Това, което не бе споменато в писмото, бе как Сула се бе издигнал за едно-единствено заседание на Сената благодарение на неочакваното съдействие на Луций Юлий Цезар. Той не се чувстваше още съвсем сигурен в успеха си, затова не желаеше да предизвиква Фортуна, като споменава за деянията й като за нещо вече свършено, още по-зле — като за нещо, идващо от само от себе си. Добре съзнаваше, че всичко е чиста случайност; Луций Цезар не обичаше особено Гай Марий и бе потърсил от друг съвет. Много по-правилно би било, ако беше погледнал към Тит Дидий или Публий Лициний Крас, и двамата със славата на триумфатори. Но погледът му бе попаднал на Сула и вътрешният му глас бе подсказал да попита тъкмо него. Разбира се, Луций Цезар едва ли си е давал сметка как ще се възползва Сула от удалата му се възможност. Но след това той самият използва успеха на бившия претор, представяйки го едва ли не като свой съветник. Ако се бе обърнал за помощ към Марий или Крас, щеше да изгуби много от авторитета си — все едно ученикът бяга за съвет при учителя си. Докато да поиска мнението на сравнително неизвестния Сула се оказа неочаквано попадение — излизаше, че тъкмо той, Луций Юлий Цезар, бе „открил“ таланта на своя по-младши колега. Можеше също така да се каже, че между двамата са се установили известни отношения на клиент и патрон.

Засега Сула беше по-скоро доволен от положението си. Трябваше само да се отнася любезно и почтително към Луций Цезар и щеше да получи негласното му съгласие да го измести от командването. Той бързо напипа слабото място на консула — неговия всепоглъщащ песимизъм, който му пречеше да повярва дори в собствените си сили и способности. Когато в началото на април двамата тръгнаха за Кампания, Сула остави на началника си да взима всички по-важни решения, докато сам посвети цялата си енергия и ентусиазъм на набирането на доброволци и превръщането им в способни легионери. Много от центурионите в двата легиона ветерани вече бяха имали случай да служат под командването му; много повече такива хора Сула откри сред оттеглилите се центуриони, които сега специално се бяха върнали в армията, за да спасяват родината. И едните, и другите се оказаха верни на своя някогашен началник и авторитетът му в армията неимоверно нарасна. Единственото, което му трябваше, бе или Луций Цезар да допусне някоя и друга по-сериозна грешка, или развитието на военните действия да го принуди да даде свобода на действие на първия си легат. В едно поне Сула бе напълно убеден — когато на него му се предоставеше възможност за изява, грешки нямаше да допусне.

Помпей Страбон, който беше във всички случаи по-добре подготвен от останалите командващи в армията, бързо се зае със сформирането на два допълнителни легиона от живеещите в огромните му имения в Северен Пиценум. Възползвайки се от опита на центурионите — ветерани, които по право трябваше да служат на Публий Рутилий Луп, успя само за петдесет дни да превърне двата легиона новобранци в боеспособна сила. Още през втората седмица на април той напусна град Цингулум начело на цялата си армия от четири легиона. Съотношението между ветераните и новаците беше почти идеално — така щяха да си помагат едни на други. Макар и да не бе постигнал особено забележителна военна кариера, Помпей Страбон имаше достатъчно богат опит, за да командва сам, а в скоро време придоби славата на изключително строг началник.

Един тъжен инцидент, случил му се още на трийсетгодишна възраст — тогава, когато служеше като квестор на остров Сардиния, — бе допринесъл изключително много за нескритото му презрение към целия Сенат, където нямаше никакви приятели. Тогава Помпей Страбон бе имал неблагоразумието да пише от поста си в Сардиния до Сената с искането да му бъде позволено да даде под съд за злоупотреби с властта своя пряк началник Тит Аний Албуций. Изрично държеше на това сам да бъде обвинител пред съда. Под въздействието на Скавровата реч Сенатът не само не удовлетвори това желание на квестора, но дори чрез тогавашния претор Гай Мемий му изпрати едновременно сухия текст на официалния отказ и пълен препис на Скавровата реч, където Помпей Страбон бе наречен отровна гъба, леке, говедо, простак, надут пуяк, глупак и недоразвит. Квесторът смяташе, че има право лично да даде началника си под съд за безобразията, на които сам бе станал свидетел. Но Скавър и останалите погледнаха на случая от съвсем различен ъгъл и в техните очи именно Помпей Страбон бе сторил недопустимото — бе дръзнал да държи сметка на своя пряк началник! Това обаче не се бе сторило достатъчно на Сената. Понеже така или иначе Тит Албуций заслужаваше да бъде извикан пред съда, на Луций Марций Филип му бе хрумнала злобната шега да предложи за обвинител по делото някой друг кривоглед сенатор, който да напомня на Тит Албуций за недоволния му квестор. Изборът бе паднал върху Цезар Страбон — брата на сегашния консул Луций Юлий Цезар.

Колкото и да твърдеше, че е чистокръвен римлянин, у Помпей Страбон трудно щеше да заглъхне властната келтска жилка. Неговите претенции за римско потекло се основаваха най-вече на факта, че принадлежеше към триба Клустумина, сравнително стара селска триба, чиито членове живееха в източния край на долината на Тибър. За повечето римляни обаче обяснението, че Помпеите са се заселили в Пиценум още преди завладяването на областта от Рим, не означаваше нищо. Не им правеше впечатление и фактът, че трибата, създадена за гражданите от пиценски произход, се нарича Велина, и че именно към нея принадлежат повечето Помпееви клиенти, както и останалите жители на Северен Пиценум и Източна Умбрия. Според онези, чиято дума се слушаше в Сената и на Форума, Помпеите били много могъща пиценска фамилия, която господствала над областта много преди идването на римляните и с пари си била купила вписването не в триба Велина, а в триба Клустумина — за по-престижно. Пиценум беше една от областите на Италия, където галите се бяха заселили най-масово след неуспешния опит на келтския цар Брен да завладее централната част на полуострова — около триста години по-рано. И понеже Помпеите наистина приличаха физически на келти, в Рим беше общоприето на тях да се гледа като на потомци на гали.

Но дали това беше истина или не, един хубав ден, седемдесет години по-рано от разказваните събития, се случило представител на фамилията да поеме на юг по Фламиниевия път за Рим, където двайсет години по-късно благодарение на щедро раздаваните на избирателите подкупи да си осигури консулски мандат. В началото този първи Помпей, който между другото се падал по-близък родственик на Квинт Помпей Руф, отколкото на Помпей Страбон, влязъл в жесток конфликт с Метел Македоник, но с времето двамата успели да загладят различията си и един ден дори заедно били избрани за цензори. А това отваряше път на всички останали Помпей към римското управление.

Първият представител на линията, към която принадлежеше Помпей Страбон, пристигнал на свой ред в Рим, беше баща му. По някакъв начин той си бе осигурил място в Сената и се бе оженил за сестрата на известния сатирик Гай Луцилий. Луцилиите произхождаха от Кампания, но вече няколко години се ползваха с римско гражданство. Навремето бяха много богати и дори се хвалеха с консули в рода си. Но понеже по онова време фамилията беше обедняла, перспективата да се обвърже с богаташ като бащата на Помпей Страбон, беше твърде изкусителна; още повече че самата Луцилия беше невероятно грозна. За нещастие Помпей Старши почина, преди да достигне висш магистратски пост, но не и преди жена му да е родила малкия кривоглед Гней Помпей, кръстен Страбон. Имаха и второ момче, Секст, доста по-малък от брат си и доста по-посредствен в развитието си. Затова от самото начало всички надежди в семейството бяха насочени към Помпей Страбон.

Страбон не обичаше особено учението, така че трудно бихме го нарекли образован човек, колкото и да бяха добри учителите, които посещаваше. Когато например го запознаваха с великите гръцки идеи, той просто бе махнал с ръка, определяйки ги като празни приказки, невъзможни за практическо приложение в живота. Повече му харесваше да слуша за славни пълководци, а също и за големите бъркачи на международни каши, каквито в римската история имаше не един и двама. Като контуберналис — сиреч кадет — Помпей бе служил под командването на различни началници, но не бе създал трайни приятелства с връстниците си — младежи като Луций Цезар, Секст Цезар, далечния му братовчед Помпей Руф, Катон Лициниан, Луций Корнелий Цина. Заради ужасно кривогледите си очи той беше постоянен обект на шегите и подигравките им. И все пак не беше само до очите, а и до провинциалното му простодушие, което го държеше далеч от римската аристокрация. Първите му години в армията бяха едно безкрайно мъчение, дори и службата му на военен трибун не беше кой знае колко по-приятна. Никой не обичаше Помпей Страбон!