Призори обаче вятърът се усили почти до буря и за нещастие се обърна на сто и осемдесет градуса.

— Ами сега? — чудеше се какво да прави плашливият Мурций. — Вятърът ще ни върне право в Остия.

— Златото в кесията ми подсказва, че няма да се случи подобно нещо, Публий Мурций. А златото в другата кесия обещава, че скоро ще пристигнем на остров Енария.

Мурций го изгледа с известно подозрение, но никой не може да устои на обещание за много злато. Колкото и да не им се искаше да гребат, моряците бяха сложени на веслата и като свалиха голямото платно, всички дружно започнаха да се борят с ветровете.

Секст Луцилий, който се падаше първи братовчед на проконсула Гней Помпей Страбон, — кроеше големи надежди за наближаващите избори в плебейското събрание. Не по-малко консервативен от който и да било друг член на фамилията, той очакваше с нетърпение бъдещата си служба. Беше се зарекъл да сложи трибунското си вето върху всяка от законодателните машинации на колегите си радикали. Че такива щеше да има, никой не се съмняваше. Но изведнъж консулът Сула реши да поведе войските си срещу Рим, да превземе града с бой и да се разположи на лагер при блатото Палус Цецролие. Подобно на много други свои съграждани и Секст Луцилий започна да се чуди как всичко това ще се отрази на неговите лични планове. По принцип нямаше нищо против действията на Сула; ако зависеше от него, Марий и Сулпиций отдавна щяха да бъдат удушени в подземието на Тулианум или дори по-зле — щяха да бъдат хвърлени от Тарпейската скала. Луцилий често се занимаваше с мисълта на какво ли ще прилича обемистото тяло на Гай Марий, подхвърлено от високо. В цял Рим нямаше човек, който да не обича от все сърце или да не мрази от дъното на душата си старата ментула, а Секст Луцилий беше от втория тип. Ако някой го попиташе какво толкова има против Марий, той веднага би отговорил, че без Марий нямаше да се стигне нито до Сатурнин, нито до Сулпиций. Така омразата му си намираше оправдание.

Разбира се, Луцилий не пропусна случая да се представи лично на Сула, да му предложи с ръка на сърцето вярна служба и да му обещае, че на следващата година консулът ще има в негово лице един предан и услужлив народен трибун. Но консулът предпочете, вместо да разчита на предани трибуни, просто да лиши плебейското събрание, от каквато и да е власт. Надеждите на Секст Луцилий като че ли се оказваха напразни. Единствената му радост беше смъртната присъда, произнесена над бегълците; за човек, способен да мрази, това беше добра вест. По-късно обаче се убеди, че с изключение на опасния Сулпиций, никой от двайсетте не е бил преследван. Дори Гай Марий, който заради разбойничеството си заслужаваше много по-строго наказание от Сулпиций, бе оставен да си живее живота! Луцилий веднага се оплака по въпроса пред Сцевола Понтифекс Максимус, но той едва не го удари.

— Наистина ли си толкова тъп, Секст Луцилий, или само се опитваш? — попита Сцевола. — Важното беше да изгоним Гай Марий от Рим. Как си представяш от всички римляни на тази земя Луций Корнелий да отнеме живота тъкмо на него! Щом дори ние, римските аристократи, можем само да оплакваме решението му да завземе със сила Рим, представяш ли си какво мислят съгражданите ни по въпроса? Представяш ли си реакцията на народа, щом се разбере, че Гай Марий е бил убит? Какво значение дали е станал жертва на престъпление, или е бил осъден от народното събрание? Всъщност никой и не е искал да го осъжда на смърт. Луций Корнелий беше принуден да предаде делото с бегълците пред центуриатните комиции. Не знам дали си осведомен, но центуриатните комиции разглеждат единствено обвиненията в пердулион — онази най-тежка форма на държавна измяна, която се наказва задължително със съд. Затова и Гай Марий получи подобна присъда. Луций Корнелий обаче не иска да си цапа ръцете, за него е достатъчно, че той стои далеч от Рим. Гай Марий представлява институция, а само малоумник може да посегне с лека ръка на една институция. По-добре си върви, Секст Луцилий, и не занимавай консула с подобни глупости!

Секст Луцилий си отиде — какво друго да прави? Дори не се опита да се срещне със Сула. Колкото и да беше тъп, добре разбра чутото от устата на понтифекса. Никой в положението на консула не би искал да си цапа ръцете с убийството на Гай Марий. Но фактите си бяха факти: Гай Марий беше осъден за държавна измяна от центуриатните комиции, но вместо да бъде преследван от властите, се разхождаше свободно по света. Бяха го оставили безнаказано да се измъкне! Стига да не стъпи никога повече в Рим или в някой от по-големите италийски градове, той беше свободен човек и можеше да върши, каквото сметне за добре. Нали никой не убива институциите?

„Е, Гай Марий — давеше се от злоба Секст Луцилий, — направил си си сметката без кръчмаря. Ще бъда щастлив, ако вляза в историята като човека, който е сложил край на обществено опасната ти кариера.“

Веднага след разговора си със Сцевола Секст Луцилий се свърза с някаква дружина от петдесет конници, освободени наскоро от служба. Също както и всички останали жители на страната наемниците се нуждаеха от повече пари в кесията си. Поръча им да потърсят Гай Марий. Ако случайно го открият, да го убият на място. Както се прави с осъдените за държавна измяна.

Междувременно в плебейското събрание се проведоха изборите за народни трибуни. Секст Луцилий не се отказа от предишните си намерения и дори намери място в колегията. Както обикновено гласоподавателите държаха сред трибуните да има поне един-двама консервативно настроени. Така ставаше по-забавно на Форума.

След успеха на изборите и въпреки ограничените си правомощия Секст Луцилий стана още по-дързък. Той веднага извика при себе си главатаря на дружината и му заговори направо:

— В цял Рим ще намериш малко хора без финансови затруднения. Един от тях съм аз. Затова ти обещавам още хиляда денарии, ако ми донесеш главата на Гай Марий. Само главата!

За сумата от хиляда денарии човекът насреща му би обезглавил на драго сърце цялото си семейство.

— Ще направя всичко, на което съм способен, Секст Луцилий — обеща той на благодетеля си. — Знам със сигурност, че старецът не е на север от Тибър, затова ми остава само да потърся на юг.

Шестнайсет дни след напускането на Остия корабът на Публий Мурций отказа да се бори повече с природната стихия и хвърли котва в пристанището на Цирцеи, на някакви си седемдесет километра от началната точка на пътуването. Моряците бяха изтощени, а и коритото започваше да пропуска вода повече от допустимото.

— Съжалявам, Гай Марий, но друг избор нямаме — вдигна рамене Публий Мурций. — Нямаме сили да се борим повече с югозападния вятър.

Гай Марий кимна с разбиране.

— Щом трябва, значи трябва. Но аз ще остана на борда.

Подобен отговор нямаше как да не се стори странен на Публий Мурций и той замислено се почеса по главата. Трябваше му да стъпи на твърда земя, за да разбере какво точно се е случило. Целият град обсъждаше събитията в Рим и най-вече смъртната присъда, произнесена над Гай Марий. Сулпиций никога нямаше да стане известна личност в провинцията, но Гай Марий беше смятан за герой дори и далеч от Рим. Щом научи новината, капитанът веднага се прибра на кораба си.

Колкото и да му беше неприятно, Мурций бе твърдо решен да се раздели с клиента си.

— Съжалявам, Гай Марий, но аз съм почтен гражданин, трябва да си пазя кораба и бъдещето. Досега през живота си не съм пренасял контрабанда, затова нямам намерение тепърва да нарушавам законите. Когато са ми искали пристанищна такса, съм я плащал, когато са ми искали мито върху стоката, и него съм плащал. В цяла Остия, в цяло Путеоли няма да намериш човек, който да ме упрекне в каквото и да било. Започвам дори да се чудя дали тези непрестанни насрещни ветрове не са знак от боговете, които ме предупреждават да внимавам. Събирай си багажа и скачай в лодката. Ще трябва да си намериш друг кораб. На никого не съм казал кой пътува с мен, но рано или късно моряците ще се раздрънкат. Ако сега слезеш мирно и тихо на брега и не се опиташ веднага да хванеш друг кораб, мисля, че ще се оправиш. Най-добре иди до Тарацина или Кайета, там имаш по-големи шансове да успееш.

— Благодаря ти за човещината, Публий Мурций — отвърна му любезно Марий. — Друго си е да знаеш, че са могли да те предадат, а не са го сторили. Колко ти дължа за пътешествието дотук?

Мурций твърдо отказа да му плащат допълнително.