— Вече ми липсват — промълви тя. А бяха се разделили с децата преди час.

— Там са в безопасност.

— Знам, но от това не ми става по-леко.

— След случилото се с Бет и Тони, просто нямаме друг избор — обясни Лу.

Продължаваше да й казва неща, които вече знаеше. Лиз остави думите да прелетят покрай ушите й.

— Видя ли лицата им? — попита тя. — Изглеждаха разплакани и объркани, умолителни и изпълнени с надеждата, че мама и татко няма да заминат и да ги изоставят.

— Но когато тръгвахме, вече се смееха и си играеха. Помисли си само. Те обичат Кати. А като знам каква е сестра ми, тя ще се скъса да ги глези. По-добра бавачка от нея няма.

Сестрата на Лу не можеше да има деца и се отнасяше към Сара и Майлс като към кралски особи. Лиз не смяташе, че подобно отношение ще се отрази добре на което и да е дете.

— Трябва да обмислим възможността да подложим Майлс на тест — подхвана лейтенантът. — Да проверим музикалните му способности. Трябва да го обмислим. Кога да го направим, как ще се отрази на него, а и на нас записването му в частно училище. И цената, разбира се.

— Лу, не мога да го направя в момента — призна тя. — Не мога да се преструвам, че всичко между нас е наред.

— А за какво искаш да говорим? За нарушени обещания? Ако не се преструваме, че всичко е нормално, нещата между нас никога няма да се оправят.

Лиз се обърна към страничното стъкло на колата, по което се стичаха струйки дъжд, и се загледа в сребристите ивици, които образуваха. В тъмнината й заприличаха на решетки на клетка.

— Това може да ни раздели, Лу.

— Аха.

Настъпи ново петминутно мълчание. По едно време Болд посегна към радиото, но, изглежда, му хрумна нещо друго. Той отби от магистралата и спря на една бензиностанция, за да купи чаша чай за себе си и бутилка минерална вода за нея.

— Не исках да се връщам при него. Освен това отдавна трябваше да ти кажа какво се случи. Знам, че трябваше да го направя. — Лу вече се бе настанил на седалката и тъкмо затваряше вратата.

— Аха — отговори той, щом вратата се затвори.

Когато излязоха отново на магистралата, той продължи:

— Готов съм, когато и ти си готова.

— Знам го.

— Не е задължително да е точно сега.

— Наистина не мога. Не и когато съм толкова уморена. А ти… ти изглеждаш съсипан от скръб.

Той не отговори.

— Моля те, не се отказвай! Не ми обръщай гръб. Толкова неща се промениха. Толкова хубави неща ни се случиха. Струва си да се бориш заради тях. — Лиз изчака да й отговори нещо. Каквото и да е. Когато разбра, че няма да получи отговор, заяви: — Мисля, че ще ми хареса повече, ако се развикаш, ако се ядосаш, ако излееш навън онова, което таиш в себе си. Как е възможно да си толкова невъзмутим?

— Не съм невъзмутим.

— Тогава го покажи. Направи нещо. Кажи нещо.

— Първо трябва да те изслушам. Каквито и извинения да имаш, трябва да ги чуя. Признанието ти не ми е достатъчно. Трябва да разбера защо си постъпила така.

— Той ме изигра. Възползва се от симпатията ми. Вероятно го е направил само за да запише онази видеокасета. Изигра ме — така би го определил ти — и аз се хванах на въдицата му. Тогава съжалявах, съжалявам и сега.

Фаровете на движещата се срещу тях кола осветиха за миг лицето му и тя видя, че е изкривено от гняв.

— Значи се напи, вместо да ми кажеш.

Решетките на клетката се наклониха от скоростта на колата. Лиз се разплака безмълвно, за да не я забележи Лу. Той извади една носна кърпичка и я протегна към нея, но тя отказа да я вземе, ядосана от жеста му.

— Идваш вкъщи, правиш любов с мен и се преструваш, че нищо не е станало? Как си могла да направиш подобно нещо?

— Не знам — отговори му честно тя. Чистачките продължаваха да свистят. — И, ако това има някакво значение, с него никога не съм „правила любов“. Правихме секс. За мен беше нещо като бягство от действителността. Нищо повече.

— Няма никакво значение. Не и за мен — отряза лейтенантът. — Въпреки че определено се радвам, че си осъзнала тази важна разлика.

Километражът се въртеше, а те все повече се отдалечаваха един от друг.

— Вече ми липсват — промълви Лиз.

— И на мен.

12.

Часовникът на таблото в колата на Болд показваше 7:04, а двоеточието между цифрите примигваше, докато отброяваше секундите във вечерния мрак, обхванал вътрешността на автомобила. Преди по-малко от двайсет и четири часа двамата с Лиз бяха закарали децата при сестра му и сега Лу размишляваше върху събитията от деня, докато шофираше по улиците с натоварен трафик. Избираше маршрут, който да ускори пристигането му в хижата, където, както му бяха предали, навярно бе извършено кърваво престъпление.

През изминалата нощ не спа добре, по-точно почти не мигна. Разсъждаваше върху мъчителния им разговор в колата и си задаваше въпроси за бъдещето, чувствайки се предаден от миналото им. На сутринта, без рутинните грижи за децата, двамата с Лиз откриха, че разполагат с предостатъчно време да поговорят надълго и нашироко, а няма какво да обсъждат. И сключиха мълчаливо примирие, като всеки от тях се зачете в част от сутрешния вестник или поне тя го направи, защото Болд само се преструваше, че чете.

Денят в службата му се оказа доста натоварен, но за първи път в кариерата му уреждането на административни срещи и четенето и писането на имейли бе добре дошло за лейтенанта. Никакви разговори, никакъв контакт с хора. Обикаляше из петия етаж като риба в чужди води.

А сега едно обаждане на Дани Форман го беше накарало да потегли към някаква горска хижа, за която Форман твърдеше, че знае, защото самата Лиз му била съобщила местонахождението й. Главата на Болд гъмжеше от въпроси.

Преди Дани му се обади д-р Бърни Лофгрийн, цивилният директор на криминалната лаборатория към полицейското управление, и го разтревожи съвсем.

— Може ли да поговорим за минута? — беше го попитал Лофгрийн.

— Подписвам документи в извънработно време и се нуждая отчаяно от разсейване — му отговори Болд. Не че някога би отказал да поговори с Бърни, който му беше близък приятел, обичаше джаз музиката също като него и бе основният му източник на информация от криминалната лаборатория. В момента, покрай няколкото десетки други случаи, в лабораторията се изследваха уликите, намерени в къщата на Форман, и видеокасетата, на която бе записана Лиз, така че обаждането на Бърни можеше да е свързано с някое от тези неща, а може би и с двете. Лу изгаряше от нетърпение да научи нещо повече за едното и изпитваше крайно нежелание да чуе новини за другото.

— Записът е втора ръка.

— Копие на оригинала?

— Точно така. И няма защо да се тревожиш за съдържанието. Затъмних по дигитален път прозореца на филма, като оставих да се вижда само едносантиметрова ивица от него. Анализирах първите трийсет секунди от звука, за да определя сигнала и максималното количество информация, предавано за секунда време. Което потвърди извода ми, че записът е втора ръка. Едносантиметровата ивица не ми позволи да видя действието на филма, а само обстановката — тъмна ламперия или дървени трупи — и часа и датата на записа. Предполагам, че става въпрос за спалня, и няма да задавам въпроси. Аз съм единственият, гледал или пипал касетата. Не съм я регистрирал, така че дължиш на данъкоплатците около час от моето време.

Болд му благодари, защото знаеше, че Бърни ще очаква да го стори. Мъжът бе направил всичко възможно да защити записа.

— Свалих от видеокасетата четири неясни отпечатъка и шест частични. Вкарах ги в автоматичната система за сравняване на отпечатъци в интернет — каза Лофгрийн — и ги сравних с тези на известни престъпници, осъждани или не. Никакви съвпадения.

Нарастващият оптимизъм на Болд се пръсна като сапунен мехур. Отчаяно се бе надявал някои от отпечатъците да се окажат на Дейвид Хейс — регистриран престъпник и бивш затворник. Разочарованието му беше огромно.

— Е, не мога да не си призная, че очаквах друг резултат.

— После ги вкарах в базата с данни на вашингтонските работещи лица. — Там фигурираха отпечатъците на всички инструктори на пълен работен ден, на учителите в държавните училища, на повечето лица, работещи в сферата на здравеопазването, на всички пожарникари, полицаи и политици, на техните брачни партньори, а в някои случаи и на техните деца. — И намерих две съответствия. След това пробвах и в базата данни на Щатската имиграционна и натурализационна служба, където попаднах на още едно съответствие на един от частичните отпечатъци, но трябва да те предупредя, че тази улика няма да мине в съда, ако смяташ да я използваш. Имаш ли молив?