— Ще ги задам на специалистите от Сиатълската криминална лаборатория.

— Аз съм първият офицер на местопрестъплението — заяви той. — С този случай ще се заемат моите, а не твоите хора.

Щатското бюро за криминални разследвания използваше криминалната лаборатория на Окръжната шерифска служба. Лабораторията имаше добра репутация, но Болд не познаваше лично нито един от нейните служители, а именно личните контакти му помагаха в изясняването на случаите.

Форман повтори:

— Какви въпроси?

Лейтенантът не вярваше Дани да е чел предварителния доклад по другите два идентични случая на побой — включително и неговия. И не беше убеден, че иска да предостави каквато и да било информация на Форман, преди да получи от него някои отговори.

Той влезе в съседната спалня и дъхът му спря, сърцето му се сви, а въображението му я изпълни с образи. До стената имаше двойно легло, а в ъгъла бе сбутано едно нощно шкафче. То беше обърнато към един килер с решетъчни сгъваеми врати. Болд побърза да отвърне поглед.

Той попита:

— Как можа да скриеш камерата в килера?

— Какво?

— Видеокасетата. Заради нея те пребиха, нали, Дани? Онази видеокасета. Изтръгваха ти ноктите и те дрогираха, докато не им издаде комбинацията и местонахождението на сейфа. Ти си държал видеокасетата в сейфа. Държал си я там шест години. Защо? Само не ми казвай, че нощем си я вадел и си я слагал във видеото, Дани. Кажи ми, че не си оставил заради това отпечатъците си по нея. — Почувства се зле от комбинацията между тази спалня, миризмата на кръв и повръщано, и новите образи, които се нароиха в съзнанието му. Нямаше нужда да гледа касетата.

Форман седна на един дървен стол до вратата на спалнята.

— По онова време получих съдебна заповед от заместник-министъра на правосъдието на САЩ. Примамих Хейс извън хижата с анонимно обаждане. Надявахме се да се доберем до информация — да запишем действията му на клавиатурата. Бяха инсталирани три камери, всяка от които покриваше периметър с телефонен жак, защото подозирахме, че върши измамите си, докато е в интернет. Инсталираха ги „Тек Сървисис“ под протекцията на отдел „Специални операции“.

— По онова време ти работеше при нас — каза Болд, визирайки Сиатълското полицейско управление.

— Точно така. Хейс използваше лаптоп. Всеки път работеше в различна стая. Не можехме да предвидим коя от тях ще избере. Нямах никаква представа, Лу. Отидох на риболов и хванах погрешната риба. Ако нямаше връзка със случая…

— Нямало е връзка!

— Банков служител? Имаше връзка и още как. В продължение на два или три дни тя беше главна заподозряна. Говоря за жена ти. Единственото нещо, което я спаси, единственият човек, който я спаси… е пред очите ти. Задържах касетата, проучих каквото трябваше да проуча и никога не споменах името й. Преживяхме лечението заедно — продължи той, имайки предвид лечението от рак на съпругите им — и ми ставаше все по-трудно да те гледам в очите. А после състоянието на Дарлин се влоши, докато Лиз започна да се възстановява. Ставаше все по-зле и по-зле.

— А какво правят отпечатъците на Пол Гийзър върху касетата? — попита лейтенантът, като се опитваше да остави личната им история настрани, но виждаше колко заплетено е всичко. — Разкажи ми цялата история, Дани. Така ще се наложи да го направиш само веднъж.

— Върви по дяволите! — изкрещя Форман.

— Трябвало е да унищожиш касетата.

— Имаш предвид, че е трябвало да те уведомя за нея, така ли?

— Не казах това.

— Една банкова служителка спи с моя измамник — моя заподозря — и аз трябва да унищожа тази улика? Ти би ли унищожил такава улика?

— Шест години — отговори Лу с пресъхнало гърло. — Да, щях.

— Касетата не беше единственото нещо, което държах в сейфа си. Всякаква информация, имаща връзка с този случай, също беше вътре, като по-голямата част от нея бе записана на диск. Всичко изчезна. Дали са я унищожили? Не знам. За първи път чувам отново да се говори за тази касета. — Форман направи пауза и после добави: — Значи отново са взели на прицел Лиз. Това се опитваш да ми кажеш.

Всъщност Болд му разказваше повече, отколкото би желал, защото беше позволил на емоциите си да надделеят.

— Това единственият запис ли беше? На Лиз и Хейс?

— Да.

— Ами отпечатъците на Гийзър?

— Не мога да ти кажа как са се появили. Не зная нищо за това. Но предполагам, че рано или късно всички записи са минали през бюрото му. Нямам спомен записът на Лиз да е попадал сред другите записи. Но си спомням съвсем ясно първия път, когато го видях и осъзнах, че трябва — наложително е — да те защитя, стига да е възможно. Спомням си, че отделих касетата от останалите. Но те бяха номерирани, знаеш ли? И аз реших, че на първо време мога да я държа под око, без да я вземам, така че никой да не забележи нещо подозрително, както би станало, ако изчезнеше, и така тя вероятно се е озовала сред купчината записи на бюрото на Пол. Нещо такова.

Обяснението не се понрави на Лу — стори му се, че Форман току-що го съчини, но реши да го приеме, поне за момента.

— Нещо не се чувствам много добре — оплака се той.

— Вероятно е от въздуха. Тук вони.

— По време на наблюдението миналата седмица трябва да си видял срещата между Лиз и Хейс. — Искаше да разбере дали не са се срещнали тук, в хижата. Възнамеряваше ли Дани да включи Лиз в плановете си?

— Не. Тогава не наблюдавах хижата.

Възможно ли е това, запита се Болд. Място, което преди шест години е било под наблюдение, и Форман да не се завърти наоколо, след като мъжът е освободен от затвора?

— Съсредоточих вниманието си върху жилището под наем — караваната — като си мислех, че Хейс може да реши да офейка. И си изядох боя.

— Пребиха те два пъти, а сега като че ли са пребили за втори път и Хейс. Защо са поели такъв риск? — попита лейтенантът. — Защо не са направили онова, което е трябвало да направят още първия път?

— Мен нямаше да ме измъчват в проклетата гора — оплака се Дани. — А и тези момчета са умни. Не искат да ги обвинят в отвличане. Няма проблем с нанасяне на телесна повреда. Може би дори с непредумишлено убийство втора степен. Но всичко става в дома на жертвата. Влизане с взлом. Грабеж. Нищо толкова сериозно, колкото едно отвличане.

Аргументът не беше особено добър, но Болд си замълча.

— Спипали са Хейс още първия път. Знаем го, защото кръвта, която намерихме, се оказа негова. Защо да рискуват, защо да си създават главоболия втори път? — Този въпрос не му даваше мира. Тези хора изглеждаха умни, Дани беше прав за това. Дори нападението на Лиз приличаше повече на грабеж. Бяха много предпазливи. Така че защо са рискували да нападнат Хейс за втори път? Особено, при положение че той може да е бил под полицейско наблюдение?

Болд обхвана с жест касапницата.

— Беше ли свидетел на разигралото се тук?

— Не, разбира се.

— Но Лиз ти е споменала за тази хижа. Ти си я наблюдавал. Сам го каза.

— Ти го каза, не аз. — Форман добави: — Примамиха ме далеч оттук. Получих анонимно обаждане за среща в града. Че Хейс искал да говори с мен. Попаднах в задръстване на 520-а. Не можах да стигна дори до Белвю. Пропуснах срещата. Шибана работа.

Лейтенантът изпита гордост, че е успял да отклони Дани Форман от темата за противоречивите улики, които е открил на местопрестъплението. Опитните ченгета рядко успяваха да скрият нещо един от друг, а той беше направил точно това, като бе фокусирал вниманието на Дани върху себе си — нещо, което повечето хора смятаха за трудно постижимо.

— Знаеш ли какво ще стане, като повикам специалистите от криминалната лаборатория? — попита го Форман. — Ще огледат хижата стая по стая, ще наръсят всичко с прашец и ще снемат отпечатъци.

Лу усети как нагоре по гръбнака му плъзва топлина.

— Мисля си за латентните отпечатъци — продължи чернокожият мъж. — Давността им не може да се определи. Може да са оставени вчера или преди шест години и ще изглеждат по един и същи начин.

Болд се върна при вратата и погледна отново в спалнята. Този път във филма, който се завъртя в главата му, видя как голата му съпруга стиска таблите на леглото, пипа нощната лампа, притиска потната си длан към стената. И понеже отпечатъците й бяха включени в базата данни на вашингтонските работещи лица, веднага щяха да разберат, че е била тук, и да я привикат на разпит. И не след дълго щяха да научат в детайли за връзката й с Хейс.

Лейтенантът усети как му прималява. Щеше ли сега Форман да му предложи да унищожат уликите и да избършат всички повърхности в хижата? Каква беше целта му?