— Познавате Дейвид Хейс — започна Лу.

— Аз бях този, който го осъди. Защо питате?

— Знаете ли, че в една хижа северно от града открихме кръв, за която смятаме, че ще се окаже на Хейс?

— Да, знам. Намерихте ли вече трупа му? Не?

Болд се пребори с импулса си и се постара да се овладее, защото реши, че ще допусне грешка, ако съобщи на Гийзър, че отпечатъците му са били свалени от видеокасетата, след като Форман твърдеше, че мъжът не я е гледал. Нямаше смисъл да привлича вниманието му към нея. Лу се спря на хипотетичната граница между проучването и разкриването.

— Нуждая се от услуга — изрече той, като престъпи тази граница. Адвокатите обожаваха преговорите.

— Каква услуга?

Гийзър носеше очила без рамки, закрепени зад ушите му с тънка сребърна жица. Два от предните му зъби бяха изкуствени — може би беше изгубил истинските по време на заниманията си с бойни изкуства — и неестествената им белота придаде блясък на ироничната му усмивка. Болд не намираше заместник-прокурора за привлекателен, но разбра защо би го харесала една жена. Гийзър излъчваше някаква енергия. Беше от онзи тип мъже, които могат да влязат незабелязани в някоя стая, а по-късно да поведат разговора по време на вечеря; не точно очарователен, но притежаващ някакво излъчване.

— Сигурно имате сътрудници в Щатската прокуратура, с които поддържате приятелски отношения. — Лу знаеше, че Пол е доста докачлив на тема Щатската прокуратура, поради провала си да направи кариера там, затова се постара в тона му да няма нито намек за подигравка.

— Продължавайте.

— Искам да бъде проучен един случай. И ако е възможно, предпочитам да стане без много шум. Работата е там, че при този случай федералният съд е подкрепил становището на Агенцията за защита на растенията и животните.

— Вие също би трябвало да имате познати там — отвърна заместник-прокурорът. „Не е вчерашен“, помисли си Болд. — И двамата сме в тези среди от доста дълго, нали така, лейтенант?

— Имам, разбира се. Но на моето запитване ще реагират по съвсем друг начин.

— Не е задължително. Зависи от запитването.

— Ясмани Свенград — каза Лу, като следеше Гийзър за тик или някаква друга реакция. Искаше да го свари неподготвен, въпреки че знаеше отлично — опитните адвокати се научават да не показват външно емоциите си, независимо колко са били изненадани от някоя новина.

— Генерал Есетра. — Заместник-прокурорът разочарова Болд с равнодушното си изражение. — Ако сте се забъркали със Свенград, значи сте нагазили здраво в лайната.

— Не съм се забъркал с никой. Проучвам основанията за едно федерално постановление, което забранява на Свенград да внася и да продава черен хайвер.

— Тогава остава въпросът защо един лейтенант от сиатълската полиция с репутация като вашата се интересува какво се е случило на един предполагаем сиатълски бос на руската мафия.

Лу хвърли втората си бомба.

— Мисля, че изчезналите седемнайсет милиона може да са на Свенград.

Гийзър отново не реагира, само го изгледа продължително.

— Сигурен ли сте?

— Само предполагам. Но ако мога… ако можем, двамата с вас… да използваме отменянето на тази забрана като примамка, имам чувството, че само ще спечелим от това.

— Отделът за държавни приходи иска да го осъди за укриване на данъци. Забраната не е нищо друго, освен печелене на време, докато подострят моливите си.

— Значи сте запознат със случая?

— Да, от отдела проучват „ГЕ“ и Свенград. Но не ме питайте публично, защото ще го отрека. Колкото до предположението ви, това е нещо ново за мен.

— Заинтригувах ли ви?

— Достатъчно, за да продължа да ви слушам.

— Познавате ли Свенград?

— Познавам репутацията му. — Гийзър явно усети обвинителния тон на Болд. — Един от хората му беше главен заподозрян в случая с Радли Тревор.

Като всеки друг сиатълски служител на закона и Лу знаеше за случая с Радли Тревор. Дванайсетгодишно момче, вероятно отвлечено за искане на откуп, беше намерено погребано живо. Лейтенантът си спомни слуховете, че това е дело на руската мафия. И сърцето му се сви при мисълта за собствените му деца.

— Смятате ли, че е възможно онези седемнайсет милиона да са негови?

— Всичко е възможно, лейтенант. Но нека предположим, че случаят, който разследва отделът за държавни приходи, ги отведе до пране на пари или офшорни сметки — това ще се върже идеално с вашата теория. Знаем със сигурност, че Хейс е отклонил поне един превод на пари, изпратен от фиктивна сметка в „Уест Корпорейшън“ до една бахамска банка. Това ще подкрепи теорията ви.

— Мисля, че ако отменим забраната, Свенград ще ни даде информация за няколко нападения с телесни повреди, които разследваме. Дори може да ни предаде един заподозрян. — Всъщност Болд изобщо не беше убеден в казаното, но ако забраната бъдеше отменена и ако Лиз помогнеше на онези хора да си получат седемнайсетте милиона, семейството му нямаше да пострада. Така че, докато не откриеше начин как да опази Лиз от този случай, щеше да се придържа към исканията на мафиотите.

— Не съм сигурен, че това ще е от полза за прокуратурата — заяви Гийзър. — Какви са моите интереси…?

— Преследваме човек, който е изтръгнал ноктите на поне двама души и който най-вероятно е държал като заложници семейство Лароса.

— Но вашата съпруга ще им помогне, нали, лейтенант? — попита изненадващо заместник-прокурорът. — Свенград сигурно ви е притиснал, а? Откога един лейтенант от отдел „Убийства“ е готов да бъде прекратено федерално разследване само за да арестува една дребна риба, пребила няколко души?

— Откакто сред пребитите има щатски следовател.

— Двамата с Форман обсъдихме ролята на жена ви, лейтенант. Той ме информира за контакта, който Хейс е осъществил с нея по телефона, и за срещата им. Разбрахме се, че ако някой ни помогне да разрешим този случай, това ще е вашата съпруга. А сега вие се появявате в моя кабинет, непосредствено след изчезването на главния ни заподозрян сред локва от кръв, и се опитвате да помогнете на един гангстер, който може би стои зад всичко случило се. Как очаквате да реагирам?

Болд усети, че е поставен натясно — нещо, което рядко му се случваше. Обикновено той караше другите да се чувстват така.

— Съдействието на жена ми не е немислимо, поне засега.

— Ако Свенград ви е притиснал, лейтенант, най-правилното и разумно решение е да потърсите защита. И аз мога да ви помогна да я получите от Щатската прокуратура. Не се опитвайте да разрешите проблема сам. Лекари, лекувайте се сами. Не вярвайте на тази сентенция. Погрешна е. Ако сте дошъл тук да търсите помощ от мен, ако държите на поверителността, тогава ще ви уверя, че от този момент нататък мога и ще ви считам за свой клиент.

Лу осъзна, че сега е негов ред да нападне.

— Кога за последен път говорихте с Дейвид Хейс?

— По-миналата вечер един човек, който се представи като Дейвид Хейс, ми се обади по телефона. Каза, че иска да сключим сделка, и предложи да се срещнем. Защо?

Това съвпадаше с казаното му от Форман.

— А срещнахте ли се с него?

— Онзи човек не беше Хейс. Не можех да съм сигурен, че е бил той. А и след всички онези нападения реших, че ще е по-благоразумно да не поемам излишни рискове. Отидох на уреченото място, но го напуснах преди уговореното време на срещата. Напуснах го бързо. Изобщо не видях Хейс.

— Дани Форман е получил подобно обаждане. Знаете ли?

— Да. Изглеждате ми объркан.

— Хейс се обръща към вас и към Форман за защита, а няколко часа по-късно е пребит и измъчван, вероятно до смърт. Подслушва ли се… подслушвал ли се е телефонът в онази хижа?

— Нямам представа. Но Форман може да ме е пренебрегнал и да е поискал разрешение за подслушването му направо от заместника на щатския прокурор. Федералните ми колеги могат да бъдат придумани много по-лесно от мен да издадат подобно разрешение.

— Ако не е бил подслушван… — започна лейтенантът, като нарочно не довърши мисълта си.

— Да, разбирам. Тогава остава някой от нас с Форман да е съобщил на хората, които са измъчвали Хейс, за обаждането му и те да са решили да го накажат. Един от нас издава, че Хейс иска да сключи сделка, и някой — да предположим Свенград — се намесва и му преподава урок по лоялност.

— Или го убива — вметна Лу.

— Или го убива — съгласи се Гийзър.

— Което прави един от вас съучастник в предумишлено убийство. — Нещата не се бяха развили според очакванията или надеждите на Болд. Не беше постигнал никакъв напредък по отменянето на забраната срещу Свенград, а вместо да постави натясно заместник-прокурора, той усещаше, че започва да му вярва. Детективският му усет му казваше, че е крайно време да провери алибитата на Форман и Гийзър за нощта, в която е бил нападнат Хейс.