Но Сула се навъси.

— Дали е законно?

— Абсолютно законно. Консулите, върховният понтифекс, както и цялата колегия на понтифексите имат правото да определят кои дни от годината са за празник и почивка и следователно кога не може да се провеждат заседания на плебейското и народното събрание.

— Тогава нека още този следобед на рострата и Регията бъдат окачени списъците с всички празнични дни оттук до декемврийските иди. Нека глашатаите ги обявят из целия град. — Сула се усмихна злорадо. — Мандатът на Сулпиций привършва три дни преди идите. В момента, в който напусне служба, аз лично ще го извикам на съд по обвинение в държавна измяна и подстрекателство към физическа разправа с управляващите.

— Процесът ще трябва да бъде по възможност потулен — каза Сцевола.

— Ами си и ти, Квинт Муций! Как си представяш подобен процес да бъде потулен? — попита го Сула. — Ще го извикам на съд, пък ще видим! Единственото, на което може да разчита, е меденият му гласец, с който да печели тълпата на своя страна. Но ако и с това прекали, ще го изкарам на трибуната упоен.

Двамата му събеседници го зяпнаха в почуда и недоумение. Пък и нямаше как иначе, щом първият консул говори за упояване. В подобни моменти всички се убеждаваха, че да се проумее мисленето на Сула не е лесна работа.

Сула свика Сената още на следващата сутрин, за да съобщи на колегите си, че двамата консули и колегията на понтифексите единодушно са обявили два месеца празници, в които никакви събрания не могат да се провеждат на Форума или където и да било другаде. Вестта беше посрещната с всеобщо одобрение, а Гай Марий отсъстваше, та дори нямаше кой да възрази.

След закриването на заседанието Катул Цезар излезе веднага след Сула и го настигна на стълбите.

— Как можа Гай Марий да постави цялата държава под опасност, само и само да получи върховното командване?

— О, навярно старостта го плаши все повече и повече. Мозъкът му вече не е способен на големи усилия, а мечтата да стане за седми път консул замъглява всичко останало — обясни кратко и сухо Сула.

Изведнъж Сцевола Понтифекс Максимус, който беше излязъл най-напред от всички, се обърна назад и се затича насреща им.

— Сулпиций! — извика той. — Пренебрегнал е обявяването на празничните дни. Обвинява Сената в заговор и има наглостта да свика поредното концио!

Сула обаче не изглеждаше изненадан.

— Така и предполагах, че ще направи.

— Тогава какъв беше смисълът на всичко? — възмути се Сцевола.

— По такъв начин ще можем по всяко време да обявим законите му за нищожни. Щом са били гласувани на празник, значи могат да бъдат зачеркнати. Всъщност в това е и целият смисъл от празниците.

— Но ако той успее да прокара закона си за сенаторите — длъжници — напомни му Катул Цезар, — няма да има кой да обяви законите му за невалидни. Сенатът дори не би могъл да събере кворум, за да реши каквото и да било. С други думи, Сенатът ще изчезне веднъж завинаги като политическа институция.

— Тогава предлагам да се съберем с Тит Помпоний, Гай Опий и останалите едри заемодатели и да ги убедим да се откажат формално от дължимите им кредити. Разбира се, само за пред очите на хората, всеки ще си плати по-късно.

— Да, ама не можем! — вдигна безпомощно ръце Сцевола. — Лихварите, които са давали на сенатори, държат на всяка цена да съберат заемите си, а ние нямаме с какво да им ги върнем! Никой сенатор не заема пари от почтени банкери като Помпоний и Опий! Те са твърде известни и сделките им са публична тайна. Всеки цензор би научил, ако някой се обърне за помощ към тях.

— Тогава ще осъдя Гай Марий в държавна измяна и ще му отнема имотите — закани се Сула. — Така ще има с какво да си платим дълговете.

— О, Луций Корнелий, не си го и помисляй! — спря го Сцевола. — „Народът-властник“ ще ни види сметката!

— Тогава ще отворя военната си каса и ще платя от нея дълговете на всички сенатори! — процеди през зъби Сула.

— И това не можеш да сториш, Луций Корнелий!

— Вече ми омръзна все да ми повтаряте какво не мога да направя — ядоса се консулът. — Какво искате? Да се оставя на побъркания Сулпиций и шепа нещастници, надяващи се да премахнат техните дългове? Няма да я бъде! Спомни си какво ти казах, Квинт Муций! По-скоро бих пренесъл планината Пелион на гърба си, но няма да се предам! Ще направя това, което трябва да се направи.

— Създай паричен фонд — посъветва го Катул. — Всички онези от час, които разполагат с някакви пари в излишък, ще дадат за останалите, заплашени от изгонване.

— Трябваше по-рано да го направим, но пък откъде да знае човек какво му готви бъдещето… — замисли се Сцевола. — Създаването на подобен фонд ще отнеме поне месец. Аз самият не дължа нищо, Квинт Лутаций. Предполагам, че и ти също. Както и Луций Корнелий. Но откъде да вземем пари в брой? Отдавна не разполагам с такива! А ти? Можеш ли да събереш отведнъж хиляда сестерции, без да продадеш нищо?

— Хиляда мога, но не и повече — призна си Катул.

— Аз и толкова не мога — призна на свой ред Сула.

— Мисля, че наистина трябва да се основе фонд — продължи в същия дух Сцевола, — но за целта трябва да минем към разпродажби. А това ще отнеме време. Няма да можем да спасим никого от сенаторите — длъжници. И все пак нищо не пречи, дори да бъдат изгонени от Сената, щом се издължат на кредиторите си, цензорите да ги запишат отново.

— Нали не вярваш, че човек като Сулпиций ще позволи да го изиграят толкова лесно? — изгледа го изпитателно Сула. — Веднага ще прокара нов закон по въпроса.

— Ох, започвам да си мечтая как се срещам сам по тъмно с този Сулпиций — просъска Катул Цезар. — Как не го беше срам да измисли всичко това точно по време, когато дори нямаме пари да воюваме. Нима си мисли, че войната срещу Митридат може и да не бъде спечелена?

— Публий Сулпиций е умен — рече Сула. — Подозирам, че много от хитростите му е подшушнал самият Гай Марий.

— Ще ни платят за това — зарече се Катул.

— Внимавай с думите си, Квинт Лутаций. Никой не ни гарантира, че няма да сме ние тия, дето ще платим — пресече го Сула. — И все пак те се страхуват от нас. Нека им докажем, че има защо.

Между предварителните заседания на плебейското събрание по отношение на даден законопроект и окончателното гласуване на плебисцита традицията изискваше да изминат поне седемнайсет дни. Публий Сулпиций Руф обаче и не помисляше за почивка, вместо това занимаваше гласоподавателите с все нови и нови законопроекти и така се готвеше да смаже всякаква опозиция, щом дойдеше време за гласуване.

В деня, преди на дневен ред да излезе ратифицирането на първите два Сулпициеви законопроекта, младият Квинт Помпей Руф и приятелите му — синове на сенатори, конници и други римски богаташи — решиха, че е крайно време да сложат прът в колелата на народния трибун и да прекратят законодателната му дейност. Предвид обстоятелствата това можеше да се осъществи единствено със сила. Без да уведомят родителите си, още по-малко куриатните магистрати, неколцината организатори на мероприятието, начело с консулския син събраха на бърза ръка около хиляда души на възраст между седемнайсет и трийсет години, готови да помогнат. Всеки притежаваше собствено оръжие, всеки наскоро се беше завърнал от продължителната война срещу италийците. Докато Сулпиций ръководеше поредното заседание на плебейското събрание и изпилваше последните подробности в първите си два законопроекта, хиляда тежковъоръжени младежи от богатите римски прослойки се озоваха на Форум Романум и се хвърлиха в атака.

Нападението завари Сула напълно неподготвен; двамата с колегата си Помпей Руф-баща стояха на площадката пред Курия Хостилия, наобиколени от множество сенатори, и мълчаливо следяха речите на трибуна Сулпиций, когато целият площад се превърна изведнъж в бойно поле. Сула веднага забеляза развилнелия се Квинт Помпей Младши, който размахваше меча и си пробиваше път. Баща му неволно извика от уплаха и трябваше Сула да го дръпне за ръката, преди да е извършил на свой ред някоя глупост.

— Стой мирно, Квинт Помпей. Нищо не можеш да направиш за сина си. Дори не можеш да се добереш до него.

За нещастие тълпата в този ден беше толкова многобройна, че се беше пръснала по целия площад, далеч извън Кладенеца. Младият Помпей Руф не разбираше от бойна тактика и беше пръснал хората си из цялото множество. Ако се беше сетил да ги събере в една колона и да се вбие като клин в тълпата, може би щеше да постигне целта си. Така обаче охраната на Сулпиций можа в скоро време да се съвземе и да се събере за отпор.