— Работата е там, че нямаме сигурни източници на информация — подхвана темата той. — Имам предвид, че в последните години нито един римлянин, става дума за римлянин, на когото може да се разчита, не е стъпвал в този регион. За претори там са изпращани предимно нови хора — такива, на които аз лично не бих имал никакво доверие. А всичко, което знаем, е от докладите им…

— И то е много малко — рече замислено Сула. — Навремето се чу, че Галатия била нападната едновременно от витинския цар Никомед от запад и от понтийския Митридат от изток. После, преди няколко години, старият Никомед се ожени за майката на невръстния цар на Кападокия, която мисля, беше регентка по онова време. И Никомед започна да се нарича цар на Кападокия.

— Така е — съгласи се Марий. — Предполагам, че не е бил особено щастлив, когато Митридат организира убийството на жена му и постави детето отново на престола — засмя се той. — Свърши с кападокийското царство на цар Никомед! Не знам как си е представял, че Митридат ще го остави току-така, след като убитата царица е родната му сестра!

— И именно нейният син управлява и до ден-днешен. Как се казваше… с тези особени имена… Ариарат, мисля — чудеше се Сула.

— Ариарат Седми, за да сме съвсем точни — потвърди Марий.

— Ти самият какво мислиш, че се готви? — попита Сула, който, като го гледаше с каква задълбоченост е проучил източните въпроси, не можеше да устои на изкушението да го поразпита.

— Не мога докажа със сигурност. Може би не става дума за нищо особено — просто някое ново пререкание между Никомед и Митридат. И все пак си мисля, че този млад цар на Понт, Митридат, има с какво да ни заинтригува. Ще ми се да го срещна. В крайна сметка, Луций Корнелий, той е на не повече от тридесет години, а вече владее, освен родното си царство и най-богатите земи около Евксинския понт. Нещо ми подсказва, че Рим го очакват големи неприятности.

Решил, че е крайно време и той да се намеси в разговора, Рутилий Руф изпусна уж неволно празната си чаша на масата, шумът сепна приятелите му и той се възползва от настъпилата пауза:

— Навярно мислиш, че Митридат е хвърлил око на Римска Азия? — кимна мъдро Рутилий. — Но защо да не я иска за себе си? Такава баснословно богата страна! Освен това най-цивилизованото кътче в целия свят… та то е било гръцко още преди гърците да са се наричали гърци! Дори Омир е живял и творил в днешна Римска Азия, можете ли да си го представите?

— Ще си го представя по-образно, ако започнеш да си акомпанираш на лира, докато ни говориш — прихна да се смее Сула.

— Да оставим шегата настрана, Луций Корнелий! Съмнявам се, че един цар Митридат няма да се интересува от римските владения в Мала Азия. Ако не друго, то поне да не предизвикваме съдбата… — „Да оставим шегата, да не предизвикваме съдбата.“ Рутилий Руф се замисли дали изказването му е било достатъчно артистично и това отново го изолира от разговора.

— Не ще и съмнение, че Митридат е хвърлил око на нашата азиатска провинция — рече Марий.

— Но той си остава просто един ориенталец — напомни му Сула. — А всички ориенталски царе изпитват ужас само като се спомене името на Рим — дори Югурта, който имаше много повече контакти с нас, римляните, и ни познаваше добре, трепереше от страх пред нас. Спомни си само на какви унижения се подложи той, преди да се осмели да започне война. Всъщност ние го принудихме да воюва.

— Е, мисля, че Югурта от самото начало е възнамерявал да се опълчи срещу нас — възрази му Рутилий Руф.

— Не съм съгласен — сви вежди Сула. — Предполагам, че е мечтаел да го стори, но си е давал сметка, че това ще си остане само мечта. Ние го принудихме да се хване за оръжието, когато Авъл Албин нахлу в Нумидия да търси плячка. Всъщност така са започнали повечето от войните, които сме водили! Някой алчен за злато празноглавец, на когото не бива да се поверява дори организирането на детско шествие по улиците на Рим, получава командването на римските легиони и ги праща да си трошат главите заради някаква си плячка; плячка, от която няма да се възползва Рим, а той самият. Карбон срещу германите, Цепион срещу германите, Силан срещу германите, списъкът може да бъде продължен…

— Като че ли се отклони от темата, Луций Корнелий — напомни му любезно Марий.

— Прав си, съжалявам! — усмихна се приятелски Сула на бившия си началник. — Както и да е, мисля, че положението на Изток прилича по много неща на това в Африка, преди да избухне войната с Югурта. Всички знаем, че Витиния и Понт са традиционни врагове, също така знаем, че и цар Никомед, и цар Митридат биха искали да разширят владенията си за сметка на съседните страни в Мала Азия. А там има тъкмо две области, които са много желани от тях — Кападокия и Римска Азия. Който владее Кападокия, ще владее и изключително плодородните й земи, а може да мисли и за по-нататъшно разширение към Киликия. Който владее Римска Азия, ще се радва на свободен достъп до Вътрешното море, на петдесетина важни пристанища, на изключително богат хинтерланд. Всеки нормален владетел би искал да подчини и едната, и другата област.

— Е, що се отнася до витинския цар Никомед, мисля, че няма от какво да се тревожим — на свой ред взе думата Марий. — Той се е обвързал и телом, и духом с Рим, и си дава ясно сметка за това. Не мисля, че Римска Азия — поне за момента — е в реална опасност. Става дума за Кападокия.

Сула кимна в знак на съгласие.

— Точно така. Западната част на Мала Азия е под пряка римска власт. Митридат едва ли ще се окаже по-различен от останалите източни монарси и да не се страхува от Рим. Колкото и бездарни да са нашите управители в Азия, едва ли би рискувал да поведе война срещу тях. Но Кападокия не е римска. Може да влиза в нашата сфера на влияние, но навярно и Никомед, и Митридат са си казали, че страната е достатъчно отдалечена от Рим, за да тръгнем да воюваме за нея, пък и недотам важна за икономическите ни интереси. Но, от друга страна, и двамата протягат ръцете си към нея като крадци, криейки истинските си намерения под имената на разни роднини, които уж управляват страната вместо тях.

Марий не се сдържа и изсумтя недоволно.

— Не бих казал, че в избора на Никомед да се ожени за царицата — регентка на Кападокия има нещо случайно!

— Да, но пък и нещата скоро се обърнаха против него. Цар Митридат се оказа дотолкова оскърбен от постъпката на сестра си, че заповяда да я убият. За кратко време синчето й беше възстановено на царския престол.

— За нещастие нашият официален приятел и съюзник не е Митридат, а Никомед — въздъхна Марий. — Колко жалко, че не бях в Рим, когато въпросът се решаваше в Сената.

— О, я недей така! — възмути се Рутилий Руф. — Царете на Витиния се смятат за наши приятели и съюзници още отпреди петдесет години! По време на последната ни война срещу Картаген и царят на Понт беше сред съюзниците ни, но когато бащата на Митридат закупи цяла Фригия от бащата на Маний Аквилий, стана невъзможно съюзническите отношения да бъдат продължени. Оттогава насетне Рим не е влизал в никакъв съюз с Понт. Освен това не можем да обявим за приятели и съюзници двама царе, които враждуват помежду си. Иначе би трябвало да им забраним да воюват. В случая с Витиния и Понт Сенатът реши, че ако и понтийският цар бъде обявен за римски приятел и съюзник, то това само би усложнило още повече ситуацията. Освен това щеше да се наложи Никомед да получи някаква компенсация за миналите си заслуги спрямо Рим.

— О, Никомед е един изкуфял дъртак! — нетърпеливо го прекъсна Марий. — Вече петдесет години управлява, а когато свали баща си от престола, съвсем не можеше да се нарече малолетен. Предполагам, че вече е прехвърлил осемдесетте. И поведението му само засилва напрежението в Мала Азия!

— Поведението му е на изкуфял дъртак, ако правилно разбирам мисълта ти. — Рутилий Руф изгледа настойчиво приятеля си със синкаво — виолетовите си очи, почти толкова виолетови, колкото тези на племенницата му Аврелия. — Не ти ли е минавало през ума, Гай Марий, че ние с теб също наближаваме възрастта на изкуфелите дъртаци?

— Хайде, хайде, да не вземете да се скарате! — намеси се Сула. — Разбирам какво искаш да кажеш, Гай Марий. Никомед отдавна е минал преклонната възраст, независимо дали още е способен да управлява или не. И все пак трябва да приемем, че е способен. От всички източни монарси той е най-близък до елинистическата традиция и все пак си остава ориенталец. Което означава, че ако допусне някъде и най-малката грешка, синът му ще се възползва от случая да го свали от престола. Затова няма как да не е запазил нюха и коварството си. Затова пък годините го карат да се държи все по-властнически и грубо. Докато в съседство с царството му управлява тридесетгодишен мъж, интелигентен, в разцвета на силите си, агресивно настроен и най-вече уверен в себе си. Да, но дали Никомед ще му отдаде заслуженото, докато е жив? Едва ли.