Цина усети как нещо му присяда на гърлото.

— Да разбирам ли, че смяташ да използваш армията — моята войска, — за да се изправиш срещу мен? Законния римски консул?

— Няма защо да приемаш думите ми толкова дълбоко — успокои го Марий и се засмя. — Да речем, че армията ще държи Гай Марий да получи това, което заслужава.

— И кое е това, което Гай Марий заслужава?

— Това, че на януарските календи аз ще бъда новият римски консул. Ще бъда първи консул, а ти — втори.

— Но аз не мога да бъда повторно избран! — изгледа го ужасен Цина.

— Глупости, естествено, че можеш! А сега върви! — отпрати го със същия тон, с който би изпратил сина си за наказание в стаята му.

Цина отиде да потърси Серторий и Карбон, които бяха присъствали и на първите, и на вторите преговори. Трябваше и те да знаят за намеренията на Марий.

— Само не казвай, че не си бил предупреден! — изрече мрачно Серторий.

— Какво да правим сега? — Цина беше на прага на отчаянието. — Той е напълно прав, армията би се подчинила единствено на него!

— Не и моите два легиона — поправи го Серторий.

— Но с тях не можеш да го възпреш — напомни му Карбон.

— Какво да правим? — повтори въпроса си Цина.

— Засега нищо. Нека старецът изживее своя щастлив ден. Колко време е мечтал за това седмо консулство — процеди през зъби Карбон. — Ще почнем да се тревожим едва когато влезем в Рим.

Серторий дори не сметна за нужно да продължи разговора. Вече премисляше как би трябвало да постъпи той самият в тази ситуация. Защо ли изведнъж и тримата бяха започнали да се гледат подозрително? Защо ли думите, които изричаха, звучаха така неискрени и двусмислени? Всеки от тримата съюзници усещаше как се превръща в един голям егоист и престава да се тревожи за другите. Навярно това беше болестта, която всички щяха да прихванат в идните години от Гай Марий. Колкото до Квинт Серторий, той желаеше повече от всичко друго да остане встрани от борбата за власт и могъщество, която тепърва щеше да започне в римското общество. За него върховен суверен продължаваше да бъде Рим. Благодарение на Луций Сула обаче хората започваха да си въобразяват, че те могат да са господарите, а Рим — слугата.

Когато Метел Пий предаде на приятелите си предупреждението на Цина Октавий да не се показва, всички разбраха смисъла на посланието. Задаваха се нови бури и не се знаеше кой и как ще оцелее след тях. За пръв път от известно време насам при обсъжданията между сенаторите присъстваше и Сцевола Понтифекс Максимус. На другите не им беше убегнало, че той бавно и по възможност незабележимо се опитваше да изчезне от сцената на събитията. „Навярно — мислеше Метел Пий, — защото пръв от нас е видял крайната победа на Гай Марий и се е сетил за годежа на дъщеря си с малкия Марий.“

Катул Цезар въздъхна.

— Това, което предлагам, е младите да напуснат града, преди Луций Цина да е пристигнал. Рим ще има нужда и за в бъдеще от своите достойни синове, докато ужасните създания като Цина и Марий няма да останат вечно на този свят. Да не забравяме, че някой ден и Луций Сула ще се завърне у дома. — Той млъкна и се замисли. — Мисля, че по-старите сред нас трябва да останат в Рим и да си опитат късмета. Аз самият не възнамерявам да повтарям одисеята на Марий, дори и без епизода с блатата.

Прасчо погледна към Мамерк:

— Ти какво ще кажеш?

Той не му отговори веднага:

— Това, което мисля, е, че ти, Квинт Цецилий, на всяка цена трябва да заминеш. Засега обаче аз ще остана. Не съм чак толкова важна личност.

— Добре. Щом казваш, ще замина — не се поколеба Метел Пий.

— Аз също ще си отида — обади се на висок глас консулът Октавий.

Всички го изгледаха, сякаш не разбираха смисъла на думите му.

— Ще преместя цялата си канцелария в казармата на Яникулум и там ще чакам развоя на събитията. Ако враговете ми решат да посегнат на живота ми, кръвта ми поне няма да се лее по улиците на Рим.

Никой не посмя дори да спори с него. След клането от Деня на Октавий злочестият консул просто нямаше шансове да се спаси.

На другия ден консулът Луций Корнелий Цина, облечен в тога претекста и придружен от дванайсетте си ликтори, влезе в Рим пеша, минавайки по мостовете, свързващи острова Тибър с двата бряга на реката.

Близкият му помощник Гай Марций Цензорин обаче знаеше от източник, близък до управляващите в Рим, че консулът Гней Октавий Рузон е напуснал града и че се е скрил на Яникулум. В деня, в който Цина влизаше триумфално в града, той привика при себе си част от нумидийската конница и без да иска позволение, без дори да съобщи на някого за намеренията си — най-малко на началника си, — се насочи към крепостта. Това, че Цензорин поемаше върху себе си подобна отговорност, се дължеше до голяма степен на самия Цина. Сред приближените му се намираха много офицери, мечтаещи за кръв и отмъщение, които, като видяха как предводителят им влиза с голи ръце в обсадения град, решиха, че консулът Цина е влязъл в тайно съглашение с Катул Цезар, Сцевола и останалите и се готви някой ден да премине на тяхна страна; нещо по-страшно — че целият поход срещу Рим ще се окаже напразен, че Цина ще си върне властта, без да се пролее капчица кръв. Цензорин можеше да прости на много от враговете си, но не и на Октавий.

След като никой не се опита да го спре на входа. (Октавий лично бе пуснал целия гарнизон да си върви), Цензорин влезе през парадния вход начело на петстотин нумидийски наемници.

На казармения плац бе издигната дървена трибуна, на която стоеше консулът Гней Октавий Рузон. Той тъкмо си разменяше гневни реплики с началника на ликторите, който го умоляваше да напусне крепостта, преди да е станало късно. Щом чу тропота от стотиците копита по паважа на крепостта, Октавий се намести на стола си от слонова кост и се обърна с лице към отворената порта. Ликторите му пребледняха от страх и неволно се отдръпнаха назад.

Гай Марций Цензорин обаче не обърна внимание на охраната. Скочи на земята, извади меча си от ножницата и с няколко скока изкачи стълбите до трибуната. Без да направи нито жест, за да го спре, Октавий позволи на убиеца да го доближи и да го сграбчи с лявата ръка за косата. Марций дръпна с все сила и римският консул — отново, без да се съпротивлява — се свлече в краката му. Докато ужасените ликтори гледаха безпомощно отстрани, Цензорин вдигна с две ръце меча си и го стовари с всичка сила върху оголения врат на Октавий.

Отсечената глава падна на дъските, двама от конниците се качиха да я вземат и по заповед на предводителя си я забиха на едно от копията си. Мъртвото лице на Октавий излъчваше странно спокойствие. Цензорин пое копието и прати нумидийците обратно в лагера им на Ватиканското поле. Вътрешният му глас подсказваше, че има заповеди, които не бива да се престъпват, а Цина изрично бе забранил на войските си да го последват отвъд помериума. Затова свали собствените си доспехи, шлем и меч, остави ги на слугата си и яхна отново жребеца си облечен само в кожената риза на римските офицери. Като вдигна главата на консула вместо знаме пред себе си, гордият убиец се запъти към Форум Романум. Излезе на площада и първата му работа бе да отиде до нищо неподозиращия Цина и да му поднесе кървавия си дар.

Първата реакция на консула беше да се отдръпне от ужас; устата му затрепери от погнуса и той с две ръце отблъсна отрязаната глава далеч от себе си. В следващия миг обаче се сети за Марий, който чакаше на другия бряг на реката, за стотиците очи, които наблюдаваха него и близкия му помощник Цензорин. Той си пое тежко дъх и затвори очи. Това, което се беше случило, бе само една от злочестините, които походът му срещу Рим носеше на града.

— Забий я на рострата — заповяда на Цензорин. И като се обърна към смълчаната тълпа, заговори: — Това е единствената проява на насилие, с която ще се примиря! Бях се зарекъл, че Гней Октавий Рузон няма да види с очите си как заемам отново мястото си на римски консул. Именно той, заедно с Луций Сула, пръв посегна към откритото насилие! На мястото, където сега стърчи главата му, някога стърчеше главата на моя близък приятел Публий Сулпиций. Не виждам нищо лошо в това Гней Октавий да продължи тази тъжна традиция. Както ще стори и Луций Сула, когато на свой ред се завърне! Виж какво се случи с консула Октавий, народе, и добре помни! Погледни отрязаната глава на човека, който донесе със себе си толкова мъка, толкова глад и страдания на града; той беше злодеят, заповядал да се избият няколко хиляди мирни римски граждани на Марсово поле насред законно свикано народно събрание. Рим беше отмъстен! Повече кръв в този град няма да се лее! А и всички сте свидетели, че Гней Октавий бе убит далеч извън пределите на помериума.