— Прекрасно — на свой ред се ухили Скавър. — Та този Квинт Сервилий Цепион имаше трима синове. Най-големият беше даден за осиновяване във фамилията на Фабий Максимите, уви, с тъжни резултати — сещаш се за историята с Ебурн и злощастния му син. — Той бе подхванал темата с огромно удоволствие. В цял Рим нямаше друг, който по-добре от него да познава родословните дървета на цялото патрицианско съсловие и с по-голяма лекота да открива забравени чичовци и братовчеди. — Най-малкият син, Квинт, даде живот на оня консул Сервилий Цепион, който задигна Златото на Толоза и изгуби битката при Араузио. Даде също така живот на една дъщеря, Сервилия, която се омъжи за нашия дълбоко уважаван консуларен сенатор Квинт Лутаций Катул Цезар. Цепион консулът пък стана баща на още един Квинт Сервилий Цепион, за когото научавам, че наскоро е останал без глава и който имаше сестра Сервилия, омъжена за покойния ти брат Друз.

— Като че ли пропусна втория син на първия Цепион — напомни му Мамерк.

— И то напълно умишлено, Мамерк, напълно умишлено! Тъкмо за неговото потомство смятам да ти говоря днес. Казваше се Гней. Макар и по-голям от Квинт, той се ожени много по-късно от него, така че неговият син Гней беше едва квестор, когато първият му братовчед Квинт в качеството си на проконсул правеше всичко възможно да изгубим при Араузио. В същата злощастна година Гней Сервилий беше квестор в Римска Азия. Беше отскоро женен за Порция Лициниана — не особено скъпоплатена партия, но пък и Гней нямаше от какво да се оплаква. Подобно на всички Сервилий Цепиони и той беше богат. Когато квесторът Гней замина за Азия, той остави в Рим единствената си дъщеря, която, за да не стане объркване, ще наричам Сервилия Гнея. Та съдбата на същата тази Сервилия Гнея, дъщеря на Гней Сервилия и Порция Лициниана, се оказа твърде тъжна.

Скавър се спря да си поеме дъх и весело подхвърли:

— Не е ли чудесно, Мамерк Емилий, как всички стари фамилии са се омесили така помежду си, че е трудно да се проследят?

— Чудесно, надали, по-скоро уморително — отговори Мамерк.

— Но да се върнем на двегодишното момиченце Сервилия Гнея — намести се още по-удобно на стола си Скавър. — Използвах думите „тъжна съдба“ с пълно право, както сега ще разбереш. Като истински предвидлив мъж Гней Цепион си беше написал завещанието, преди да отплава за Азия, където да си изпълнява дълга към родината. Предполагам, не си е давал сметка, че то ще се изпълни толкова скоро. Според клаузите на лекс Вокония де мулиерум хередитатибус Сервилия Гнея не можеше да наследи богатствата на баща си по простата причина, че се е родила в женски пол. Ето защо в завещанието си баща й предаваше огромното си състояние на първия си братовчед Квинт Сервилий Цепион — същия, който изгуби битката при Араузио и открадна Златото на Толоза.

— Отбелязвам, Марк Емилий, че доста откровено приписваш изчезването на златото на Квинт Сервилий — прекъсна го Мамерк. — Всички в Рим повтарят, че той го бил откраднал, но досега не ми се беше случвало да чуя човек с положение да го заяви на публично място.

Скавър плесна нетърпеливо с ръка.

— Хайде, хайде, Мамерк, всички много добре знаем, че той го открадна. Защо да си кривим душата и да мълчим? Пък и ти никога не си ми правил впечатление на бъбривец. Няма да ме издадеш пред никого, нали?

— Разбира се, че няма.

— Уговорката естествено включваше условието, че ако крадецът на Златото наистина наследи братовчед си, то ще има добрината да прехвърли цялото състояние на Сервилия Гнея. Иначе бащата бе завещал на момичето всичко, което му позволяваше законът, но това беше капка в морето в сравнение с останалото. И като си свърши работата със завещанието, замина за Азия. На връщане корабът му претърпя корабокрушение и Гней Сервилий се удави. Състоянието му отиде по закон на името на Квинт Сервилий, който вече беше изгубил битката при Араузио. Той обаче пропусна да го върне на Сервилия Гнея. Вместо това го прибави към и без това астрономическата сума на своето богатство, нищо че не му трябваше. И така от баща на син онова, което по право принадлежеше на Сервилия Гнея, по закон стана притежание на обезглавения преди няколко дни Цепион.

— Отвратително — намуси се Мамерк.

— Напълно съм съгласен, но такъв е животът.

— И какво се случи със Сервилия Гнея? И с майка й?

— Е, не ще и съмнение, двете са си живи и здрави. Водят скромен живот в дома на покойния Гней Сервилий, който братовчед му щедро им остави за ползване. Разбира се, пред закона къщата е негова, те само се крият от дъжда в нея. Когато завещанието на последния Квинт Цепион бъде отворено и приведено действие, а тъкмо с тази задача съм се заел напоследък, къщата ще трябва да бъде вписана в общ списък на недвижимото му имущество. Както знаеш, всичко, което Цепион притежаваше, отива за малкия му червенокос син, ха-ха, с изключение на тлъстите зестри за по-големите сестри. Не можеш да си представиш изненадата ми, когато за единствен изпълнител на завещанието бях определен аз! Би било по-естествено, ако задачата се паднеше на Филип или някой друг от обкръжението му, но явно не съм познавал достатъчно добре Сервилиите. Досега не се е раждал човек с името Цепион, който да не е пазил и последната монета от състоянието си. Починалият наскоро Квинт ще да е решил, че ако повери завещанието си на Филип или Варий, голяма част от наследството му няма да стигне до местоназначението си. Мъдро решение! На мое място Филип щеше да се ояде като прасе в дъбова гора.

— Всичко това е много интересно, Марк Емилий — прекъсна го Мамерк, който също не оставаше безучастен към генеалогичните познания на събеседника си, — и все пак няма пряка връзка с обсъждания въпрос.

— Търпение, търпение, Мамерк, вече стигаме и дотам!

— Идва ми наум между другото — сам промени темата Мамерк, понеже се сети за една реплика на покойния си брат, — че една от причините Цепион да те назначи за изпълнител се дължи на брат ми Друз. Доколкото си спомням, той пазеше някакви тайни сведения за Цепион и беше заплашил, че ще ги извади на бял свят, ако Цепион лиши децата от полагащото им се в наследството. Нищо чудно да го е принудил да посочи теб за изпълнител по завещанието. Той много се страхуваше Друз да не проговори.

— Ето виждаш ли, пак става дума за Златото на Толоза — кимна Скавър. — Няма какво друго да е. Само за два-три дни разследване в личния бюджет на Цепион откривам толкова много пари, че чак ми настръхва косата! Всяко от двете момичета получава зестра от двеста таланта! И все пак това е само малка част от цялото наследство, което щяха да получат дори при действащия лекс Вокония. Малкият Цепион е определено най-богатият човек в Рим.

— Ако обичаш, Марк Емилий! Продължи с историята, която разказваше!

— Добре, добре! Това е то, нетърпеливостта на младите! Според римските закони и особено щом наследникът е малолетен, не бива да се изпусне нито една подробност в завещанието на покойника. Ето защо съм задължен да обърна внимание и на къщата, в която Сервилия Гнея, вече на седемнайсет години, и майка й Порция живеят. Нямам представа какъв човек ще излезе от червенокосия Цепион, но също така нямам намерение да завещая на своя син главоболия само защото не съм си свършил работата с Цепионовото завещание. Не е изключено един ден, когато порасне, малкият Цепион да попита защо съм позволил на Сервилия Гнея и майка й да живеят в неговата къща, без дори да му плащат наем. Дотогава ще са минали дълги години и той няма да знае кой е бил истинският притежател на къщата и защо тогава тя му се води на него. Законът си е закон и къщата е негова собственост.

— Вече разбирам накъде биеш, Марк Емилий — рече Мамерк. — Но продължавай. Целият съм слух.

Скавър се облегна на писалището си.

— Това, което ти предлагам, Мамерк Емилий, е да поканиш Сервилия Гнея — само нея, не и майка й — да дойде на работа в дома на брат ти. Бедната девойка е напълно лишена от зестра. За петнайсет години цялото наследство, което е получила от баща си, е отишло да покрива ежедневните им разходи с майка й. Роднините й по майчина линия и да искат, не могат да им помогнат, пък те и не искат. Между миналата ни среща и днешния ни разговор аз си направих труда да навестя Сервилия и Порция, съвсем естествено, щом изпълнявам завещанието на Квинт Сервилий. Когато им обясних с подробности положението, те започнаха да кършат ръце и да се вайкат какво ли им готви бъдещето. Обясних им, че ще е най-добре къщата да бъде продадена, за да не би някой да се заинтересува къде е отишъл наемът за тези петнайсет години.