— Цезаре! Това са надежди на страхливец — сряза го тя. — Обикновено не се криеш от неприятните събития.

Той се спря насред улицата и размаха заканително юмруци.

— О, я ме остави на мира! — извика толкова високо, че двама минувачи ги изгледаха с любопитство. — Все едно си знаеш, задължения, та задължения, та задължения! Е, майко, нека ти кажа, че задължението да погреба леля Юлия ни най-малко не ме привлича!

Само от възпитание придружи майка си до вкъщи, иначе изгаряше от желание да я остави сама да се прибира в Субура.

Но и у дома не го посрещнаха радостни вести. Цинила вече беше в шестия месец, но продължаваше да се чувства зле. „Денонощната болест“, както се изразяваше Цезар, беше изчезнала, но на нейно място се беше появило някакво мистериозно подуване на краката, което тревожеше бъдещата майка. За нейно голямо неудоволствие налагаше се да прекарва все повече време в леглото. Цинила не само, че страдаше и се плашеше, но и все повече се ядосваше. А това беше толкова необичайно за нея, че никой в къщата не знаеше как да реагира.

За пръв път през живота си Цезар реши да напусне дома си и да потърси друго място за живеене в Рим. Да се нанесе у Крас беше невъзможно, той веднага щеше да си помисли, че иска да живее за негова сметка, а тъкмо наближаваше сезонът, когато храната поскъпваше. Гай Маций наскоро се беше оженил, затова Цезар не можеше да се скрие в съседния апартамент, от другата страна на дворчето (а предвид на обстоятелствата, там беше най-подходящото място). Не беше и в настроение да флиртува с непознати жени. Връзката му с Цецилия Метела беше свършила в мига, в който Верес бе заминал за Масилия, а Цезар още не й беше намерил заместничка. В интерес на истината тежкото състояние на леля му и на жена му не му позволяваше да мисли за чужди жени. Затова най-накрая си нае малък четиристаен апартамент, недалеч от инсулата на майка си, където прекарваше повечето време в компанията на Луций Декумий. Тъй като кварталът не беше с нищо по-представителен от този, в който Цезар по принцип живееше, нямаше опасност някоя политическа фигура да го види, а на него подобна тайнственост се харесваше. Пък и беше предвидлив човек, отсега си мислеше как ще използва жилището, когато си възвърне желанието за любовница; затова се залови да придаде облик на новия си дом и закупи мебели и произведения на изкуството. Да не говорим за голямото легло.

В началото на декември Цезар организира трогателното сдобряване между двамата консули. Двамата стояха един до друг на рострата в компанията на градския претор Луций Кота, който беше извикал трибутните комиции, за да ратифицират законопроекта му за промяна на съдебната система. Декември месец фасциите принадлежаха на Крас и той беше длъжен да присъства, но въпреки всички свои резерви Помпей не можеше да изпусне подобна възможност да се появи пред народа. И тъй като двамата консули нямаше как да застанат в противоположните краища на трибуните — така щяха да предизвикат слухове, — по принуда се бяха озовали един до друг. Никой дума не изричаше, но се опитваха да създават впечатление на дружески отношение и чудесно сътрудничество.

На заседанието на комициите присъстваше и младият Гай Кота, син на покойния консул Гай Кота и първи братовчед на Цезар. Той още не беше член на сената, но имаше право на глас в трибите, затова присъствието му беше напълно оправдано — в крайна сметка гласуваше се законопроектът на чичо му Луций. Но когато видя как Крас и Помпей са се събрали заедно за пръв път от месеци, младият Гай Кота нададе такъв вик, че всички около него застинаха и го загледаха.

— О! — възкликна той повторно, така че целият площад да го чуе. — Сънят ми! Моят сън се е сбъднал!

При които думи се качи толкова пъргаво на рострата, че Помпей и Крас инстинктивно се отдръпнаха встрани. Гай Кота застана между двамата, прегърна ги и обърна насълзени очи към тълпата в кладенеца на комициите.

— Квирити! — обърна се той към римското гражданство, — снощи ми се яви сън! Юпитер Оптимус Максимус ми говореше през облаци и пламъци! Първо ме окъпа с проливен дъжд, а после ме обгори с огън! Стоях долу на земята и виждах силуетите на двамата консули — Гней Помпей Велики и Марк Лициний Крас. Но не бяха така, както ги виждате днес, един до друг. Напротив, единият беше застанал на изток, другият на запад, бяха обърнали гърбове и гневно рееха взор в далечината. Великият бог проговори през облаците и пламъците и ето какво ми каза: „Те не бива да напуснат своята длъжност, без да се сдобрят! Не като врагове, а като приятели те трябва да свършат своя мандат!“

Настъпи дълбоко мълчание. Хиляди лица наблюдаваха тримата мъже на рострата. Гай Кота свали ръце и се обърна към консулите:

— Гней Помпей, Марк Лициний, няма ли да се сдобрите? — попита младежът със звънливия си глас.

Няколко секунди никой не помръдна. Помпей гледаше мрачно младежа, Крас — също.

— Хайде, стиснете си ръцете! Бъдете приятели! — подкани ги още веднъж Гай Кота.

Никой от двамата не помръдна. Най-накрая Крас се извъртя към Помпей и му подаде ръка.

— За мен е чест да отстъпя първенството на човека, който бе наречен Велики, преди да му е поникнала брада, и който ознаменува два триумфа, преди да влезе в сената! — извика той.

Помпей отговори с някакъв нечленоразделен звук, може би скимтене, може би хълцане, но грабна ръката на Крас и с грейнало от радост лице го хвана за рамото. Двамата се приближиха един до друг и се прегърнаха.

Скоро новината за помиряването между двамата консули се разнесе във всички посоки — към Велабрум, към Субура, чак до работилниците оттатък блатото Пал Церолия. Хора се стичаха от целия град, за да видят с очите си как консулите са се сдобрили. До вечерта двамата се разхождаха навсякъде заедно, стискаха си ръцете и се оставяха да бъдат пипани и щипани от всички свои възторжени съграждани.

— Има триумфи и триумфи — заключи Цезар, след като тримата с вуйчото и братовчеда Кота се отдалечиха от форума. — Днес триумфът беше прекрасен. Благодаря ви за съдействието.

— Трудно ли ти беше да ги убедиш? — попита Гай Кота.

— Не бих казал. Тия двамата много неща не разбират, но в едно са абсолютно единодушни — и на единия, и на другия им се иска да бъдат популярни. Никой от тях не е склонен да прави компромиси, но аз успях така да представя нещата, та да не излезе, че някой е отстъпил. Крас трябваше да преглътне гордостта си и да наговори всички онези ужасни приказки за Помпей. Но пък, от друга страна, спечели, защото цял Рим ще запомни, че тъкмо той пръв подаде ръка. Затова, ако двубоят е бил кой ще спечели повече симпатии, това е безспорно Крас. За щастие Помпей не може да го проумее. Той си мисли, че е спечелил, защото издържа повече време намусен и принуди колегата си да признае превъзходството му.

— Тогава да се надяваме — рече Луций Кота, — че Великият ще се сети кой е губещият едва след Нова година.

— Страхувам се, че така провалих твоето заседание, вуйчо. Няма да успееш втори път да събереш такова множество да гласува закона ти.

— Утре ще се справим.

Двамата Коти и Цезар се изкачваха по Весталските стълби към Палатина, но на средата Цезар се спря и се обърна назад. Помпей и Крас бяха наобиколени от цяла армия възторжени римляни. А пък и двамата бяха много щастливи.

— Тази година беше един голям вододел — рече Цезар, докато бързаше да настигне роднините си. — Всеки от нас преодоля някаква висока летва. Имам странното усещане, че никой няма да се радва повече на досегашния си живот.

— Да, разбирам какво имаш предвид — съгласи се Луций Кота. — Аз влязох в историята сега, с този закон за реформа на съдилищата. Ако някой ден се кандидатирам за консул, може би няма да изпитвам такова удовлетворение.

— А какво ще правят Помпей и Крас, щом изтече мандатът им? — попита младият Гай Кота. — И двамата разправят, че не желаят да управляват провинция.

— В това има нещо вярно — каза Луций Кота. — И двамата се връщат към щастливия живот на частни лица. Защо не? И двамата са водили победоносни войни наскоро, и двамата са толкова богати, че не им е нужно да събират данъци из провинциите, освен това си издействаха нужните закони, с които се спасяват от всякакви възможни съдебни преследвания. Най-накрая и войниците им получиха земята си. Аз не бих управлявал провинция на тяхно място!

— На тяхно място щеше да се чувстваш доста неприятно — рече Цезар. — Оттук накъде? Помпей говори, че щял да се прибере в любимия Пицен и повече нямало да го видят в сената. А Крас е амбициран да си върне на всяка цена хилядата таланта, които похарчи тази година. — Той тежко въздъхна. — А аз заминавам за Испания като квестор. При това ще имам за началник човек, когото харесвам.