Щом Друз свърши с речта си, в негова подкрепа последователно се изказаха Скавър, Крас Оратор, Антоний Оратор и Сцевола. Те също бяха изслушани внимателно от колегите си.

Но когато думата беше взета от Гай Марий, в залата настанаха същите вълнения като предния път. Друз вече предчувстваше победата си, когато се разбра какъв е бил планът на Филип и Цепион.

Вторият консул като по сигнал скочи на крака и закрещя като обезумял:

— Достатъчно! Достатъчно! Кой си ти, Марк Ливий Друз, който имаш наглостта да водиш към срама и позора най-достойните, най-уважаваните хора сред нас. Това, че италиецът Марий е на твоя страна, е напълно разбираемо, но да повлечеш след себе си самия Принцепс Сенатус. Какво трябваше да чуят ушите ми днес! Дали това, което влезе в тях, беше изречено наистина от устата на най-достойните сенатори в Рим?

— Питай се по-скоро какво е трябвало да помирише носът ти! — подвикна му заядливо Антоний Оратор. — Дали вонята, която цял живот е влизала в него, наистина се е носела от собственика му?

— Мълчи ти, италийски любовнико! — сряза го консулът. — Затваряй си устата, да не стане нещо с усмърдялата ти се на италийка главица!

И понеже последното явно бе намек за онази част от мъжката анатомия, която не бе прието да се споменава в Сената, Антоний Оратор реши, че няма какво повече да чака и заплашително се надигна от стола си. Все пак Марий и Крас Оратор, които седяха от двете му страни, бяха достатъчно бързи да го задържат, преди да е счупил главата на Филип.

— Този път мене ще слушате! — ревеше с цяло гърло Филип. — Събудете се, овчи глави, колко още ще търпите подобни мръсотии! Война ли? Че за каква война говорите? Италийците нямат нито оръжие, нито войници, за да воюват! Та те и срещу едно стадо овци не могат да излязат, дори това да сте самите вие!

Откакто бе превърнал заседанието в поредното цирково представление на Сената, и Секст Цезар, и Скавър напразно се опитваха да възстановят реда; най-накрая първият консул кимна към ликторите, които отново бе повикал за всеки случай в залата. Преди обаче те да се доближат до Филип, застанал в самия център на Курията, той демонстративно съблече консулската си тога и я захвърли в краката на Скавър.

— Дръж я, Скавре, предателю! Дръжте я всички, подарявам ви я! Аз отивам в истинския Рим да потърся истинските му управници!

— Също и аз — подкрепи го Цепион и също напусна подиума на магистратите. — Отивам в Кладенеца на комициите да свикам народното събрание!

В Сената отново настъпи пълен хаос, като огромната част от по-незначителните сенатори се защураха като мухи без глави, докато Скавър и Секст Цезар напразно призоваваха към спокойствие, а повечето от онези на предните редове хукнаха подир Филип и Цепион.

В долния край на Форум Романум се бяха насъбрали доста зяпачи, които чакаха с нетърпение да разберат какво е измъдрил Сенатът по този тъй интересен въпрос. Цепион се запъти право към рострата, откъдето обяви, че свиква трибутните комиции, без да се занимава с формалностите, още по-малко с факта, че Сенатът още е в заседание, което по принцип не позволява да се свикват народното или плебейското събрание. Той се впусна в ожесточени нападки по адрес на Друз, който бе дошъл лично да го изслуша от рострата.

— Погледнете го само, предателя! — размахваше ръце Цепион. — Знаете ли какво си е наумил? Да даде пълно римско гражданство на всички мръсни италийци на полуострова. Само да му позволим и всеки прояден от бълхите самнитски овчар, всеки умствено недоразвит пицентинец, всеки смърдящ разбойник от Лукания и Брутиум ще стане римски гражданин! А пък идиотският ни Сенат дотам е стигнал в идиотията си, че още малко и ще гласува пълната си подкрепа на този предател! Но аз няма да го позволя, няма!

Друз се обърна към деветте си колеги трибуни, които го бяха последвали на рострата; никой от тях не можеше да гледа с добро око на Цепионовата провокация, независимо от собственото си несъгласие с предложенията на Друз. Вярно, Цепион беше свикал трибутните комиции, не плебейското събрание, но го бе направил, преди Сената да прекрати заседанието си, а освен това по най-просташки начин бе отнел изконната територия на всеки себеуважаващ се народен трибун. Дори Миниций скърцаше със зъби от недоволство.

— Смятам да сложа край на този фарс — захапа устни Друз. — Вие всички с мен ли сте?

— С теб сме — увери го Сауфей, който беше негов човек.

Друз се изправи отпред на рострата.

— Събранието е свикано незаконно и аз налагам своето вето върху продължаването му!

— Разкарай се от събранието ми, предателю! — ревна в лицето му Цепион.

Но той не му обърна внимание.

— Вървете си по домовете, граждани на Рим! Току-що наложих своето вето над това събрание, което е напълно незаконно! Сенатът още не е разпуснат!

— Предател! Граждани на Рим, ще се оставите ли да ви заповядва човек, който иска да ви лиши от най-скъпоценната ви собственост? — не се отказваше противникът му.

Друз вече губеше търпение.

— Колеги трибуни, арестувайте този нещастник! — даде той знак на Сауфей.

Деветте трибуни оградиха Цепион и с лекота го свалиха от рострата; Филип, който наблюдаваше събитията от дъното на Кладенеца, изведнъж се сети за някаква важна работа и побърза да си тръгне от Форума.

— Достатъчно, Квинт Сервилий Цепион! — извика Друз, така че въпреки врявата всички на Форума да го чуят. — Аз съм народен трибун, а ти си позволи да ми пречиш в изпълнението на задълженията ми! Вземи си бележка, докато е време, втори път няма да те предупреждавам. Или ще напуснеш Форума веднага, или ще наредя да те хвърлят от Тарпейската скала.

Кладенецът на комициите си оставаше негова територия, а по погледа му Цепион разбра, че бившият му зет не се шегува; възраждаше се вековната вражда между патриции и плебеи и ако Друз наистина наредеше на колегите си да хвърлят Цепион от Тарпейската скала, те щяха да го сторят без колебание.

— Не си мисли, че си победил! — закани се той, щом го пуснаха да си върви, и се завтече да настигне Филип.

— Започвам да се чудя — сподели Друз пред Сауфей, докато двамата гледаха отдалечаващия се Цепион, — дали на Филип вече не му е дотегнало от гост като Цепион?

— На мен вече ми е дотегнало и от двамата — въздъхна тежко той. — Предполагам, разбираш, Марк Ливий, че ако Сенатът бе продължил заседанието си, щеше да гласува в твоя полза?

— Разбира се, че щеше. Защо иначе Филип щеше да разиграва такива трагикомични сцени? Голям актьор, пусто опустяло! — рече Друз и се засмя. — Да си съблече тогата… какво ли ще следва?

— Не си ли разочарован?

— Много. Но няма да позволя да ме спрат. Не и докато съм жив.

Сенатът възобнови работата си на септемврийските иди. Денят беше празничен и народното събрание по принцип не можеше да бъде свикано. Цепион не можеше да напусне заседанието.

Секст Цезар изглеждаше напълно изтощен от случилото се през последните две седмици, тежкото му дишане се чуваше в цялата зала, въпреки това изпълни всички задължителни церемонии, след които лично се обърна към сенаторите:

— Отсега нататък няма да остана безучастен към нито едно нарушение на правилника — заяви той така, че всички да възприемат думите му напълно сериозно. — А като се има предвид фактът, че източник на постоянните безредици са хора, седящи до мен на подиума на магистратите, иде ми да потъна в земята от срам. Луций Марций и Квинт Сервилий Цепион, отсега нататък ще се държите така, както повеляват ръководните постове, които заемате. Нека знаете, че в моите очи и двамата се държите по най-позорния начин, по който мога да си представя! Ако и занапред продължите да вършите беззакония и да светотатствате, ще пратя фасциите обратно в храма на Венеа Либитина и ще поискам народът преждевременно да ни избере заместници. — След което кимна на Филип. — Имаш думата, Луций Марций. Но нека те предупредя: поведението ти ми дотегна! Също както и на Принцепс Сенатус.

— Не ти благодаря, Секст Юлий, също както не благодаря на Принцепс Сенатус и на всички останали тук присъстващи, които са си сложили маските на големи патриоти — заяви нагло Филип, сякаш нищо не му бяха казали. — Как може човек да се представя за патриот, когато иска да подари на чужди хора римското гражданство? Не може хем да си патриот, хем да изменяш на родината си! Римското гражданство е за римляните. То не трябва да се дава на никого, който не е кръвно свързан с Рим или не си го е заслужил по законен път. Ние сме деца на Квирин, италийците не са. Само това е, което искам да кажа, първи консуле.