Сенатът прие двойното решение с невиждано през последните години пълно единодушие. Веднага бяха свикани центуриатните комиции, представени почти изключително от сенатори. Събранието бе свикано на Авентина, извън свещения помериум, но от вътрешната страна на крепостните стени — никой не би понесъл гледката на окървавената септа на Марсово поле. Предложението на Сената веднага бе превърнато в закон.

Първият консул Октавий обяви, че взетите мерки го карат да се чувства доволен, и продължи да управлява Рим без Цина. Гней Октавий обаче допусна грешката да сметне битката за окончателно спечелена и да не предприеме нищо срещу обявените за светотатци бегълци. Нито свика легионите под знамената, нито дори докладва на своя учител Помпей Страбон. Ако трябва да се обясни с проста думи това странно недоглеждане, Октавий беше убеден, че Цина и шестимата му другари ще побързат да се скрият при Гай Марий и осемнайсетте на остров Керкина.

Цина обаче нямаше намерение да напуска Италия. Нито шестимата народни трибуни, избягали с него. След като по чудо се спасиха от клането на Марсово поле, всеки от тях успя да се прибере до дома си, колкото да събере пари и вещи за из път, и хукна веднага за уреченото място. Срещата беше на Апиевия път, на последния километричен камък преди Бовила. Там щяха да решат какво да правят.

— Вземам Квинт Серторий и Марк Гратидиан и тръгвам веднага за Нола — предложи Цина, който вече имаше изготвен план. — Под стените на града стои цял легион, който трудно се разбира с началника си Апий Клавдий Пулхер. Смятам да отида в лагера им и да сваля Апий Клавдий от командването. Нищо не ми пречи да последвам примера на своя съименник Сула — ще поведа войската срещу Рим. Но не и преди да сме си осигурили подкрепата на други съюзници. Вергилий, Милоний, Арвина и Магий, всички вие ще започнете да обикаляте италийските народи и ще молите за помощ. Можете да говорите самата истина — че римският Сенат е изгонил от града законно избрания консул, защото се е опитал да разпредели справедливо новите граждани сред трийсет и петте триби и защото Гней Октавий е изклал хиляди почтени римляни, дошли дадат своя глас на законно свикано събрание. — На устните му се появи бледа усмивка. — За нас е истински късмет, че страната току-що излиза от война! От марсите и съседите им двамата с Корнут пленихме оръжие за неколкохилядна армия. Всичко сме оставили на съхранение в складовете на Алба Фуценция. Милоний, ти ще сложиш ръка върху оръжието и ще го раздадеш на доброволците. А щом аз отнема командването на Апий Клавдий, първата ми работа ще е да ограбя казармите в Капуа.

И така, четиримата народни трибуни се озоваха последователно на места като Пренеста, Тибур, Реата, Корфиниум, Венафрум, Интерамния, Сора и така нататък, и така нататък. Навсякъде молеха за едно — гражданите да ги изслушат. Местните ги посрещаха навсякъде с интерес и каквото бяха спестили през ужасните години на войната, сега го даваха на римските трибуни да ги подготвят за нова война. Постепенно съпротивата нарастваше, а обръчът около Рим се стесняваше.

Самият Цина не срещна никакви трудности за изпълнение на своя план. Апий Клавдий Пулхер си замина без никакви усложнения. Пълководецът беше кисел и рано състарил се човек, който не можеше да прежали смъртта на жена си и се чудеше какво ще прави с шестте си сирачета. Когато консулът му заяви, че го сваля от командването, Клавдий дори не направи опит да настрои войниците срещу Цина. Вместо това се метна на коня си и се понесе в галоп към Езерния, където го чакаше Метел Пий.

Едва след като стигна под стените на Нола, Цина се увери колко ценно е присъствието на човек като Квинт Серторий. Той се бе родил, за да командва войска, и през последните двайсет години си бе създал име, добре известно на всички римски легионери; беше спечелил венеца от трева в Испания, а заради множеството сражения, в които бе участвал срещу нумидийци и германи, го бяха кичили с какви ли не други трофеи. Освен това беше братовчед на Гай Марий, а легионът под стените на Нола бе сформиран под негово лично командване. Всички в лагера познаваха Серторий и го имаха за близък човек, докато Апий Клавдий си оставаше чужденец.

Щом поеха командването на легиона, Цина, Серторий и Марк Марий Гратидиан веднага потеглиха срещу Капуа. Когато видяха, че римляните се оттеглят по Вия Попилия, жителите на Нола отвориха врати и всички, способни да носят оръжие, се изсипаха вън от града — не за да нападнат врага в гръб, а за да се присъединят към него в славния му поход. Щом Цина излезе на кръстопътя с Вия Апия пред стените на Капуа, всички центуриони, новобранци и дори гладиатори от казармите и школите на драго сърце се присъединиха към него. Цина разполагаше вече с двайсет хиляди души. Насред Вия Латина, някъде между Капуа и малкото градче Лабикум, насреща им излязоха четиримата трибуни, които се връщаха от обиколката си из италийските земи, придружени от още десет хиляди доброволци.

Вече беше октомври, а Рим се намираше на някакви си километри. Агентите на Цина го осведомиха, че хората в града са изпаднали в паника. Октавий вече бил писал на Помпей Страбон, умолявайки го да спаси отечеството, но в същото време — чудеса на чудесата! — в пристанището на Теламон, на бреговете на Етрурия, бил слязъл не друг, а самият Гай Марий. Последната новина много зарадва Цина. Веднага прати хора да разучат по-добре положението и те го уведомиха, че множество жители на Етрурия и Умбрия вече били напуснали домовете си, за да се присъединят към Марий. Великият пълководец вече бил излязъл на стария Аврелиев път и бързо се насочвал към Рим.

— Ето това е добра вест! — сподели радостта си Цина с Квинт Серторий. — Щом и Гай Марий се е върнал в Италия, значи работата е в кърпа вързана. И понеже от всички нас ти най-добре го познаваш и разбираш, ще те помоля да отидеш при него и да му съобщиш за разположението на силите ни. Попитай го за неговите собствени планове. Смята ли да превземе най-напред Остия или ще тръгне направо срещу Рим? Кажи му, че предпочитам да прехвърля всички наши сили на Ватиканското поле; ако ще се стига до кръвопролития, да не се пренасят в самия град. Самата мисъл да вкарам войска в границите на помериума ми се струва непоносима. Не искам хората да кажат, че Цина следва примера на Сула. Хайде, Квинт Серторий, намери Гай Марий и му кажи колко съм щастлив от неговото завръщане в Италия! — Преди да се разделят обаче, се сети за нещо друго. — Кажи му също, че преди да е стигнал Остия, вече ще съм му пратил цялото излишно въоръжение, с което разполагам.

Серторий завари Марий близо до градчето Фрегена, на няколко километра северно от Остия. Ако в едната посока трибунът бе яздил в галоп, за да не закъснее, то в обратната той хвърчеше като стрела. Когато стигна Лабикум, скочи в движение от коня си и като обезумял нахлу в малката къща, използвана от Цина за временна квартира. Преди консулът дори да е отворил уста да го попита нещо, Серторий се впусна в шумна тирада:

— Луций Цина, умолявам те, веднага пиши на Гай Марий. Поискай от него да разпусне войската си и да прехвърли всички доброволци под твое командване! — изрече и Цина забеляза колко напрегнато е лицето му. — Заповядай му да се държи като обикновено частно лице, каквото той представлява пред закона. Заповядай му да разпусне армията си и да се върне в именията си, както подобава на едно частно лице. Нека чака решенията на римската държавна власт.

— Какво се е случило с теб? — изненада се Цина. — Как можеш точно ти да ми говориш подобни неща? Та Гай Марий е жизненонеобходим за нашата кауза! Ако той оглави нашето движение, със сигурност ще победим!

— Не, Луций Цина, не ние ще победим, а Марий! — поправи го Серторий, който беше на прага на отчаянието. — Нека ти го кажа направо: ако позволиш на Гай Марий да вземе участие в борбата, цял живот ще съжаляваш. Защото когато войските ни влязат победоносно в града, никой няма да сети да акламира консула Луций Корнелий Цина! За всички истинският победител ще бъде Гай Марий. Току-що го видях, току-що разговарях с него. И се уверих, че е остарял, че е озлобял, че умът му си е отишъл.

— Какво искаш да кажеш, че умът му си е отишъл?

— Ами това, което казвам. Че е полудял.

— Аз имам доста агенти при Гай Марий, Квинт Серторий, и според тях той е същият способен и решен за действие човек, какъвто е бил винаги. Вече вървял към Остия и със сигурност разполагал с ясен план за действие. Защо ми говориш, че умът му си е отишъл? По говора, по жестовете? Вярно, че моите хора не могат да си позволят с него толкова близък контакт, колкото ти, но ако Гай Марий наистина даваше признаци на лудост, със сигурност щяха да забележат.