— Доколкото виждам, египетската царица е оставила под ваша закрила и трите си сина — отбеляза Митридат.

Главният жрец обаче беше разтревожен най-вече за съдбата на златото си, затова с известни усилия да не избухне хладно му заяви:

— Царю Митридате, ние не държим цялото поверено ни злато на едно място. Заемаме го!

— Че аз да не съм поискал цялото злато — сопна му се царят. — Ще ми дадете всичко на всичко, чакай да видя… Да, пет хиляди таланта от римляните, три хиляди — от египтяните и осемстотин — от евреите. Та това е жалък процент в сравнение с останалото записано в книгите!

— Но да ти дадем изведнъж почти девет хиляди таланта означава да се лишим от целия си наличен резерв!

— Толкова по-жалко за вас — вдигна рамене Митридат и стана от масата, където бе разглеждал безкрайните сметки на храма. — Или ще ми дадеш, каквото искам, или ще гледаш как войските ми превръщат цялото светилище на пух и прах. Гледай и с теб самия да не стане нещо подобно! Но най-добре ми покажи тримата египтяни.

Главният жрец трябваше да се примири.

— Ще си получиш златото, царю — рече той с привидно безразличие. — Тук ли да ти доведа принцовете?

— Не, предпочитам да ги разгледам на дневна светлина.

Разбира се, ако Митридат толкова държеше да се запознае с тримата Птолемеи, това беше свързано с плановете му да постави някой от тях на египетския престол. И от нетърпение, че жреците толкова се бавят, понтийският цар нито за миг не престана да крачи напред-назад в сянката на чинарите.

— Нека и тримата застанат ей там — посочи Митридат на двайсет стъпки от мястото си. — Ти, жрече, ела при мен. — Щом всички се нагласиха според желанието му, той попита: — Кой е този? — Посочи най-възрастния от тримата принцове, млад мъж, облечен в широка роба.

— Това е законният син на египетския цар Птолемей Александър, пръв и единствен наследник на египетския престол.

— Ако е престолонаследник, защо се намира при вас, а не в Александрия?

— Баба му го доведе в храма, защото се страхуваше за живота му. Накара ме да й обещая, че ще задържа внука й при себе си до мига, в който може сам да поеме царската власт върху плещите си.

— На колко години е?

— На двайсет и пет.

— Коя е майка му?

Ако досега главният жрец беше запазвал спокойствие пред наглостта на гостенина си, то сега не можа да скрие изумлението и възмущението си. Като жрец в Асклепион Коски той винаги бе считал Птолемеите за много по-велика династия от тази на някакви си Митридатиди и затова презрително процеди през зъби:

— Майка му е Клеопатра IV.

— Тази, която го е довела тук?

— Не, това беше Клеопатра III, неговата баба. Майка му беше нейната дъщеря и дъщеря на Птолемей Шкембето.

— И се е била омъжила за техния по-малък син Александър…

— Да, но по-късно. Най-напред беше жена на големия син, от когото има дъщеря.

— Така е по-логично. Голямата дъщеря отива за големия син, или поне така би трябвало да бъде.

— В края на краищата никъде не е писано. Старата царица ненавиждаше и големия си син, и голямата си дъщеря. Затова ги накара да се разведат. Младата Клеопатра избяга в Кипър, където се омъжи за малкия си брат и където му роди този младеж насреща.

— И какво се случи после с нея? — попита Митридат с любопитство.

— Старата царица накара и Александър да се разведе с нея, затова тя избяга в Сирия, където я взе за жена Антиох Кизикен, който по онова време воюваше с първия си братовчед Антиох Грип. Когато Кизикен загуби войната, Клеопатра бе набучена с копие за олтара на Аполон в Дафна. Убийцата беше родната й сестра, съпруга на Грип.

— Все едно слушам за собственото си семейство — усмихна се доволно Митридат.

Главният жрец обаче не гледаше на въпроса като на извор за смешки. Затова продължи нататък, без да обръща внимание на забележката.

— Старата царица най-сетне успя да прогони големия си син от Египет и доведе да царува вместо него Александър, бащата на младежа срещу нас. Майка и син щяха да управляват заедно. Младежът последва баща си и замина за Египет. Птолемей Александър обаче се страхуваше от майка си и в скоро време я намрази от дъното на душата си. Навярно тя се е досетила какво й се пише, защото преди четиринайсет години се появи в Кос с няколко кораба, пълни догоре със злато, и трима от внуците си. Ние трябваше да пазим и златото, и момчетата. Скоро след като се завърна в Египет, Птолемей Александър я уби. — Главният жрец тежко въздъхна; личеше си, че старата Клеопатра III му се е нравила като човек. — Тогава Александър се ожени за племенницата си Вереника, дъщеря на по-големия му брат Сотер и на младата Клеопатра, неговата собствена жена.

— И така цар Птолемей Александър управлява Египет заедно с племенницата си Вереника, хем леля, хем сестра на младежа?

— Уви, не! Поданиците му го свалиха с преврат преди шест месеца. Царят загина в морско сражение, докато се опитваше да си върне престола.

— Тогава излиза, че младежът трябва да управлява Египет!

— Не — поклати глава жрецът доволен, че е успял да обърка напълно надутия си посетител. — По-големият брат на Птолемей Александър Сотер е все още жив. Когато народът свали Александър от власт, на престола беше качен отново сваленият по-рано от майка си Птолемей Сотер. Той и управлява в момента заедно с дъщеря си Вереника; макар естествено да не може да се ожени за нея. Птолемеите се женят по втора и трета съребрена линия, никога по първа.

— Но сигурно Сотер е имал втора съпруга, след като старата Клеопатра го е накарала да се разведе с младата? Няма ли други деца?

— Да, той наистина се ожени повторно, този път за малката си сестра Клеопатра Селена. От нея имаше двама сина.

— И все пак твърдиш, че този тук е законният престолонаследник на Египет?

— Твърдя го, защото е така. Когато Птолемей Сотер умре, той ще заеме престола му.

— Брей, брей! — потри ръце от удоволствие Митридат. — Доколкото разбирам, крайно време е съдбата на младежа да се повери, на когото трябва. Отсега нататък аз поемам грижата за него. Ще го накарам да се ожени за някоя от дъщерите ми.

— Нищо не ти пречи да опиташ — рече му сухо жрецът.

— Какво искаш да кажеш?

— Той не може да търпи жена до себе си. Зарекъл се е по никакъв повод да не се доближава до жена през живота си.

Митридат издаде някакъв нечленоразделен звук, изразяващ навярно разочарование, но накрая вдигна рамене.

— Е, какво толкова, ще си остане без наследници! Това не е причина да се откажа от услугите му. — След което посочи другите двама принцове, все юноши. — Трябва ли да разбирам, че това са синовете на Сотер и сестра му Клеопатра Селена?

— Не — разочарова го жрецът. — Синовете на Сотер и Клеопатра Селена бяха доведени от старата царица, но скоро и двамата бяха повалени от детската болест. Пък и сам виждаш, че момчетата са доста малки.

— Тогава кои са те? — възкликна Митридат, напълно объркан от цялата история.

— И те са синове на Сотер, само че от царската му наложница Арсиноя Набатейска. Родени са в Сирия по време на войната, която баща им Сотер водеше срещу майка си Клеопатра III и братовчед си Антиох Грип. Когато Сотер напусна Сирия, той не взе със себе си нито момчетата, нито майка им; остави ги на грижите на сирийския си съюзник, братовчеда Антиох Кизикен. И двамата са прекарали ранните си детски години в Сирия. Преди осем години Грип беше убит и Кизикен стана самостоятелен владетел на Сирия. Жена на Грип по онова време беше Клеопатра Селена — той се беше оженил за нея като известна компенсация за първата си съпруга, втората по възраст дъщеря на Птолемеите, умряла… хм, по доста мъчителен начин.

— Какво му беше мъчителното? — попита Митридат. За човек като него не беше трудно да следи наглед сложните разклонения на двете династии, понеже собственото му родословно дърво следваше горе-долу същите извивки. Митридатите можеше и да не споделят голямата слава на египетските Птолемеи, но това не им пречеше да им приличат.

— Както вече ти казах, именно тя уби младата Клеопатра, като я набучи на олтара на Аполон в Дафна. Кизикен обаче скоро я залови и я осъди на мъчителна и бавна смърт.

— И така, най-малката сестра Клеопатра Селена не е останала дълго вдовица след смъртта на Грип. Омъжила се е за Кизикен.

— Точно така, царю Митридат. Работата е там, че не можела да понася двете момчета. Свързвала ги със собствения си брак с брат си Сотер, когото ненавиждала. Та за да се отърве от тях, тя самата ми ги прати преди пет години.

— Не се и съмнявам, та нали тогава умря Кизикен. И тя се омъжи за сина му. И все още управлява като царица Клеопатра Селена Сирийска. Забележително!