— Защо Гай Марий не дойде? — попита, без да се усеща, Аврелия.

Юлия се изчерви и вдигна рамене.

— Много е зает.

На Аврелия й идеше да си отхапе езика от неудобство и за да не каже още някоя глупост, се сви безмълвна на столчето си. Надяваше се отново съпругът й да се притече на помощ, но той беше изпреварен. Сякаш за да налее масло в огъня, малкият Цезар шумно обяви:

— Зает ли? Глупости! Гай Марий не дойде, защото не посмя да дойде. — В следващия миг жрецът на Юпитер гневно се надигна и с един замах свали неудобната лена, за да я захвърли най-безцеремонно на земята при специалните обувки. — Така е по-добре. Проклето нещо! Ненавиждам го и него, и всичко останало!

И понеже това беше удобен момент да заличи нетактичността си, майка му веднага се нахвърли върху него.

— Не богохулствай пред хората!

— Богохулство ли е да говорим истината? — отвърна й предизвикателно малкият Цезар и се облегна като господар на левия си лакът.

В този момент вратата се отвори и робите донесоха хрупкав бял хляб, маслини, яйца, целина и няколко различни зелени салати.

Новият фламен Диалис беше навярно най-гладният от всички — ритуалите изискваха цял ден да не се докосне до храна — и почти несъзнателно посегна към хляба.

— Недей! — едва не изпищя Аврелия и пребледня от уплаха.

Момчето застина и я изгледа в недоумение.

— Какво има?

— Забранено ти е да ядеш пшеница и подквасен хляб. Има отделен хляб за теб.

При което един от прислугата постави малка чиния пред фламина. В нея имаше няколко тънко нарязани филийки от някаква сивкава и доста непривлекателна на вид субстанция.

— Какво е това? — попита малкият Цезар, без да крие отвращението си. — Мола салса!

— Мола салса се прави от лимец, което си е пшеница — осведоми го Аврелия, нищо че той и сам правеше добре разлика. — Това е ръжен хляб.

— Неквасен ръжен хляб — рече мрачно Цезар. — Дори и египетските селяни се хранят по-добре! Мисля, че ще е най-добре да ям бял хляб като хората. От това ми се гади само като го гледам.

— Цезар Младши, днес е денят на твоето въвеждане в сан — напомни му баща му. — Гадателите прочетоха добри предзнаменования, така че ти си нашият фламен Диалис. В този тържествен ден би трябвало да следваш всички предписания, отнасящи се до новото ти положение. Не забравяй, че ти си пряката връзка между целия римски народ и Юпитер. Всичко, което сториш отсега нататък, ще се отрази върху отношенията ни с Великия бог. Знам, че си гладен и че хлябът, който ти се предлага, е доста безвкусен. Но от днес ти се забранява да поставяш себе си над обществото. Ще ядеш този хляб и това е.

Момчето огледа всички сътрапезници. Пое си въздух и изрече наведнъж всичко, което тежеше на душата му. Подобни думи не отиваха на възрастен човек; възрастните се научават да се страхуват и примиряват, докато един тринайсетгодишен младеж можеше да си позволи всичко.

— Живеем във времена, където никой не ни пита кое е право и кое — криво. Може ли някой от нас да се чувства добре? Мога ли и аз да се чувствам добре? — Посегна към пресния хляб и демонстративно си отчупи, потопи го в зехтин и го напъха в устата си. — Никой не благоволи да ме попита какво мисля за новото си положение — продължи с пълна уста. — Е, да, признавам, Гай Марий ми зададе три пъти подобен въпрос, но какъв друг избор имах, освен да се съглася? Никой нищо не можеше да направи на мое място. Гай Марий е луд. Всички добре го знаем, нищо че от чувство за такт не го казваме. Това, което той стори с мен, беше съвсем умишлено и никой не може да ме убеди, че е станало вследствие на религиозно проникновение. Гай Марий пукната пара не дава за благоденствието на Рим, още по-малко за отношенията му с боговете. — Цезар млъкна, колкото да преглътне едрия залък, и пак заговори: — Аз обаче съм още дете. Докато стана мъж, ще ходя облечен, както ми харесва. Мисля, че няма нищо неуместно в това да нося тога и под нея да се стягам с колан. Ще ям това, което ми е вкусно. Ще ходя на Марсово поле да вдигам тежести и да се упражнявам по фехтовка. Ще яздя кон, ще хвърлям копие, изобщо ще върша всичко онова, което подхожда на момче на моята възраст. Когато стана мъж и жена ми стане жена, тогава ще видим. Но дотогава никой не може да ме накара да се държа като фламен Диалис вкъщи или в компанията на приятелите си.

Никой не отговори на тази декларация на личната независимост. По-възрастните членове на фамилията се замислиха не могат ли с нещо да възразят на току-що казаното, но се сблъскваха със същата безпомощност, с която се беше сблъскал преди няколко години болният Гай Марий. Малкият Цезар беше надарен с желязна воля. „Какво можем да направим?“ — питаше се бащата и бързо отхвърли мисълта да заключи непокорния си син в спалнята му. Аврелия, която отдавна беше свикнала да наказва самоуверения си син, не би се отказала от подобна мярка, но сама разбираше, че ползата би била нищожна. Юлия и Марий Младши — жената и синът на човека, който бе станал причина за нещастията на племенника си — знаеха добре, че момчето е право и не можеха в нищо да го обвиняват. Никой от тях двамата нямаше нужната власт, за да върне времето назад и нареди нещата, както трябва. Муция Терция, смаяна още от сутринта заради красивия си и мъжествен съпруг, за пръв път в живота си попадаше в среда, където се говореше прямо, и съвсем естествено гледаше все в краката си. Колкото до двете сестри на малкия Цезар, те отдавна бяха свикнали с фасоните на брат си и се споглеждаха съучастнически.

Първа наруши мълчанието Юлия, решила да помири дете и родители:

— Мисля, че си напълно прав, Гай. На тринайсет години и половина едно момче може само да спечели от добрата храна и физическите упражнения. В крайна сметка не знаем дали някой ден Рим няма да има нужда от твоите услуги, пък дори и в качеството ти на фламен Диалис. Вземи пример от бедния Луций Мерула. Сигурна съм, че никога през живота си не се е надявал да стане консул. Но когато обстоятелствата го принудиха да го стори, никой не го обвини нито в богохулство, нито в неспазване на жреческите обети.

Юлия беше най-възрастна сред присъстващите жени, затова можеше да си позволи подобни слова — ако не за друго, защото показваше пътя на двамата родители да се измъкнат от деликатното положение, без да се скарат със своенравния си син.

И така, малкият Цезар се нахвърли върху белия хляб и яйцата, върху маслините и пилетата и когато се нахрани, блажено се излегна на кушетката и се потупа доволно по корема. Никога не е бил злояд, но пък и никога не обръщаше особено внимание на храната. Много добре знаеше, че на този свят може да се кара и без бял хляб, че ако огладнее, и ръженият ще му се стори сладък. Но искаше в семейството му отрано да се примирят с факта, че той не желае кариерата на жрец и че не ще позволи другите да го поучават за каквото и да било. Ако с нещо бе засегнал леля си Юлия и братовчед си Марий, толкова по-зле за него. Можеше до смърт да му натякват, че от неговото поведение зависи доброто разположение на Юпитер, той пак щеше да повтаря, че не е избрал сам съдбата си. Освен това малкият Цезар бе достатъчно мъдър, за да знае, че боговете се занимават с неща, много по-важни от това, дали им е добре преметен храмът.

Но дори без спора за хляба, без шумните приказки на младия фламин вечерята пак би преминала тягостно. Имаше много въпроси, които семейството не обсъждаше и не желаеше да обсъжда, най-малкото, защото беше опасно. Дори можеше да се каже, че именно момчешкият инат на малкия Цезар вдъхна нещо празнично в това събиране; макар и за няколко минути присъстващите престанаха да мислят за преживените ужаси и за лудостта на Гай Марий.

— Радвам се, че днешният ден най-сетне свърши — сподели Аврелия, щом и последните гости бяха изпратени до вратата.

— Аз пък си пожелавам никога повече да не се повтаря — отвърна Цезар.

Преди да се съблече за сън, Аврелия седна на ръба на леглото си и продължително изгледа мъжа си. Изглеждаше й уморен, но пък и той винаги се връщаше уморен от безкрайните си походи. На колко години беше Цезар? Гонеше четиридесет и пет. На тази възраст римските аристократи или ставаха консули, или се оттегляха завинаги от политиката. Цезар не беше нито Марий, нито Сула, за да се надява на късен старт. И ако трябваше да се търси вина у околните, Аврелия беше най-виновна от всички. Ако не беше толкова упорита в своята независимост, ако не беше прогонила с капризите и ината си Цезар далеч от града, той щеше да прекара повече време на Форума, щеше да си създаде име и авторитет. Съпругът й не беше човек, готов със зъби и нокти да се бори за успеха. Още по-малко беше способен да отиде при един луд, за да го моли за помощ при наближаващите избори. Без парите на зет си Гай Юлий не можеше и да помисли за сериозна кампания и все пак не би помислил да поиска помощ. Не от страх, а от гордост. Парите на Марий бяха изцапани с кръв. Никой достоен римлянин не би посегнал към тях. А мъжът на Аврелия беше най-достойният човек, когото тя познаваше.