— Горката! Толкова го обожава!

— Това го разбрах. И все пак ми е напълно непонятно.

— А сега какво ще стане, Марк Ливий?

Той вдигна рамене.

— Нямам представа! Навярно най-добре ще е да се държим все едно не се е случило нищо особено… Доколкото позволяват обстоятелствата все пак. Ще стоим и ще чакаме вест от… — и този път щеше да каже Цепион, както го беше споменавал вече цял час, но се усети и рече: — Квинт Сервилий.

— А ако поиска развод, както предполагам, че ще постъпи?

— Тогава се освобождаваш веднъж завинаги от него и бих казал, че ще е много добре.

Но Ливия Друза мислеше за друго и не можеше повече да го премълчава.

— Ами Марк Порций Катон?

— Той означава много за теб, така ли?

— Да, повече от всичко.

— Момчето от него ли е, Ливия Друза?

Това беше въпрос, който тя отдавна си бе задавала! Какво да каже, когато някой от семейството попита за червените коси на сина й или пък забележи приликата му с Марк Порций? Досега си казваше, че в замяна на годините тормоз и подчинение, в замяна на побоищата, които й нанасяше през последните месеци, Цепион й беше дал поне едно: синът й щеше да носи неговото име. Ако обаче признаеше пред света, че бащата е Катон, то и малкият щеше да се казва Катон… Освен ако не допуснеше още по-голямата грешка изобщо да премълчи от кого го е заченала и тогава да му лепне завинаги позора на незаконородено дете. Но за късмет синът й беше видял бял свят в напълно подходящ момент и Цепион можеше спокойно да бъде наречен негов баща. Единствена от всички майката можеше да е сигурна, че не е заченала от мъжа си.

— Не, Марк Ливий, синът ми е от Квинт Сервилий — излъга убедено Ливия. — Връзката ми с Марк Порций започна едва след като бях забременяла.

— Много жалко тогава, че се е родил червенокос — отбеляза Друз и с нищо не издаде какво всъщност мисли по въпроса.

Ливия се усмихна престорено.

— Не си забелязвал на какви хитрини е способна съдбата, само и само да оплете пътищата на смъртните? — подхвърли тя. — Още от мига, в който се срещнах с Марк Порций, предчувствах, че съдбата ми крои нещо. Когато малкият Квинт се оказа червенокос, това дори не ме учуди… Излизаше, че никой няма да ми повярва.

— И все пак, каквото и да стане занапред, аз ще съм на твоя страна, сестро — увери я Друз. — Докато съм на този свят, ще ти помагам с всичко, с което мога.

В очите на Ливия започнаха да напират сълзи на признателност.

— О, Марк Ливий, не можеш да си представиш колко съм ти благодарна за тези думи!

— Това е най-малкото, което мога да сторя за теб. — Той се покашля. — Колкото до Сервилия Цепионида, можеш да бъдеш сигурна, че тя няма да се отрече от мен, също както не би се отрекла и от теб.

Още същия ден Цепион прати известие, че иска развод от Ливия Друза. Към известието имаше прикрепено лично писмо до Марк Ливий Друз, което за малко да го довърши окончателно.

— Знаеш ли какво ми пише тази гадина? — каза той на сестра си, която бе прегледана от неколцина лекари, и сега си почиваше в стаята.

Точно в момента Ливия се беше излегнала по корем и търпеливо чакаше двамина от лекарските помощници да намажат с балсам синините й; не можеше да обърне глава и да види изражението на брат си. С огромни усилия на волята поизви схванатия си от боя врат само колкото да го зърне с крайчеца на окото си.

— Какво ти пише? — попита тя.

— Най-напред отрича бащинството си и на трите деца! Отказва да върне зестрата ти и те обвинява в повече от една изневери. Отказва да ми заплати за седемте години престой у дома ми… Доколкото мога да проумея смисъла на написаното, оправдава се с факта, че ти никога не си била негова жена и че децата ти не са негови, а чужди.

Ливия Друза отпусна безпомощно глава на възглавницата.

— Екастор! Марк Ливий, да се отрече от сина си го разбирам, но как може да постъпи така с дъщерите си? Да се съмнява в бащинството на малкия Квинт, това е очаквано, но Сервилия и Лила?… Сервилия няма да го преживее.

— О, не сме свършили още! — размаха писмото Друз. — Щял да промени завещанието си и да лиши трите си деца от всякакво наследство. И най-накрая има наглостта да ми поиска „своя пръстен“! Своя пръстен!

Ливия Друза добре знаеше за кой пръстен става дума. Бижуто беше семейно наследство, беше принадлежало на баща им, преди това на неговия баща. Знаеше се, че някога е стоял на ръката на Александър Македонски. Още по времето, когато като дете Квинт Сервилий Цепион се беше сприятелил с Марк Ливий Друз, той бе зърнал пръстена на ръката на баща му и го бе поискал за себе си. Беше видял с очите си как умиращият Друз Цензор го предава на сина си и най-накрая, преди да замине за Смирна и Италийска Галия, го бе изпросил от зет си, обяснявайки, че пръстенът щял да му бъде щастлив талисман. Друз не желаеше да се разделя със семейната ценност, но заради приятелството се съгласи и му го даде. Когато Цепион се завърна от пътешествието си обаче не пропусна да си поиска веднага обратно пръстена. В началото Цепион си измисляше хиляди причини, за да го задържи по-дълго у себе си, но най-сетне Друз го хвана натясно и той нямаше как да откаже. Тържествено го свали от пръста си и му го връчи със следните помпозни слова:

— Добре, добре, заповядай! Но следващия път, когато заминавам надалеч, Марк Ливий, пак ще трябва да ми го дадеш: носи ми голям късмет.

— Как смее! — задъхваше се от гняв Друз и в следващия миг се хвана за пръста, да не би иззад гърба му да изникне Цепион и да му открадне пръстена, както си стои на мястото. Нямаше нищо по-лесно от това да се свали незабелязано въпросният пръстен, защото беше толкова малък, че можеше да се носи само на кутрето, но за него беше широк и сам се изхлузваше. Александър Велики ще да е бил доста дребен човек, щом е имал такива мънички пръсти.

— Не му обръщай внимание, Марк Ливий — опита се да го утеши Ливия, която отново извърна глава на една страна с надеждата да го види по-добре. — Какво ще стане с децата ми? Наистина ли може да ги изостави?

— Не и след като го поставя на мястото му — закани се мрачно Друз. — Ти не получи ли също писмо?

— Не, само текста на документа за развод.

— Значи можеш да си починеш и да чакаш да се оправиш.

— Какво да кажа на децата?

— Засега нищо. Нека първо се разбера с баща им, пък след това.

Марк Ливий Друз се върна обратно в кабинета си, потърси подходящо по размери парче от най-скъпия си пергамент (искаше му се това, което щеше да напише на зет си, да се запази за бъдните поколения) и седна да измисли отговор на Цепион.

„Ти можеш да се отричаш, колкото си искаш от трите си деца, Квинт Сервилий, но аз пък ще се закълна пред цялото общество, че и трите са заченати именно от теб; надявам се обаче да не стигаме чак дотам, защото това ще означава съдебен процес. От месец април през третия консулски мандат на Гай Марий допреди двайсети и три месеца, когато замина за чужбина, ти, Квинт Сервилий, живя под моя покрив и се храни за моя сметка. По време на отсъствието ти пак аз хранех, обличах и давах подслон на жената и децата ти. Искам от теб да намериш нужните улики и доказателства, че сестра ми ти е изневерявала, когато и да е, през годините, в които двамата с нея живеехте под моя покрив. Ако си направиш труда да прегледаш акта за раждане на сина си, ще се увериш, че и той е бил заченат по времето, когато ти живееше в дома ми.

Ето защо бих те посъветвал навреме да се откажеш от намеренията си да лишиш от наследство трите си деца. Ако ти обаче продължиш да упорстваш в безотговорното си отношение към тях, то да знаеш, че ще те подведа под съдебна отговорност от тяхно име. А в обръщението си към съдебните заседатели няма да пропусна да дам известна информация относно аурум Толозанум, най-вече да ги осведомя за огромните парични суми, които си изтеглил от влогове на покойния си баща и които на свой ред си вложил в различни банкови сдружения по западните брегове на Вътрешно море, в поземлена собственост, а също така и в предприемачески сдружения, чийто предмет на дейност не допуска принадлежност към сенаторското съсловие. Сред свидетелите, които ще се видя принуден да призова пред съда, ще бъдат неколцина от най-известните и уважавани лекари в Рим, които могат да потвърдят, че при физическите издевателства над сестра ми ти умишлено си целил нейното осакатяване. Нещо повече, готов съм да призова за свидетел и сестра си, както и иконома в къщата ми, който е чул всичко.

Колкото до зестрата на сестра ми и стотиците хиляди сестерции, които ми костваха седемте години издръжка на теб и на семейството ти, можеш да си спокоен: не бих си мърсил ръцете с тези пари, но съм спокоен, че и ти няма да видиш нищо добро от тях.