Сула чак хлъцна от изненада, сърцето му трескаво затуптя в гърдите. Той се закова на място и го изчака съвсем да наближи.

— Луций Корнелий.

— Гай Марий.

Никой не понечи да подаде ръка на другия. Марий се обърна на другата страна, за да продължат в посоката, накъдето бе вървял Сула. Двамата изминаха така известно разстояние из улиците на умрелия град, без да продумат, докато най-накрая Марий, който никога не беше понасял тягостните мълчания, не се осмели да започне разговор:

— Доколкото разбирам, Луций Юлий бил тръгнал към Езерния?

— Точно така.

— А вместо това би било по-добре да си върне Стабия и Помпей. Отацилий вече се е заел с построяването на голям флот, за който дори има доброволци от моряците. Уви, силният държавен флот никога не е влизал в приоритетите на римския Сенат. Дочувам, че в Курията се говорело всички освобожденци в града да бъдат включени в някаква нова военна единица, която да поеме охраната на градовете ни в Северна Кампания и Южен Лациум. Отацилий ще може да качи голяма част от тази крайбрежна милиция на корабите си.

Сула само изсумтя.

— И кога смятат назначените отци да прокарат този закон?

— Кой знае? Поне са седнали да го обсъждат.

— Чудо на чудесата!

— Струва ми се, че си много огорчен, Луций Корнелий. Дали причината не се крие у Луций Юлий? Не бих се изненадал.

— Прав си, Гай Марий, дълбоко съм огорчен. Тъкмо се разхождах из тези хубави улици, покрити със зеленина, и разсъждавах за злата орис на Фрегела. Разсъждавах и правех неволни сравнения с очертаващата се участ на италийците, с които воюваме в момента. Знаеш ли, Луций Юлий имал намерение да прокара закон, според който всички италийци, които все още не са взели участие във войната срещу Рим, ще получат пълно римско гражданство. Не е ли прекрасно?

Марий се закова за миг на място, след това продължи.

— Това ли му е хрумнало сега? И кога смята да го прокара? Преди или след боя, който ще яде при Езерния?

— След.

— А ти молиш боговете да ти отговорят защо е била цялата тази война досега? — подхвърли старият воин, без да си дава сметка, че наистина е разгадал мислите на Сула. И в следващия миг прихна да се смее. — Което си е истина, още не ми е минало желанието да воювам. Да се надяваме, че ще успея да спечеля някое и друго сражение, преди римският Сенат и народ да са се предали пред исканията на консула си! Какъв обрат, а? Да можехме да върнем от света на мъртвите и Марк Ливий, цена нямаше да имаме. Ако беше още жив, нищо от това нямаше да се е случило. Хазната нямаше да е толкова празна, колкото главите на съгражданите ни, а полуостровът щеше да се изпълни с миролюбиви, щастливи, доволни римски граждани.

— Точно така.

Двамата пак се умълчаха, докато не излязоха на някогашния градски форум, където някоя останала изправена колона или каменна стълба, водеща към нищото, се издигаха над тревата и цветята.

— Имам работа за теб — смени темата Марий, като седна на някакъв каменен блок. — Хайде, Луций Корнелий, седни до мен или се скрий някъде на сянка, но свали тази проклета шапка, че не ти виждам очите.

Сула послушно се премести на сянка и свали сламената си шапка, но нито седна, нито отвори уста да каже нещо.

— Предполагам, че си задаваш въпроса защо е трябвало да бия път чак до Фрегела, вместо да те изчакам в Реате?

— Най-вероятно отговорът е, че не ме искаш в Реате.

Марий отново се засмя.

— Човек никога не може да те излъже, Луций Корнелий. Точно така, не те искам в Реате. — Усмивката му скоро се стопи. — И в същото време нямах намерение да излагам плановете си в писмото. Колкото по-малко хора знаят за задачата ти, толкова по-добре. Не че се съмнявам да не би в щаба на Луций Юлий да има предатели, но предпазливостта не вреди.

— Единственият начин една тайна да остане запазена е да не я кажеш на никого.

— Точно така — приведе се напред Марий и каишите на бронята му жално изскърцаха от тежестта. — Луций Корнелий, ще се отбиеш още тук от Вия Латина, ще продължиш нагоре по течението на Лирис, ще излезеш първо на Сора, сетне ще завиеш пак покрай реката и ще я проследиш до изворите й. С други думи, ще излезеш на няколко километра от Валериевия път, но от тази страна на вододела.

— Моята задача я разбирам. Но какво ще правиш ти през това време?

— Докато ти се изкачваш нагоре по Лирис, аз ще тръгна от Реате в източна посока и ще навляза в планинските проходи. Ще изляза на Валериевия път малко след Карсеоли. Градът е напълно разрушен и в момента го държи врагът. Ако не са ме излъгали съгледвачите, вътре се е настанила армията на маруцините начело със самия Херий Азиний. Ще се опитам по възможност да го привлека в открит бой, който ще реши владението на целия път на запад от проходите. Тъкмо по това време искам ти да си се изравнил с войската ми — само че на юг от вододела.

— На юг от вододела и без врагът да е научил за присъствието ми — кимна в разбиране Сула, който започваше да се разделя с безразличието си.

— Точно така. Което означава, че ще теглиш ножа на всичко живо пред себе си. Всички знаят много добре, че легионите ми се намират северно от Вия Валерия, надявам се на марсите и маруцините дори да не им мине през ума, че римски войски могат да дойдат и от юг. Ще се опитам да привлека цялото им внимание единствено върху моите действия — усмихна се Марий. — Разбира се, всички трябва да мислят, че в момента си с Луций Юлий и приближаваш Езерния.

— Забелязвам, че ни най-малко не си изгубил способността си да воюваш, Гай Марий.

В черните очи на Марий просветнаха заканителни искрици.

— Надявам се и никога да не я изгубя! Защото, Луций Корнелий, нека ти го кажа съвсем откровено: ако аз забравя да воювам, то никой от съзвездието римски управници в момента няма да може да ме замести. Накрая ще се принудим на самото бойно поле да подаряваме гражданство на хора, които вече са ни видели сметката.

От една страна на Сула му се искаше да обсъдят по-подробно темата за гражданството, но в същото време съвсем друг въпрос го измъчваше и той даде нова насока на разговора.

— Ами аз? — попита той с известна обида в гласа. — Аз също мога да воювам.

— Да, да, разбира се, че можеш — опита се да оправи положението Марий. — Никога не съм го отричал. Но войната не е влязла в кръвта ти, Луций Корнелий.

— За да станеш добър пълководец, трябва само да се научиш.

— За да станеш добър пълководец, наистина ти трябва най-вече учение. Учение, което ти отдавна си минал. Но ако войната не е в кръвта ти, Луций Корнелий, никога не би могъл да надраснеш останалите добри пълководци и да се превърнеш в нещо повече — продължаваше да философства той, без да се сеща, че думите му могат да засегнат Сула. — А понякога и добрият пълководец се оказва неспособен. Истинският войник действа с вдъхновение. Това или ти е дадено по рождение, или никога не ще го притежаваш.

— Един ден — отвърна му Сула замислено — Рим ще осъмне без теб, Гай Марий. И тогава кой знае… ще видим! Може би аз ще стана най-големият пълководец.

Но Марий продължаваше да не разбира, продължаваше да разсъждава от своята гледна точка. Вместо да вникне в думите на Сула, весело му отговори:

— Е, Луций Корнелий, остава ни само да се надяваме, че когато този ден дойде, на Рим ще са му нужни просто добри пълководци…

— Както кажеш — вдигна рамене той.

За Сула най-обидното се състоеше в това, че както можеше и да се очаква, планът на Марий беше съвършен. Чак до Сора двата легиона не срещнаха и следа от неприятелска войска. Едва пред подстъпите на града размениха някой и друг удар с малък отряд пиценци начело с Тит Херений, които бързо се разбягаха. От Сора до изворите на Лирис се виждаха само латински и сабински села, които посрещаха римските легиони с такава нескрита радост, че сърцето на Сула се трогна и предпочете да не привежда в дело заповедта, която Марий беше дал по техен адрес. Много по-голяма бе опасността избягалите след битката при Сора пиценци да съобщят на съюзниците си за придвижването му из планините, но се бе постарал да ги заблуди, че се е насочил към самата Сора, а след това по заобиколни пътища от изток ще се съедини със силите на Луций Цезар отвъд дефилето на Мелфа. Беше истински късмет, че Тит-Херениевите пиценци и малцината пелигни с тях го причакваха на друго място.

Сула поддържаше постоянна връзка с началника си и знаеше, че Марий спазва съвсем стриктно предварителния план и че е излязъл на Валериевия път недалеч от Карсеоли. Веднага срещу легионите му бе настъпила армията на маруцина Херий Азиний, която, подлъгана от привидното отстъпление на Марий, се бе втурнала с главата напред към пълен разгром, от който оцелели почти не останаха. Самият Херий Азиний загина на бойното поле, а Марий продължи през проходите, необезпокояван от никого. Към Алба Фуценция се бяха запътили четири легиона решителни мъже, които предвкусваха очакващата ги победа. Как можеше да изгубят, когато начело им вървеше старата лисица от Арпинум? Нещо повече, сраженията срещу Скатон и Азиний ги бяха превърнали от зелени новобранци в опитни бойци, знаещи как да се сражават.