Филип не присъстваше, затова и нямаше кой да повдигне спор по въпроса. Квинт Варий също се занимаваше с по-сериозни дела, а именно да съди в държавна измяна дребните риби в Сената; откакто Антоний Оратор и Скавър го бяха направили на смях пред съдебните заседатели, участта на останалите заподозрени стана още по-злочеста.

Лишен от каквато и да е опозиция от страна на оределите си колеги, Скавър не сметна за нужно да продължи с изказването си и тежко се отпусна на стола си. „Вече съм твърде стар — рече си за сетен път той. — Как така Гай Марий, с когото сме връстници, се справя с няколко противникови армии едновременно, а аз една реч не мога да изнеса.“

Отговорът на въпроса му дойде в края на секстилис, когато специален пратеник от Марий съобщи пред Сената за тежкия разгром на Херий Азиний при Карсеоли, за смъртта на същия Херий Азиний и за гибелта на още седем хиляди маруцински войници. Уви, градът бе дотам обезкуражен, че никой не отдаде особено значение на новината; вместо това граждани и сенатори зачакаха с нарастваща тревога кога друг пратеник ще им съобщи за неизбежното поражение. Като потвърждение на опасенията им съвсем скоро пристигна и вторият вестоносец. Беше приет веднага в Сената, където се събраха едва неколцина назначени отци да изслушат с ледени изражения трагичните новини. От всички сенатори с консуларен ранг присъстваше единствено Скавър.

„Гай Марий има голямото удоволствие да уведоми римския Сенат и народ за унищожителния разгром, който войските му нанесоха в този същия ден на Квинт Попедий Силон и цялата му армия от марси. Петнайсет хиляди вражи войници лежат убити по бойното поле, още пет хиляди са заловени в плен.

Гай Марий държи лично да изтъкне неоценимите заслуги за крайната победа на Луций Корнелий Сула и се извинява, задето не дава подробен доклад за събитията. Нека римският Сенат и народ го очакват след благополучното отърваване на Алба Фуценция от вражата обсада. Да живее Рим!“

При първото прочитане на посланието така и никой не искаше да повярва на ушите си. По изтънелите редици на облечените в бяло сенатори премина нещо като сподавена въздишка, но никой не се осмели да даде израз на радостта си. С треперещ глас Скавър повторно изчете писмото и едва тогава в Курията се надигнаха радостните възгласи, предали се светкавично из улиците на вечния град. За по-малко от час не остана човек в Рим, който да не е научил за победата. Гай Марий бе успял! Гай Марий бе обърнал колелото на съдбата! Гай Марий, Гай Марий, отново Гай Марий!

— Ей го пак герой на деня — оплака се Скавър пред фламен Диалис, Луций Корнелий Мерула, който от началото на войната не бе пропуснал нито едно заседание на Сената, независимо от огромния брой свещени забрани, преследващи го навсякъде. Единствен сред събратята си римски управници фламен Диалис не можеше да носи тога; вместо това ходеше облечен в тежко вълнено наметало на два ката — тъй наречената лена, което представляваше широк кръг с дупка за главата. На главата си жрецът носеше тесен шлем от слонова кост, украсен със символите на Юпитер и завършващ в горната си част с диск корава вълна, промушен с шип от слонова кост. От всички сенатори единствено Мерула ходеше брадат — не за друго, а за да си спести мъчението да го бръснат с костен или бронзов бръснач; на фламен Диалис му беше строго забранено да се докосва, до какъвто и да е предмет от желязо, затова брадата му висеше до гърдите, а косата — до средата на гърба. Именно поради тази забрана не можеше да участва и във война. Лишен от правото да изпълни воинския си дълг към родината, той компенсираше, като упорито търкаше стола в Сената и слушаше събратята си.

Мерула въздъхна.

— Е, Марк Емилий, колкото и да държим на патрицианската си принадлежност, мисля, че е крайно време да се съгласим с очевидното: аристократичната ни кръв дотам е изтъняла с вековете, че вече сме неспособни да дадем живот на герои.

— Пълни глупости! — сряза го Скавър. — Гай Марий е просто едно недоразумение!

— Къде щяхме да сме без него сега?

— Щяхме да сме в Рим и да бъдем истински римляни.

— Нима не те радва победата му?

— Радва ме естествено! Но просто ми се искаше отдолу на писмото да стоеше не името на Гай Марий, а това на Луций Корнелий Сула!

— Знам, че Луций Корнелий си вършеше добре работата на градски претор, но никога не съм чувал да се мери с Марий на бойното поле — отбеляза Мерула.

— А и как ли ще можеш да го чуеш, преди самият Марий да се е отказал от пълководството? Луций Корнелий Сула е воювал рамо до рамо с Марий още от… още от Югуртинската война. И винаги е имал голям принос за победите му. Но каквото и да стори Луций Корнелий, славата отива винаги за Гай Марий.

— Не си особено коректен, Марк Емилий! Гай Марий лично споменава Луций Сула в писмото си! Аз поне не виждам в какво можем да го укорим. Дори трябва да отбележа, че не ми е приятно да се отнасяме осъдително към човека, който отговори на молитвите ми.

— Човека, който отговори на молитвите ти? Какво искаш да кажеш, фламен Диалис? Имаш странен начин на изразяване.

— Боговете никога не отговарят пряко на молитвите ни, Принцепс Сенатус. Ако нещо не им се нрави, те ни предупреждават с някой природен феномен или бедствие. Ако ли пък искат да ни помогнат, правят го винаги чрез посредничеството на хората.

— Това и аз го знам не по-зле от теб! — Скавър не желаеше да слуша хвалебствия за Марий. — Винаги съм обичал Гай Марий не по-малко, отколкото съм го мразил. И все пак не виждам защо ти ще ми се сърдиш, задето предпочитам писмото да е било подписано от друг?

Точно в този момент в залата на Сената, където, освен Скавър и Мерула не бе останал никой друг, влезе един от писарите.

— Принцепс Сенатус, току-що се получи спешно съобщение от страна на Луций Корнелий Сула.

Мерула се засмя лукаво.

— Ето, че боговете най-сетне отговориха и на твоите молитви! Луций Сула също се е научил да подписва писма!

Скавър го стрелна с убийствен поглед, пое свитъка и бързо го разгъна. За негово огромно учудване целият ред бе зает с някакви си два реда текст, внимателно изписан с огромни, ясно четливи букви, които Сула предвидливо бе разделил на думи посредством точки. Явно не искаше да се стига до недоразумения. В писмото пишеше следното:

„ГАЙ.МАРИЙ.ПОЛУЧИ.МОЗЪЧЕН.УДАР.АРМИЯТА.НАСОЧЕНА.КЪМ.РЕАТЕ.ВРЪЩАМ.СЕ.ВЕДНАГА.В.РИМ.ДА.ДОНЕСА.МАРИЙ.СУЛА.“

Неспособен да си отвори устата от изживяния шок, Скавър Принцепс Сенатус просто предаде свитъка на Мерула и се отпусна на един от свободните столове.

— Едепол! — възкликна Мерула и седна до него. — О, до края ли ще трябва да ни преследват нещастията в тази война? Мислиш ли, че Гай Марий е мъртъв? Какво иска да каже Луций Сула, че го носел в Рим?

— Сигурно иска да каже, че е още жив, но че е неспособен да командва и армията му го е разбрала — обясни Скавър. След което пое въздух и гръмогласно извика писаря обратно: — Нека дойдат фанфарите. Да се разтръби из цял Рим, че Гай Марий е получил удар и се връща в Рим, придружен от Луций Корнелий Сула.

Писарят го зяпна в удивление и хукна да изпълнява нареждането.

— Смяташ ли, че това е най-мъдрото решение, Марк Емилий? — запита го недоверчиво Мерула.

— Единствено Великият бог знае, фламен Диалис. Нямам никаква представа кое е мъдро и кое — не. Това, което знам, е, че ако бяха свикал най-напред Сената да обсъдим новината, останалите щяха да я потулят. А това е немислимо — заяви твърдо Скавър и стана от мястото си. — Ще дойдеш ли с мен? Трябва да съобщя на Юлия, преди да е чула от глашатаите на рострата.

И така, когато петте кохорти кортеж около носилката на Гай Марий влязоха в града през Колинската порта, копията им бяха опасани с кипарисови клонки, мечовете и ножовете — обърнати нагоре. Шествието минаваше през един от римските пазари, където дърветата бяха окичени с гирлянди от цветя, а пътят — задръстен от мълчаливи люде, дошли едновременно да честват празник и да присъстват на погребение. Същата тишина съпровождаше Марий по целия му път до Форум Романум, където отново го посрещнаха есенни цветя и смълчани зрители. Цветята бяха, за да ознаменуват великата победа на Гай Марий; мълчанието — за да се отбележи още по-тежкото поражение, което му бе нанесла болестта.

Когато покритата носилка се показа зад войниците, сред тълпата се понесе неспокоен шепот:

— Трябва да е жив! Трябва да е жив!

Сула и петте кохорти се спряха едва в долната част на Форума, под самата ростра, докато Гай Марий бе отнесен нагоре по Кливус Аргентариус към дома му от северната страна на Капитолия. Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус лично се качи на рострата, за да се обърне към насъбралото се множество.