Тогава Помпей Страбон намекна на консулите, че ако Метел Пий доведе двата легиона, заети с безплодната обсада на Езерния, заедно биха могли да се наложат на Цина и Марий. Октавий и Мерула откликнаха с готовност на предложението и веднага пратиха вест до Прасчо. Настойчиво го умоляваха да сключи мир с упоритите самнити и да се връща в двата легиона в Рим.

Прасчо се разкъсваше от колебания. Войникът в него не искаше да вдигне току-така обсадата, която бе коствала толкова време и разходи, а може би скоро щеше да даде своите плодове; от друга страна, положението в Рим изглеждаше наистина критично. Най-накрая Метел Пий отиде на бял кон в обсадения град и започна преговори с парализирания Гай Папий Мутил, който бе добре осведомен за събитията в Рим.

— Разбира се, че искам да сключа мир с теб, Квинт Цецилий — рече самнитският водач, положен на носилка. Но искам да изпълниш следните условия: да върнеш на самнитите всичко, което Рим им отне през последните години; да ми предадете здрави и читави всички дезертьори и военнопленници, които държите; да обещаете, че няма да искате самнитите да ви върнат отнетата плячка; и да дарите с римско гражданство всички свободни люде от Самниум.

Метел Пий подскочи.

— Нали! — възкликна той, щом се окопити. — А защо не поискаш и да минем под хомота, както го направиха сънародниците ти преди два века. Забравил ли си за Каудинските теснини, Гай Папий? — попита гневно римлянинът. — Исканията ти са нереални. Много ти здраве!

С празни ръце и гордо вдигната глава Метел Пий се върна в лагера си, където съобщи с леден глас на пратениците от Рим, че мир няма да има и консулите да не се надяват на двата легиона.

Самнитът Мутил беше в много по-добро настроение, когато помощниците му го върнаха обратно в крепостта. Докато се люшкаше в носилката си, той бе осенен от гениална идея. Още същата вечер, щом се стъмни достатъчно, таен куриер се промъкна между римските постове и хукна в галоп към Рим. Мутил му беше връчил писмо до Гай Марий, в което се интересуваше дали великият пълководец не би сключил мирен договор със самнитския народ. Той добре знаеше, че консул е Цина и че цялата бъркотия е започнала от него, но въпреки това предпочете да се обърне лично към Марий. Не можеше Гай Марий да участва в предприятие, в което се слуша думата на друг.

Заедно с Марий — който най-после бе потеглил срещу Рим, се движеше и военният трибун Гай Флавий Фимбрия. През цялата година той бе служил под стените на Нола и беше от тримата трибуни — заедно с Публий Аний и Гай Марций Цензорин, — които предпочетоха да се присъединят към Цина. В мига, в който до ушите му стигна новината за Мариевото пристигане в Етрурия, той си каза, че вятърът сменя посоката си, и след няколко дни вече беше при Марий. Великият мъж беше особено радостен от срещата.

— Няма смисъл да те назначавам за военен трибун — рече на новия си съюзник. — В цялата ми армия почти няма войници, повечето са роби. Затова ще ти връча командването на нумидийската конница — доведох я специално от Африка.

Когато Марий получи писмото от Мутил, той веднага повика при себе си Фимбрия.

— Ще отидеш в прохода Мелфа, където Мутил обещава да те чака — нареди той на младежа и недоволно изсумтя. — Предполагам, иска да ни напомни колко често римските легиони са търпели поражения в проклетото дефиле. Така или иначе, не му е сега времето да се сърдим за глупости. Ще отидеш при него, Гай Флавий, и ще се съгласиш с всички условия, които той ти постави. Ако ще да иска власт над цяла Италия или безплатно пътуване до страната на хиперборейците, нищо няма да му отказваш. Когато се почувстваме силни, ще им подрежем крилцата на тези самнити.

По времето, когато се провеждаше този разговор, в лагера на Метел Пий пред Езерния пристигна втора делегация от Рим. Този път консулите бяха пратили достатъчно високопоставени личности, за да вдъхнат повече респект у Прасчо — Катул Цезар със сина му Катул и цензорът Публий Крас с неговия син Луций.

— Умолявам те, Квинт Цецилий — говореше Катул Цезар в присъствието на легата Мамерк, — остави пред Езерния войска, колкото да пази лагера, и ела с нас в Рим! Ако сега не ни помогнеш, то не виждам от чие име ще обсаждаш повече Езерния. Докато самнитите се предадат, Рим няма повече да съществува.

Метел Пий не можеше да откаже. Връчи на Марк Плавций Силван командването на петте кохорти, с които се раздели, и пое към метрополията. Силван и войниците му изведнъж усетиха колко е страшно да обсаждаш една самнитска крепост. Още щом останалите легион и половина изчезнаха зад хоризонта, защитниците на крепостта излязоха на полето и разбиха редиците на римляните, Хората на Мутил лесно успяха да си върнат контрола над цял Самниум. Всички мъже-самнити — с изключение на онези, които служеха при консула Цина — се заеха да опустошават Западна Кампания и в крайна сметка се озоваха едва ли не под стените на Капуа. Малкото градче Абела бе превзето, плячкосано и опожарено, след което и втората самнитска армия се отправи към Рим, за да вземе участие в събитията. Никой и не помисли да предложи услугите си на Цина. Всички отидоха при Марий и му се заклеха във вярност.

Заедно с Метел Пий за Рим заминаха Мамерк и Апий Клавдий Пулхер. Петнайсетте кохорти, които тримата водеха от лагера пред Езерния, бяха пратени да заемат крепостта на хълма Яникулум. За началник гарнизон бе поставен Апий Клавдий, но консулът Октавий има неблагоразумието да се обяви за върховен главнокомандващ и на този легион. Апий Клавдий имаше защо да се чувства обиден. Караха го да върши черната работа, а дори не благоволяваха да му предложат малко слава в замяна? Още тогава той се замисли дали да не застане на другата страна.

Сенатът отдавна беше пратил вест и на пропретора Публий Сервилий Вация в Италийска Галия. За всеки случай Рим държеше там два легиона. Жителите на областта все по-високо надигаха глас да им се изплатят сумите за произведеното оръжие, затова малко сила щеше да свърши добра работа. От двата легиона единият стоеше на гарнизон в Плаценция под командването на легата Гай Целий. Другия командваше сам Вация в Аквилея, далеч на изток. Когато получи писмото от Сената, Вация веднага заповяда на Целий да напусне Плаценция и да премести легиона си по на изток, а сам застана начело на своя и тръгна да спасява Рим.

За нещастие на „действителното“ правителство на Рим още при Ариминум Вация се сблъска с „недействителния“ народен трибун Марк Марий Гратидиан. Цина се бе досетил, че от север може да изникне опасност, затова бе събрал няколко кохорти и ги беше пратил по Фламиниевия път да спират Вация или който и да било друг привърженик на Октавий. Общо взето, младоците в легиона на Вация здравата се изложиха и след като Гратидиан ги разби, се насочиха обратно към безметежна Галия. Вация се зарече да не мисли повече за Рим, а след като научи — при това от доста съмнителен източник — за случилото се при Ариминум, Гай Целий изпадна в най-дълбоката си депресия от последните няколко години и се самоуби, преди да е научил за падането на „действителното“ правителство.

Октавий, Мерула и всички, които се бяха излъгали да застанат на тяхна страна, гледаха безпомощни как от ден на ден положението им все повече се влошава. Най-сетне Гай Марий пристигна откъм Кампанския път и вдигна лагер буквално пред Клавдиевата твърдина. Обиденият на Октавий Клавдий Пулхер влезе в тайни преговори с Марий и му позволи да заеме външните укрепления на казармата. Това, че крепостта не падна съвсем, се дължеше единствено на Помпей Страбон. За да отвлече вниманието на Цина, пиценецът най-сетне се реши да действа и нападна лагера на Серторий. Докато Марий се мъчеше сам с крепостта, консулът Октавий и цензорът Публий Крас изведоха по Дървения мост дружина от граждани — доброволци и спасиха обкръжената крепост в последния момент. Хванат натясно с недисциплинираната си армия от роби и наемници, Марий бе принуден да отстъпи. Народният трибун Гай Милоний падна убит, докато се мъчеше да му се притече на помощ.

Публий Крас и синът му Луций останаха в крепостта да следят действията на подозрителния Апий Клавдий. Той самият отново бе променил мнението си и вече твърдо вярваше в победата на „действителното“ правителство. Щом Помпей Страбон научи за успеха на Яникулум, веднага заповяда на войниците си да се отърват от тези на Серторий и ги върна обратно през Пинцийския хълм в лагера до Колинската порта.