— Лиз трябва да ми съобщи всичко, което поискат от нея — каза Дани.

Ето какво искаше. Думите увиснаха между тях, сякаш замръзнали в пространството. Отговорът на Болд щеше да определи силата им.

— Искам тя да е в безопасност.

— Върви си сега и няма да има никаква следа, че някога си бил тук. Какво ще открият криминалистите, зависи най-вече от онова, което може да се открие. Но когато видиш, че в предварителните доклади за хижата няма и думичка за Лиз, ще разбереш защо. Щом й се обадят отново, аз трябва да съм първият човек, на когото ще позвъниш. Те ще поискат да свърши нещо за тях и тя ще го направи. Самата тя, а не някоя агентка, предрешена като нея, треньоре. Ако искаха да я отвлекат, вече щяха да са го направили. Очевидно е, че те ще имат по-голяма полза от нея, когато е на свобода. Те няма да я наранят, а само ще я използват. И ти ще им позволиш да го направят.

Думите на Форман не изненадаха лейтенанта; изненада го острият му, настойчив тон. Изпитанието, през което бе преминал чернокожият мъж, беше взело своя дан. Лу нямаше никаква представа какво е да ти изтръгнат ноктите, нито какво може да причини това на психиката на един човек.

— Става дума за седемнайсет милиона долара, Дани. „Уест Корпорейшън“ са имали застраховка. Не са загубили нито цент. Знам, че те не биха искали подобно нещо да се случи отново, но единственият човек, който дава мило и драго да разреши случая с незаконното присвояване, си ти. А аз… мен ме е грижа единствено за Лиз. Искам да остане извън този случай. Да не бъде замесвана. И двамата не го искаме. В противен случай само ще страдаме. Искаш от мен невъзможното. Това е единственото нещо, към което се стремя — да не бъде замесвана. Колкото до желанието ти да позволя да бъдат унищожени уликите — и това не мога да направя. Дори и да има нейни отпечатъци, хижата трябва да бъде проверена от криминолозите. Необходима ни е всяка улика, която те биха могли да намерят. И ще ти кажа защо. Защото в това престъпление — каквото и да се е случило тук, на когото и да се е случило — има нещо нередно. Мога ли да посоча какво? Не, не мога. Все още не. Но има нещо нередно. Не можеш да причиниш това два пъти на един и същи човек. Професионалисти не биха постъпили така. Ето защо се нуждаем от лабораторните специалисти. Затова ще остана тук при теб, докато те не дойдат. Отпечатъците на Лиз могат и ще бъдат обяснени, независимо от последствията. Ще повярва ли някой, че тя притежава достатъчно сила, за да върже Дейвид Хейс? Дори с помощта на рохипнол? Абсурд. Тя няма да участва повече в този случай, освен като свръзка. Искат да й се обадят, добре. Но всичко останало ще бъде извършено от нейни заместници, полицаи под прикритие и прочее.

— И ти ще вземеш това решение вместо нея? — попита Форман. — Без нея?

— Преди малко ти се опита да ме изнудиш, Дани. Да ме принудиш да направя нещо против волята си. За какво? Заради един случай отпреди шест години, за който никой не го е грижа? Виж се в огледалото. Съществуват причини на един полицай да не се възлага да разследва за втори път същия случай. Ти въплъщаваш тези причини. Изпушил си, Дани. Обвиняваш този случай за болестта на Дарлин, дори за нейната смърт. Захапал си го и не го пускаш. Откажи се, човече! Остави го на някой, който не е емоционално обвързан с него.

— Ти така ли би постъпил? — попита Форман с равен и спокоен глас, но в него се долови някаква скрита сурова енергия, от която космите по врата на Болд настръхнаха.

— Върши това, което проповядваш, войнико.

Лейтенантът усети болезнено пробождане в гърдите си и едва не се присви от жестоката болка. Този случай беше станал идея фикс за Дани — положение, което всеки следовател знаеше, че не бива да допуска. Подобни неща винаги водеха до проблеми.

— Добре ли си?

Гласът на Форман прозвуча глухо и сякаш от разстояние. Болд не усети, че не вижда с едното око, докато зрението му не се проясни отново.

— Лу?

— Добре съм — излъга лейтенантът. Но ето че отново виждаше ясно с двете си очи. И слухът му се оправи, странното ехо изчезна. Той осъзна, че двамата с Дани бяха като гимназисти, започнали кавга като опоненти, но накрая сключили примирие. — Не мога да направя това, което искаш от мен. Не мога да се съглася да фалшифицираме уликите и не мога да допусна Лиз да играе по свирката на Хейс или който там стои зад гърба му. Ако искаш да играеш против правилата, изборът си е твой.

— Не е мой — отвърна чернокожият мъж. — И никога не е бил. Ако там навън има труп, искам да го намеря. Колкото е възможно по-скоро. Да. Защото той може да ни отведе до тези, които са го убили, както и да разберем предварително какви са плановете им за Лиз.

— Те?

— Които и да са те. Ако Хейс е жив, ако се съгласи да им помогне да си върнат парите, има само един човек, който може да им свърши работата, Лу, и това е Лиз. Мисли си каквото щеш, не ме интересува. Но този човек ще бъде Лиз. Тя има достъп, набъркана е с Хейс. Ти кого би избрал на тяхно място?

Болд знаеше, че е прав, въпреки че не му се искаше да го повярва. Беше сряда вечер и до обединението на банката оставаха броени дни. Присвоените пари трябваше да бъдат взети преди обединението, иначе щяха да бъдат изгубени. Беше му трудно да си представи, че до понеделник сутринта всичко ще е приключило и животът им с Лиз ще се върне към обичайния си ритъм.

— Чака ме работа — каза той. — Е, кой ще се обади? Сряда вечер е, Дани. — Лейтенантът изтъкна този факт, за да убеди Форман — криминалната лаборатория на СПУ анализираше улики по всяко време на денонощието. А лабораторията на Дани вероятно не работеше по това време. Щеше да е от полза и за двама им, ако се обадеше Болд, ако със събирането на улики се заемеше лаборатория на СПУ.

— Ами, обади се ти тогава.

Лу забеляза някакъв проблясък на мисъл в очите на Форман. Само проблясък, но и той му беше достатъчен. Чернокожият мъж знаеше, че няма да получи навреме уликите си, освен ако на местопрестъплението не дойдеха криминолозите от лабораторията на СПУ. Той беше подвел целенасочено лейтенанта, за да го накара да предложи сам да повика хората на СПУ. Участието на лабораторията щеше да означава, че Болд или някой от неговия отдел ще поеме писането на доклади, срещите, обясненията, изявленията в пресата, анализа. Форман умишлено му бе създавал препятствия, само и само да го накара да се заеме с разследването по собствено желание. Освен това Дани знаеше, че той никога няма да си тръгне от местопрестъплението.

— Не си го изкарвай на мен, Дани.

— Ако не ме бяха подмамили далеч оттук, щях да предотвратя това кръвопролитие. Или поне щях да бъда свидетел. Как мислиш, че се чувствам?

— И кой е виновен? Не и аз.

— Като дойде неделя вечер, двамата с Лиз ще разберете, че всичко може да приключи само по един начин. Тя отива в банката. Прави каквото й се каже — каквото те й кажат — и ние проследяваме парите до торбата с лайна, която е виновна за всичките тези проблеми. Още не си го осъзнал, Лу, но ще го осъзнаеш. Знам, че ще го осъзнаеш.

— Не бих разчитал на това.

— Ако този видеозапис стане публично достояние, нейната кариера със сигурност ще приключи, а и на твоята едва ли ще се отрази добре.

— Ще го преживеем.

— Ще видим.

— Ще видиш.

Лейтенантът извади телефона си и набра номера на Бърни Лофгрийн, за да включи криминалната лаборатория в разследването.

Но нещо му подсказваше, че прави голяма грешка.

13.

Възможността да свърши малко истинска полицейска работа изпълваше Болд с въодушевление. Сега, когато носеше лейтенантска значка, рядко му се отдаваше подобна възможност, затова тези моменти му се струваха още по-пълноценни. За него разследването беше математически процес и като такъв бе тясно свързан с неговата музика, която той смяташе за математически език. Ако си детектив, свързваш А с В и В с С, а след това А с С, и така нататък, проста алгебра и геометрия, с чиято помощ разрешаваш всеки ежедневен проблем.

Проблемът в случая беше как да притисне Малина Алексеевич по време на разпита му. И сега, докато уринираше рано сутрин в мъжката тоалетна на полицейския участък, Лу изведнъж осъзна каква е връзката между няколко съвсем различни улики.

Потънал в мисли пред писоара, той чу тихото изщракване на езика на бравата на вратата, погледна през рамо и видя как една жена се заключва в тоалетната.

— Объркали сте вратата — подвикна й Болд, докато се прикриваше бързешком. — Това е мъжката тоалетна.

Когато жената го помоли да й отдели две минути от времето си и спомена чина му, той побърза да си вдигне ципа. През всичките му години в полицията никога не му бяха устройвали засада в тоалетната.