— Слушайте какво ще ви кажа. Нито на вас ще позволя да ми противоречите във всичко, нито дори на боговете! Нямам нищо против да пазите богатствата на римските божества, но съм сигурен, че сред вас няма човек, който да не е поне бегло запознат с разходите, нужни за поддържането на боеспособна армия! Ако използваме само двестате таланта на царете, ще мога да преведа шест легиона на гръцка земя. Като се има предвид, че насреща си имаме четвърт милион войници, шест легиона са нищо, а освен това нека ви напомня, че хората на Митридат по нищо не приличат на германските голтаци, с които се сражавахме преди време! Имал съм случай с очите си да видя какво представлява понтийската армия и мога да ви кажа, че в обучението си тя гони нашите легиони. Е, предполагам, че в доста отношения ни отстъпват, но така или иначе между тях и германите разликата е от земята до небето. Най-малкото носят доспехи и знаят да маршируват в редици. Също като Гай Марий и аз смятам да воювам, без да пилея напразно живота на войниците си. Всичко това означава, че ми трябват пари за храна, за фураж и за поддръжка на въоръжението. А пари, както вече разбрахте, няма. Поисках да взема от римските богове, вие ме спряхте. Затова нека ви предупредя — и запомнете думите ми, да не спорим друг път пак, — когато стъпя на гръцка земя, аз ще събера нужните за експедицията пари от тамошните светилища: и от Олимпия, и от Додона, и от Делфи. Където намеря злато, ще го прибера. Това означава, уважаеми върховни понтифексе и фламен Диалис, че трябва здравата да се потрудите да спечелите на моя страна римските богове, които да ме пазят от гръцките. Нека се надяваме, че живеем във времена, когато родният пантеон има надмощие над чуждоземния!

Никой не посмя да му отговори.

Скоро и зловещият звяр се спотаи отново, за да отстъпи място на добре познатия Луций Корнелий Сула.

— Така е по-добре! — усмихна се весело той. — Имам и по-радостни новини, в случай че сте си помислили, че съм свършил.

Катул Цезар въздъхна.

— Изгарям от нетърпение да ги чуя, Луций Корнелий. Бъди така добър да ги споделиш с нас.

— Ще взема със себе си моите четири легиона, както и два от онези, които Гай Марий обучи, а Луций Цина и до ден-днешен използва срещу марсите. Марсите вече са разбити и Цина може спокойно да се прибере в Рим и да си почине. Гней Помпей Страбон от своя страна да прави, каквото си ще, и докато не забрави уговорката ни и не ни прати случайно някоя сметка за плащане, може спокойно да си блъска главата със своите. Това означава, че предстои да се демобилизират десет легиона, където войниците ще искат заслуженото си възнаграждение. Държавата обаче няма с какво да им плати. По тази именно причина искам да прокарам закон, според който освободените от служба войници ще получат вместо заплата земя от областите, където практически сме избили и изселили цялото местно население. Помпей, Фезула, Адрия, Телезия, Грументум, Бовианум. Шест изоставени града, обиколени от сравнително плодородни селскостопански земи. Области, които ще минат в притежание на подлежащите на разпускане десет легиона.

— Но това е част от държавната земя! — възкликна ужасен Луций Цезар.

— Още не е станала. Нито ще стане някога. Всичко отива за войниците. Освен ако изведнъж не забравите за набожността си и не отворите подземията на римските храмове? — попита той мило, сякаш можеше да е сбъркал в предположенията си.

— Това не можем да направим — рече Сцевола Понтифекс Максимус.

— Тогава, щом оглася законопроекта си, ще е добре, ако успеете да спечелите и Сената, и народното събрание на негова страна.

— Ще ти помогнем, в това можеш да си сигурен — увери го Антоний Оратор.

— Та като сме подхванали темата за държавната земя — продължи Сула, — ще е най-добре, ако и останалите завладени територии не бъдат обявени веднага за такава. Нека изчакаме първо да се върна от войната; ще ми трябват още изоставени земи за победителите.

В крайна сметка оскъдните финанси на могъщия Рим не позволиха дори и шест легиона. За Гърция Сула замина начело на пет легиона пехота, заедно с две хиляди души конница. За повече не му достигнаха парите. Когато извадиха златото от храма на Юпитер и го претеглиха, излезе към четири тона и половина, по-малко от двеста таланта. Жалка сума, но пък и за година на пълен фалит Рим пак се справяше добре. Сула не можеше да си позволи лукса да наеме една-единствена бойна галера; златото щеше да стигне само за прехвърлянето чрез обикновени товарни кораби на войските му на гръцкия бряг. Сула държеше да акостира в Гърция, а не в Западна Македония, където всички биха го очаквали. Иначе избягваше да крои предварителни планове. Искаше първо да се запознае отблизо с обстановката в Гърция, да научи нещо повече за събитията в Азия и едва тогава да изготви цялостната си стратегия. Ако толкова държеше да стъпи на гръцка земя, то бе заради богатите храмове.

В края на септември най-сетне успя да се освободи от задълженията си в Рим и да се присъедини към легионите в Капуа. Предварително бе разговарял с предания си военен трибун Луций Лициний Лукул и го беше питал дали ще се яви на изборите за квестори, ако той, Сула, изрично обяви, че би го искал при себе си. Лукул беше радостен да получи подобно предложение и обеща да постъпи, както пожелае покровителят му. Тогава той го прати в Капуа, където да командва вместо него през времето, когато държавните дела го задържат още в Рим. Самият консул се оказа вързан както от публичната разпродажба на държавните имоти, така и от уреждането на шестте си войнишки колонии и до самия край на септември римляните сякаш не желаеха да го пуснат на война. Това, че все пак успя да си свърши работата навреме, се дължеше на желязната му воля, както и на способността му лесно да манипулира колегите си — сенатори. Целият обществен живот на града започваше да следва насоките, които първият консул искаше да му даде. Едва сега в Сената си даваха сметка на какво е способен като държавен ръководител пренебрегваният доскоро Сула.

— Винаги се е губел в сянката на Марий и Скавър — рече веднъж Антоний Оратор.

— Не, просто не разполагаше с достатъчно добра репутация, за да се наложи пред избирателите — поправи го Луций Цезар.

— И по чия вина? — изсмя се Катул Цезар.

— Най-вече на Гай Марий, предполагам — вдигна рамене брат му.

— Във всеки случай това е човек, който знае какво иска — продължи Антоний.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Сцевола и неволно потръпна. — Никак не ми се ще някой ден да се окажем противници с него!

Абсолютно същата мисъл бе минала и през главата на малкия Цезар, докато лежеше на скришното си място в двойния таван и слушаше разговора между майка си и приятеля й Луций Корнелий Сула.

— Заминавам утре, Аврелия, та рекох да се отбия да се сбогуваме — рече консулът.

— Никога не ми е харесвало, когато заминаваш, без да ми се обадиш — отвърна му тя.

— Гай Юлий пак ли го няма?

— Замина отново с Луций Цина за земите на марсите.

— Да търси дали е останало нещо непокътнато — кимна Сула в знак на разбиране.

— Изглеждаш много добре, Луций Корнелий, нищо че все имаш трудности в кариерата. Да разбирам ли, че новият ти брак се е оказал по-сполучлив от предишните?

— Или е от жена ми, или е от самия мен. Като че ли ми харесва ролята на предан съпруг.

— Глупости! Човек като теб не може да стане предан съпруг.

— Как приема поражението си Гай Марий?

Аврелия сви устни.

— С доста шум пред близките си. Напоследък не влизаш в списъка на любимците му.

— Не съм и очаквал да намеря името си там. Все пак не може да ми отрече, че се държах възможно най-сдържано, че не съм се молил да получа това командване.

— Не ти и трябваше — увери го Аврелия. — Тъкмо това най-много го тревожи. Трудно му е да свикне с мисълта, че Рим се е сдобил с друг голям пълководец. Преди да завоюваш венеца от трева, Марий си оставаше без конкуренция на бойното поле. Е, вярно, че враговете му и в Сената винаги съумяваха да отровят живота му и да подлагат прътове в колелата му, но той си знаеше, че е единственият. Знаеше, че въпреки нежеланието си ще се принудят да прибегнат до услугите му. Сега обаче е стар и болен, а на хоризонта е изгряла твоята звезда. Страхува се да не отнемеш поддръжката му сред конническото съсловие.

— Аврелия, с него вече е свършено! Никой не може да го обвини, че се е оттеглил без чест, че славата го е изоставила. Но така или иначе той вече е минало. Защо не иска да го разбере?