието на Гай Марий от весталките, Гай Юлий?

— В мен е — извади той свитъка.

— Тогава нека бъде прочетено. Квинт Муций, би ли бил така добър? — помоли тя Сцевола.

Завещанието беше кратко и по всичко личеше, че е писано съвсем наскоро. Навярно Марий го беше съставил, докато чакаше с войската си в подножието на Яникулум. Огромният дял от наследството отиваше за сина му, макар че покойникът се бе постарал да остави на Юлия всичко, което му позволяваше законът. Една десета и от недвижимото имущество се прехвърляше на Марк Марий Гратидиан. За един ден осиновеният племенник на консула се превърна в един от най-богатите римляни — Гай Марий притежаваше цели области, така че и за него имаше предостатъчно. Малкият Цезар получи роба Бургунд. В завещанието изрично пишеше, че това било заради безценното време, пожертвано от момчето, за да помогне на болния си чичо.

„А това защо го стори? — питаше се Цезар, без да казва нищо пред останалите. — Не вярвам да е заради причината, която споменаваш! Иска ти се да умреш спокоен, че дори да се отърва от фламинството, няма да продължа нагоре в кариерата! Може би преданият роб трябва да ме убие, пък макар и след години? Е, старче, след два дни от теб ще остане само пепел и прах. Но аз няма да постъпя, както би постъпил всеки трезвомислещ човек на мое място — няма да убия проклетия кимвриец. Защото той те обичаше, също както и аз те обичах навремето. Не е справедливо любовта да бъде наказана със смърт — физическа или духовна. Аз ще запазя Бургунд при себе си. И ще го накарам да обикне мен.“

Жрецът на Юпитер се обърна към Луций Декумий:

— Аз си тръгвам, ще дойдеш ли с мен до вкъщи?

— Тръгваш ли си? Чудесно! — обади се Цина. — Ако обичаш, заведи Цинила до нас. Много й дойде за днес.

И така тринайсетгодишният фламен Диалис подаде ръка на седемгодишната си булка.

— Хайде, Цинила — дари я той с усмивката, която вече караше много жени да се разтапят. — Готвачът ти знае ли да прави хубави сладки?

Придружени от верния Луций Декумий, двете деца излязоха на Кливус Аргентариус и заслизаха надолу към Форум Романум. Слънцето беше изгряло, но лъчите му още не стигаха до дъното на малката падина, където туптеше самото сърце на Рим.

— Я гледай ти! Главите отново са изчезнали! Чудя се, Луций Декумий — разсъждаваше на глас Цезар, докато обикаляше Кладенеца на комициите, — дали, когато пречиствам стаята на мъртвеца, мога да използвам обикновена метла или трябва да си намеря специална? — Той подскочи радостно и отново хвана за ръчичка жена си. — Страхувам се, че сам няма да мога да си отговоря! Ще трябва да разтворя дебелите книги и добре да прочета какво пише в тях. Би било ужасно, ако сбъркам с нещо ритуала точно след смъртта на благодетеля си! Ако има поне нещо, което да зависи от мен, то е да ни отърва веднъж завинаги от всичко, свързано с Гай Марий!

В този миг Луций Декумий изрече предсказание — не толкова, защото изведнъж бе прогледнал в бъдещето, а защото обичаше.

— Ти ще станеш много по-велик човек от Гай Марий.

— Знам — отговори му Цезар. — Знам, Луций Декумий, знам!

1

Cella (лат.) — стаичка в храм, където се съхранява изображението на божеството. — Б.пр.

2

Великата майка — Б.пр.

3

Днешен Кубан. — Б.пр.

4

Днешното Азовско море. — Б.пр.

5

Днешен Дон. — Б.пр.

6

Днешните Волга, може би Северен Донец, Днепър и Бут. — Б.пр.

7

Днешният град Анапа, близо до Новоросийск. — Б.пр.

8

Тевкър — герой от Троянската война, брат на Аякс Теламонид; след превземането на Троя е изгонен от баща си Теламон, задето не е отмъстил за поруганата чест на брат си, самоубил се заради неполучените доспехи на Ахил. Според легендите обходил много страни, за да се установи в Киликия. — Б.пр.

9

Днешният остров Елба в Средиземно море. — Б.пр.

10

През 321 г. пр.Хр. на това място, намиращо се в близост до самнитския град Беневентум, самнитът Гавий Понций обкръжава и пленява цяла една римска армия. — Б.пр.

11

Предводителите на най-първата центурия в строя на легиона и най-отличилите се войници в същия легион. — Б.пр.

12

По времето на събитията в римското правораздаване съществуват два вида държавна измяна — майестате и пердуелион. Пердулионът може да бъде наказан само със смърт, но по принцип, за да се докаже престъплението, обвиненият трябва да се яви лично пред народа и да направи самопризнания. — Б.пр.

ЭТО ФРАГМЕНТ КНИГИ, ЧТО РАЗРЕШИЛ ОПУБЛИКОВАТЬ АВТОР