Генералът също видя цигарите.

— Руска марка. Внасяме ги заедно с дузина други марки.

— Алексеевич пуши такива цигари.

— Малина пуши? Не ми се вярва. Прекалено е атлетичен.

— Тази марка май доста добре се продава?

— Достатъчно, за да си заслужава да я внасяме — отговори Свенград. — Хлапетата по рейв купоните и колежаните харесват руските цигари. Нашите цигари са по-силни. Пред тях „Кемъл“ прилича на „Вирджиния Слимс“.

— По колко кутии или стека продавате на седмица?

— Елате със съдебна заповед и с удоволствие ще споделя тази информация с вас. В противен случай не виждам причина да издавам на конкурентите си какви продажби реализирам.

— Аз не съм ви конкурент.

— Конкурент сте и още как.

Едва сега Болд разбра каква е тактиката на Ясмани: стреляй и бягай. Той беше засегнал една болна за лейтенанта тема — видеозаписа — и после се беше върнал на собствените си нужди — забраната да продава хайвер, а след това, когато стана дума за цигарите, мина в отбрана. Лу щеше да изпита задоволство от този факт, ако не бе замесена и жена му.

— Харесвате ли птици, лейтенант?

— Дали харесвам пернати? — попита Болд, чудейки се какво ще последва.

— Свраката дебне едно и също птиче гнездо в продължение на часове. За нейния малък мозък това сигурно е цяла вечност. Търпелива е като светец. И когато птицата майка напусне гнездото, дори само за миг, изяжда яйцата й. Направо там, в гнездото.

Лу усети как по тялото му се разлива топлина. Сякаш се бе напикал в гащите. Представи си гнездото, омазано с жълтък по начина, по който беше омазана с кръв хижата.

Свенград реши да се увери, че е разбрал посланието му.

— Обичате ли изкуството, лейтенант?

— Донякъде.

— Аз колекционирам рисунки с въглен от времето на Голямата депресия. В момента търсенето им на пазара е по-голямо, отколкото предлагането. Човек трябва да е нащрек за фалшификати. Да се пази от имитации. Радвам се, че се отбихте.

С други думи чупката, помисли си Лу.

* * *

Когато се върнаха в джетата, Болд разхлаби вратовръзката си.

Ла Моя попита:

— Е, какво се случи, след като ме помоли да изляза?

— Трябваше да го направя.

— Разбирам — каза Ла Моя, но гласът му подсказваше обратното.

— Той нямаше да ме заплаши в присъствието на друг човек.

— И заплаши ли те?

— Не точно. Поиска да сключим сделка: възстановяването на бизнеса му срещу видеозаписа на Лиз и Хейс.

— По дяволите — изруга Ла Моя. И подкара джетата по мокрите улици. По това време на годината валеше почти непрекъснато.

— Бизнесът му с черен хайвер е важен за него. Можем да допуснем, че седемнайсетте милиона са дошли точно оттам — недекларирани доходи.

— Мислиш, че тези пари са били негови?

— Да. Но най-важното му послание беше една история за свраки.

— Свраки ли?

— Най-крадливите птици. Използва доста заобиколен начин да ми обясни, че местопрестъплението в хижата е евтина имитация. Някой издебнал Хейс, когато хората на Свенград не били около него.

— И ти му повярва?

— Има и друго обяснение. Или просто съм станал прекалено параноичен.

Сержантът не каза нищо.

— Двамата с Лиз закарахме децата при Кати — сестра ми — във вторник, през нощта. Изведохме ги, така да се каже, от нашето гнездо. Може да съм допуснал грешка. Може да са ни проследили. Може би той ме предупреждава да не ги местя отново или следващия път ще предприеме някакви действия. А може би не знае къде са и иска да се паникьосам и да го отведа при тях. И двамата знаем, че когато искат да сплашат някого, руснаците посягат на семейството му. — Той си припомни едно неразкрито убийство на дете, за което се подозираше, че е извършено от руската мафия.

— Мамка му — изпуфтя Ла Моя.

— Затова най-вероятно ще се обадя да питам дали е възможно да бъде отменена забраната за внос на черен хайвер. И ще помоля Бърни да сравни всяка намерена в онази хижа улика с уликите от мазето на Дани Форман. Мисля, че преди малко Ясмани Свенград призна, че Алексеевич е нашият човек, но намекна, че не той е нападнал Хейс в хижата. Обзалагам се, че Свенград иска да открие Хейс поне колкото нас, ако не и повече.

— Обединението на банката. Времето им изтича.

— Точно така — каза Болд, но умът му беше зает преди всичко с мисълта, че това поставя Лиз отново в центъра на събитията.

14.

Сега, когато ги нямаше децата, на Лиз не й се стоеше вкъщи. Беше отишла на работа по-рано от обичайното, изнервена от мъчителното очакване да звънне телефонът и от зловещата тишина на празния дом. Лу й се обади и я покани на обяд. Това я изнерви още повече, защото и двамата бяха прекалено заети, за да си позволят подобен лукс — явно съпругът й възнамеряваше да й съобщи нещо много важно. После й хрумна, че в момента тя вероятно е последният човек, с когото Лу би пожелал да обядва — тази мисъл не само й причини болка, но засили любопитството и опасенията й.

Болд беше избрал да се срещнат в „Бейтман“, едно от любимите му места — евтин ресторант на самообслужване, разположен наполовина под земята, в който правеха най-хубавите сандвичи с пуйка в града — сякаш за да компенсират недотам приятната обстановка. Тя отиде пеша до ресторанта въпреки ситния ръмеж — някои хора биха го определили като дъжд — доволна от присъствието на мъжа и жената в непромокаеми палта, които вървяха на известно разстояние зад нея. Лиз познаваше и двамата — Боби Гейнис и Марк Хайман, но остана доста изненадана, когато ги забеляза, защото те бяха измежду най-добрите детективи на Болд. По този начин Лу й показваше, съзнателно или не, колко сериозно възприема заплахата над безопасността й. Когато стигнаха до „Бейтман“, Гейнис се отдели от партньора си, пресече улицата и влезе в книжарница за окултна литература, срещу ресторанта, откъдето можеше да наблюдава входа му. Хайман последва Лиз в заведението и седна да се храни на една близка маса, като остави съвсем демонстративно служебното си уоки-токи на покривката пред себе си.

Всъщност масата му не беше чак толкова близо до тяхната. Лу не искаше да ги притесняват. След като изчакаха да получат поръчките си, двамата с Лиз се настаниха на известно разстояние от него, така че детективът да не чува какво си говорят.

Лиз бръкна в купата си с чили, извади няколко парчета месо и ги сложи в чинията си. Лу си сипа пуешко, червени боровинки и жито и ги нападна с пластмасовата вилица. Направи й впечатление фактът, че и двамата не могат да ядат храната си във вида, в който са им я сервирали.

Той заговори с обиграния глас на човек, свикнал да се изказва в съдебна зала по време на процес.

— Разполагаме само с пет минути да ти съобщя онова, за което те повиках.

Тонът му беше извинителен и тя се подготви да чуе още лоши новини. Не са за децата, помисли си Лиз, предполагайки, че Лу не би чакал до обяд, за да й съобщи подобно нещо. Болд си сложи малко боровинково желе върху парче бяло месо и го сдъвка. После прекара залъка с глътка горещ чай.

— Не знаем каква е връзката с останалите събития и дали изобщо има връзка, но се случи нещо, за което трябва да знаеш. — Той й разказа за кръвта в хижата и че не е напълно сигурен какво точно се е случило там, преди да чуе мнението на криминалистите. После я предупреди, че съществува вероятност да намерят нейни латентни отпечатъци, което може да изкара наяве аферата й с Хейс, и че трябва да е подготвена за подобна възможност.

— Записът?

— Заснел го е Дани Форман.

Тя остави внимателно лъжицата си. Направо й прилоша — от чилито на празен стомах или от новината.

— Това е запис, направен по време на полицейско наблюдение, който той е конфискувал — обясни й Лу. — Решил е, че не е от значение за разследването, тоест искал е да те избави от неприятности. — Обясни, че в криминалната лаборатория са открили по касетата отпечатъците на Пол Гийзър и Дани Форман. — И частичните отпечатъци на един руснак със зелена карта от Имиграционната и натурализационна служба. — Обясни й колко е трудно да се докаже в съда, че един частичен отпечатък принадлежи на даден човек, но как пепелта от руска цигара, която е намерил в мазето на Форман, е затвърдила подозренията му и ги е отвела до един дистрибутор на черен хайвер. Изреди всичко, без да споменава имена. — Лиз, трябва да си наясно, че този човек, този вносител, играе грубо. Руската мафия е известна с това, че когато иска да притисне някого, заплашва семейството му.

— Семейство Лароса — изрече тя.

— Да. Руснакът… Срещнах се с него вчера следобед… Разказа ми една история — самата тя не е важна — от която би могло да се заключи, че той или те, не съм сигурен, са ни проследили до дома на Кати. Възможно е да знаят къде са Майлс и Сара. — Той наведе глава.