И двете страни бяха еднакво изненадани от подобна среща. И двете се впуснаха в сражение напълно неорганизирани, а действията им бяха допълнително затруднени от тясното речно дефиле, превърнало се в полесражение. В крайна сметка Луций Цезар беше бит. Римляните отстъпиха към Теанум Сидицинум, оставяйки подире си труповете на две хиляди ветерани, които никой не мижеше да замести. Скатон от своя страна можеше безпрепятствено да продължи пътя си към Езерния. Това беше първата значителна победа на италийското оръжие.
Градовете в Южна Кампания, които и след толкова дълго римско владичество не се бяха примирили със съдбата си, открито се обявиха в подкрепа на държавата Италия. В тяхното число влизаха Нола и Венафрум. При вестта за задаващата се самнитска армия началник — гарнизонът във Венафрум Марк Клавдий Марцел евакуира града и хукна да се спасява; вместо да се прибере на сигурно в Капуа обаче, Марцел предпочете да отведе легиона си в Езерния. Завариха града напълно обсаден от врага: от едната му страна дебнеха марсите на Скатон, от другата — самнитите. Но италийците още не се бяха научили да не заспиват на пост и римляните съумяха да се възползват от слабата им бдителност. За една нощ целият легион успя без бой да се вмъкне в обкръжения град. Езерния се сдоби със смел и способен главнокомандващ, а кохортите от пет станаха на петнайсет.
Като застаряващо куче, нахапано от младите си съперници, Луций Юлий Цезар се затвори в Теанум Сидицинум. Неуспехът му ставаше още по-очевиден с всяко новополучено писмо от подчинените му. Венафрум — паднал в ръцете на врага; Езерния — напълно обкръжена; Нола — отново въстанала и взела в плен целия двехиляден римски гарнизон, включително претора Луций Постумий; Публий Крас и синовете му — натикани от луканите зад стените на Грументум, съюзили се наскоро с останалите италийци и умело предвождани от Марк Лампоний. Като капак на всичко Сула му докладваше, че апулите и венузините също се готвели да влязат в състава на Италия.
Но всичко това не представляваше нищо в сравнение със злощастията, които преследваха Публий Рутилий Луп на изток от Рим. Всичко бе започнало през онзи удължен с двайсет дни месец февруари, когато Гай Перперна не бе довел очакваните два легиона ветерани, а само един, при това само доброволци. Оттам нататък положението не престана да се влошава. Докато Марий хвърляше всички сили за набирането и скоростното обучение на доброволците от Етрурия, докато Цепион правеше същото в Умбрия, самият Луп се зае да води мастилена война с римския Сенат. Във войската му назрявали бунтовнически настроения, подкрепяни от собствените му легати — пишеше Луп и от стила му личеше как се задъхва от ярост. Как щял да постъпи Сенатът при създалата се обстановка? Рим желае или не защитата на Алба Фуценция от врага? Как можело да се очаква от него, Публий Рутилий Луп, да спаси града, когато не разполагал с нито един кален боец в армията си? Никой ли в Сената нямало да си мръдне пръста да извика обратно Помпей Страбон с отвлечените легионери? И докога вторият консул щял да чака някой достоен гражданин да даде легата му под съд за държавна измяна? Но най-вече кога щели да го отърват от това досадно насекомо Гай Марий?
Луп и Марий се бяха настанили на лагер встрани от Валериевия път, под самите стени на Карсеоли. Благодарение на Марий, който бе дошъл пръв и за кратко време бе съумял да наеме доброволци за укрепителните работи, лагерът се бе превърнал в същинска малка крепост. Естествено Луп се бе оплакал, че хората му не трябвало да дълбаят изкопи, а да се учат на строева подготовка, но Марий лаконично му бе отвърнал, че така се правят най-лесно мускули. Цепион от своя страна изобщо не се появи в Карсеоли, където стоеше началникът му, обяснявайки поведението си с тягостната атмосфера в палатката на щаба. В което беше напълно прав. Марий добре разбираше, че консулът само чака да се попълни донякъде съставът на армията му, за да тръгне към земите на марсите, и нито за миг не преставаше да го предупреждава. Войниците били напълно неподготвени, трябвали им поне сто дни за обучение, по-рано би било лудост да се пускат в сражение, още повече че екипировката не била особено добро качество. Изобщо нямало да бъде зле, ако Луп се примири с нещата, такива каквито са, да отпише веднъж завинаги легионите на Помпей Страбон и да започне да си гледа работата.
Но ако Луций Цезар страдаше най-вече от нерешителността си, то колегата му беше пълен профан във военното дело. Опитът му беше съвсем краткотраен и подчинените му скоро го причислиха към онези кабинетни генерали, които са родени с убеждението, че римският легион е непобедим и затова е необходимо само да погледнат врага в очите и сражението е вече спечелено. Самият Луп не пестеше обидите си по адрес на италийците, които му вдъхвали най-дълбоко презрение. Доколкото имал мозък в главата си и можел сам да командва, щом Марий успеел да събере нужните четири легиона, той щял незабавно да тръгне на поход срещу марсите. Но Луп си правеше тези сметки, без да взима предвид мнението на самия Марий. Висшият легат от своя страна упорстваше като магаре на мост и не щеше дори да чуе войниците да влизат в бой, преди да ги обучат. Когато един ден Луп му заповяда да поведе легионите към Алба Фуценция, той безцеремонно отказа да се подчини. А неговият отказ бе достатъчен, за да го последват всички младши легати.
Последваха нови писма до Рим, в които легатите бяха обвинени не в неподчинение, а в открит бунт. В основата на бунта стоял не друг, а Гай Марий. Изобщо за всички неразбории в армията му бил виновен Гай Марий.
По тези причини дойде краят на май, а Луп продължаваше да стои на едно място. Най-накрая свика военен съвет и заповяда на Гай Перперна да вземе капуанския легион, да избере най-добре подготвения след него и право по Валериевия път, прекосяващ Апенините, да навлезе в земите на марсите. Целта на експедицията беше Алба Фуценция, която или трябвало да бъде отървана от марсийския обръч, или поне да получи нужните подкрепления за продължителна обсада. Марий отново си позволи да възрази на консула, но този път мнението му остана без последици; Перперна пое на запад начело на два легиона.
Пътят преминаваше през тесни планински проходи, минаващи на височина от около хиляда и триста метра над морското равнище и на много места зимните снегове дори не бяха почнали да се топят. Войниците тракаха със зъби от студ и постоянно недоволстваха, затова Перперна се отказа от първоначалното си намерение да качи съгледвачи на всички по-високи точки край пътя, откъдето да следят за движението на противника. Изглежда, струваше му се по-важно на легионерите да им е топло, отколкото животът им да се намира в сигурност. Публий Презентей търпеливо изчака римските редици да навлязат дълбоко в дефилето и застанал начело на четирите си легиона зажаднели за римска кръв пелигни даде сигнал за атака. Победата беше бърза и лесна. Четири хиляди римски войници останаха да гният от двете страни на Валериевия път, докато пелигните хищно си поделяха оръжията и доспехите; към плячката се прибавяше и оръжието на останалите шест хиляди войници, захвърлили мечове и щитове насред бойното поле, за да не им пречат при безславното бягство. Самият Перперна нагледно доказа, че римският офицер бяга по-бързо от войниците си.
В Карсеоли Луп го лиши от всякакъв чин и го прати да носи позора си в Рим.
— Това беше много глупаво от твоя страна, Лупе — не пропусна случая да го сгълчи Марий, който отдавна се бе отказал да използва почтителното „Публий Рутилий“; колкото и да се налагаше, не можеше да нарича омразния си началник със същото име, с което се обръщаше към най-близкия си приятел. — Не можеш да виниш Перперна. Той никога не е имал възможност да се научи. Грешката е само твоя. Сто пъти ти повтарях — хората не са готови за открит бой. Трябваше да им сложиш за началник човек, който знае да се оправя с новобранци — сиреч мен.
— Ти си гледай работата! — беше единственото, което можеше да му отговори Луп. — И не забравяй, че най-важното в работата ти е да се съгласяваш с по-висшестоящия!
— Не бих се съгласил с теб, Лупе, дори ако ми поднесеш голия си задник — навъси се Марий и гъстите му вежди го превърнаха в истинско страшилище за околните. — Ти си просто един некомпетентен идиот!
— Ще те върна обратно в Рим! — заплаши го той.